Определение № 669 от 13.09.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Сливен, 13.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М. Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500438 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби, подадени от ответниците в производството.

Първата частна жалба е подадена от "А.Т." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (сграда А), Бизнес център „Б.", представлявано от управителя И. М. Ш., действаща чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт В.

М. – С. против Определение №867/07.03.2024г. постановено по г.д. 3741/2022г. по описа на Районен съд. Сливен. Твърди се, че в обжалваното определение съдът лаконично е приел, че „не е длъжен да намалява адвокатското възнаграждение до минимума", тъй като същото е „съобразно фактическата и правна сложност на делото". Нито в определението, нито в решението съдът не е посочил каквито и да било аргументи защо производството се ползва с фактическа и правна сложност, която да аргументира възнаграждение в повисок от минималния размер. Счита, че обжалваното определение и мотивите на съда са в пряко противоречие с актуалната и задължителна съдебна практика на СЕС. Излага аргументи. Реално процесуалният представител на ищеца е осъществил процесуални действия в рамките на едно единствено открито съдебно заседание, на което не се е явил лично, а е депозирал молба с бланкетно съдържание. Предвид изложеното счита, че искането за намаляване 1 на присъдения хонорар до минимален размер е основателно и следва да бъде уважено. Моли да се отмени като неправилно Определение №867/07,03.2024г., постановено по г.д. 3741/2022г. по описа на Районен съд - гр. Сливен и вместо това да се постанови изменение на решението, в частта в която частният жалбападател е осъден да заплати на адв. П. сумата от 568,55 лева адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като се намали размера на присъденият адвокатски хонорар на 477,98 лева.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. В случая е налице установителен иск за прогласяване на нищожността на договор за предоставяне на поръчителство в размер на 2685.46 лв. Предвид стойността на предявения иск, претендираното възнаграждение е в размер на минимално уговорения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 568.55 лв. Въпреки извършването на защита по делото в писмен вид, тоест без физическо присъствие в съдебната зала. по същото са взимани своевременно становища и е извършвана защита във всички фази, предявявани са молби по хода по всяко заседание, изготвена е писмена защита и не на последно място своевременно са следени сроковете и извършваните от съда и страните процесуални действия. Излага подробни аргументи и в обобщение иска да се остави жалбата без уважение.

Втората частна жалба е подадена от К. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез ст. юрисконсулт Е. В. и с нея се обжалва Определение №867/2024г., с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решение №818/03.11.2023г., в частта в която на процесуалния представител на ищцата е присъдена сумата от 744,13 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита по иска за нищожност на договора за кредит. Настоящето производство не се ползва с правна и фактическа сложност и се излагат аргументи.

Процесуалният представител на ищцата не се е явил в проведените по делото открити съдебни заседания, а е депозирал еднотипни по съдържание молби.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С438/22 „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък 2 от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.“ В този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи въпросната национална правна уредба, а следва да извърши преценка за действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи адвокатско възнаграждение в справедлив размер. Дори и съдът да приеме, че хонорарът не следва да бъде намален под минимума по Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то считам, че размерът на присъденото на процесуалния представител на ищцата възнаграждение по иска за нищожност следва да бъде намалено от 744,13 лв. на 540,88 лв. Това е така, тъй като следва да бъде приложена действащата към входиране на исковата молба редакция на чл. 7 от НАРЕДБА №1 от 9.07,2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения а именно 300,00 лв. + 7% върху горницата над 1000,00 лв. Поради това иска решението да се измени в този смисъл.

Подаден е писмен отговор на тази въззивна частна жалба, в който се твърди, че е неоснователна.По делото били извършени максимални фактически и правни действия, заслужаващи определяне на възнаграждение в размер на минималния по всеки иск. Посочва, че практиката на ВКС е константна по въпроса как се определя минимума на възнаграждението при обективно съединени искове – върху цената на всеки от исковете поотделно, а не като сбор. Посочва, че не е налице нито една от предвидените в чл.101, пар.1 от ДФЕС хипотези, чиято основна характеристика е извършването на търговска дейност, каквато адвокатът не извършва. С оглед характера на правоотношенията, броя на заседанията по делото, направеното изменение на исковите претенции, материалния интерес и реално положения труд счита, че съдът правилно е определил размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Посочва, че възнаграждението на адвоката не се дължи само за изготвянето на искови молби. В обобщение иска да се потвърди определението.

За да остави молбите за изменение на решението в частта за разноските, районният съд приел, че не са налице основания за изменение на решението в 3 тази му част, тъй като съдът не е длъжен да намалява адвокатското възнаграждение до минимума по Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая е присъдено възнаграждение за адвокат съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Примерните критерии при възражение за прекомерност на разноските за адвокат следва да съобразяват фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми. Броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, на които е депозирал писмено становище. Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.Значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната. Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени твърдения и възражения на насрещната страна.Икономическите условия и стандартът на живот в страната.

В случая обосновано е приетото, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, фактическата обстановка между страните по делото не е била безспорна. Разглеждането на делото не е приключило в едно открито съдебно заседание. Вярно е, че пълномощникът на ищеца не се е явил лично в проведеното о. с. з. по делото, като действително извършената от пълномощника работа представлява изготвяне не само на искова молба и становище по хода на делото, но и обжалване на постановено по делото определение за спиране. Поради това следва да се приеме за правилно прието, че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по делото е минималният,който е справедлив и достатъчен, обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира недобросъвестното упражняване на процесуални прави и не води до неоснователно обогатяване.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби, подадени от "А.Т." ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (сграда А), Бизнес център „Б.“ и 4

К. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** (сграда А), ет.

4, Бизнес център „Б.“ против Определение №867/07.03.2024г. постановено по г.д. 3741/2022г. по описа на Районен съд. Сливен, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №867/07.03.2024г. постановено по г.д.

3741/2022г. по описа на Районен съд. Сливен

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5