Решение № 486 от 09.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Шумен, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630101854 по описа за 2025 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу Р. А. А., ЕГН :

**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 1758,43 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1758,43 лева, представляваща 1000 лева главница – неплатена вноска по договор за потребителски кредит № 385992 от 06.01.2020г./сключен между ответника и ищцов цедент „Сити Кеш“ ООД/; 401,64 лева договорна лихва, за периода 06.01.2020г. – 06.07.2020г., 356,79 лева лихва за забава, за периода от 06.07.2021г. до 21.01.2025г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/31.01.2025г./ до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 268/2025г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими не взема становище по същество.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, ищцовият, в писмено становище, поддържат заявеното в исковата молба, а ответният счита, че не следва да се присъжда договорната лихва.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 06.01.2020г. „Сити Кеш“ ООД и ответника сключили договор за потребителски кредит, според който му предоставил сумата от 1000 лева.

Уговорено било връщането , на осемнадесет вноски, с конкретни падежи – шесто число на месеца, включваща главница и лихва в размер на 40,05%, при ГПР от 48,17%, и обща дължима сума по кредита от 1401,64 лева. Не се спори получаване сумата по кредита, преведена на ответника на 06.01.2020г..няма данни за извършени плащания и не се твърдят такива. Вземанията по договора за кредит, били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 13.01.2022г..

Както уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 04.11.2025г., когато е получил препис от исковата молба. Заявлението по ЧГД № 268/2025г. по описа на ШРС е постъпило на 31.01.2025г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи наличието на валиден договор за поръчителство на ищцовия цедент, с кредитор на ответника, за негово действително задължение(действителен договор за потребителски кредит); изпълнение на задължението, след уведомяване на ответника за предявен иск от кредитора.

Посочените, не са налице, в настоящият случай – Договора за потребителски кредит е недействителен, по смисъла на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Приложения погасителен план, не съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните 2 неизплатени суми. Поради това ищецът може да получи само чистата стойност на кредита, в едно със законната лихва от предявяване на заявлението, до окончателното плащане, като исковете му за сумите от 401,64 лева договорна лихва и 356,79 лева законна лихва се отхвърлят като неоснователни.

При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 250,87 евро разноски в прозводството по настоящото и ЧГД № 268/2025г., съразмерно уважената част от искаот общо извършени в размер на 862,78 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, 54,37 лева разноски в заповедното производство, 600 лева разноски за особен представител, 104,37 държавна такса в исковото производство.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Р. А. А., ЕГН :

**********, с адрес – ***, че в полза на “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК :

203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу него, съществува вземане за сумата от 511,29 евро, представляваща главница по договор за паричен заем „Кредирикт“ № 385992/06.01.2020г., в едно със законната лихва от 31.01.2025г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК :

203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу Р. А. А., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 401,64 лева договорна лихва, за периода 06.01.2020г. – 06.07.2020г. и 356,79 лева лихва за забава, за периода от 06.07.2021г. до 21.01.2025г., договор за паричен заем „Кредирикт“ № 385992/06.01.2020г., като неоснователни.

ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр.

София, бул. “България“ № 81В, сумата от 250,87 евро разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването 3 му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4