Определение № 1989 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1989 гр. София, 19.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000501303 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

С Решение № 180/24.11.2025 г. по гр.д. № 401/2024 г., на Окръжен съд Видин, съдът е признал за недоказано оспорването на истинността /автентичността/ на подпис за проведен инструктаж на 30.01.2023 г. на стр. 85 от делото и подпис, положен в графа „изпитан“ в протокол №5/27.01.2023 г. на стр. 76 от делото, сочени за изпълнени от А. И. С..

С решението ДП „Национална компания железопътна инфраструктура", Поделение „Електроразпределение"-София е осъдено да заплати на И. Е. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 152 000 лева от настъпилата на 31.01.2023г в резултат на трудова злополука смърт на А. И. С., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023 г. до окончателното плащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер е отхвърлен. С решението ДП „Национална компания железопътна инфраструктура", Поделение „Електроразпределение"-София е осъдено да заплати на И. А. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 112 000 лева от настъпилата на 31.01.2023 г., в резултат на трудова злополука смърт на А. И. С., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023 г. до окончателното издължаване, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер.

Срещу това решение, в частта, с която са отхвърлени исковете, е подадена въззивна жалба от И. Е. С. и И. А. Б.. В жалбата се сочи, че съдът приел, че сумата, която трябва да получи И. С. е 190 000 лева, а И. Б. е 140 000 лева, като присъдените суми са намалени с 20 % поради прието от съда съпричиняване на вредоносния резултат от починалия. Оспорва се размера на присъденото обезщетение. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице - психолог, изготвило заключението за И. С., съгласно което ищцата при сложни и стресови ситуации изпадала в депресия и колебания в настроението.

Тези реакции били дълбоко изразени. Привързаността към семейството била изключително силна. А загубата на съпруг, с когото имали дълъг съвместен живот представлавало силен изживян стрес. Реакцията и симптомите били с продължителност няколко седмици. Сочело се, че не е налице усложнена скръб, тъй като ищцата правела опити да се адаптира към настъпилите промени. Следвало да се има предвид, че експертизата била изготвена 2 години след инцидента и след този срок било невъзможно да се направи точна оценка на продължителността на стресовото състояние на ищцата. Дори било налице известно 1 противоречие, тъй като било видно, че симптомите на стресово състояние не били отшумели след няколко седмици, а дори към момента на изследването ищцата продължава тежко да преживява загубата на своя съпруг, въпреки, че се опитва да се адаптира и да продължи живота си нормално. Съдът не е съобразил това обстоятелство при определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. По отношение на ищцата И. Б. съдът приел, че тъй като тя е живяла в друго населено място, а не с родителите си, следвало да получи по-нисък размер на обезщетението. За същата било представено писмено заключение от лекуващ я психолог, което било прието и не било оспорено, от което се установявало, че при нея са налице и трите компонента на остра стресова реакция - соматичен, когнитивен и поведенчески. Налице били сериозни психоемоционални нарушения, настъпили като следствие на смъртта на баща й. Доказано било, че тя повече от месец пребивавала в дома на родителите си и освен да приеме своята мъка е трябвало да подкрепя майка си да преживее трагичното събитие. Жалбоподателите оспорват приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия А. С. в размер на 20 %. Съдът приел и признал, че в представения по делото наряд № 6 нямало положени подписи на членовете на бригадата, само на старшия на наряда В. В.. Не се установило старшият на наряда да е проевл инструктаж на членовете на наряда. Установено било, че разединителите по трасето от № 1 до № 12 вкл. са били изключени. Доказано било, че нарядът е спрял по нареждане на старшия за проверка на разединител № 11 и преди започване на работа са били монтирани заземители за вишката. Всичко това предполагало, че независимо от дългия стаж и опит на пострадалия, същият не би могъл и не е бил длъжен да предположи, че би възникнал проблем при проверката и не е налице проявена груба небрежност от негова страна.

Последното изключвало съпричиняване на вредоносния резултат от поведението на А. С..

Не е без значение е и факта, че след като се е получил първия токов удар и системата е изключила, дежурния е подал отново напрежение, при което се е получил втори токов удар, довел до фаталните последици. В случая съдът правилно е преценил, че е налице груба небрежност от служители на ответното дружество, за действията на които то носи отговорност.

Жалбоподателите оспорват размера на присъденото по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ съобразно с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съдът приел, че съгласно чл.36, ал.З от ЗА искането за определянето на възнаграждение следвало да бъде отправено до Адвокатския съвет. Това било неправилно, тъй като правната помощ не е оказана по реда на Закона за правната помощ и не следва да се заплаща съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая била налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА - оказване на правна помощ на материално затруднени лица. Съдът признал право на ищците да бъдат освободени от заплащането на държавни такси поради липсата на средства за това. Поради това те не били заплащали и адвокатско възнаграждение за воденето на делото и по делото няма представен договор за оказване на правна помощ.

Жалбоподателите молят въззивния съд да измени първоинстанционното решение № 180/24.11.2025 г. по ГД № 401/2024 г. на Окръжен съд - Видин в частта му относно присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците по повод смъртта А. И. С., съпруг на първата и баща на втората от ищците, бивш служител на ДП „НКЖИ" Поделение „Електроразпределение" - София, починал на 04.02.2023 г. в резултат на увреждания, причинени при трудова злополука, възникнала на 31.01.2023 г., като увеличи размера на обезщетението за двете ищци. При уважаване на това искане, моли съда да измени обжалваното решение и в частта му относно присъдените на страните разноски.

Ответникът по жалбата ДП „Национална компания железопътна инфраструктура", Поделение „Електроразпределение"-София я оспорва и моли съдът да я остави без уважение. Сочи, че пострадалият е проявил груба небрежност при изпълнение на работата си с което е допринесъл за вредоносния резултат, поради което обезщетението 2 следвало да бъде намалено по размер.

В открито съдебно заседание на 18.06.2026 г. жалбоподателите са заявили, че поддържат искането си за присъждане на адвокатско възнаграждение за първата инстанция, а въззиваемият е посочил, че желае да бъде намален размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди.

Поради това въззивният съд намира, че производството по делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да се произнесе по реда на чл.248 от ГПК по молбата за изменение на решението в частта за разноските, както и да прецени дали с подадения отговор на въззивна жалба не се депозира и насрещна жалба, като в този случай следва да проведе процедурата по чл.263, ал.3 от ГПК във вр. чл.262 от ГПК.

Воден от изложеното въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от открито съдебно заседание от 18.06.2026 г. по в.гр.д.

№ 1303/2026 г., с което е даден ход по съществото на спора.

ПРЕКРАТЯВА в.гр.д. № 1303/2026 г. по описа на САС.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Видин, който следва да процедира така както е указано в мотивите на настоящото определение.

След изпълнение на указаните процедури делото да се върне обратно на САС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3