Определение № 3211 от 15.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3211 гр. София, 12.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Д. Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000503256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „НГ 02“ ЕООД - гр. София, чрез пълномощника адвокат И. И., срещу определение № 261 385/ 26.07.2024 г. по т. д. № 294/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-10 състав, с което производството по делото е прекратено в частта относно иска с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен срещу „София Саут Ринг Мол“ ЕАД - гр. София за установяване съществуването на наемно правоотношение между ищеца, като наемател и ответника, като наемодател по договор за наем от 11.06.2013 г., анекс № 1 от 11.06.2023 г. и споразумение от 28.10.2015 г. към него, и след изтичането на първоначалния срок - от 6.11.2019 г. до 6.11.2024 г.

Според жалбоподателя неправилно първоинстанционният съдът приел, че има обективен и субективен идентитет между предмета на установителния иск и предмета на иска по чл. 233, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД по т.д. № 503/2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-14 състав.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът съобрази следното.

„НГ 02“ ЕООД - гр. София предявило срещу „София Саут Ринг Мол“ ЕАД - гр. София иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване, че между него и ответника съществува наемно правоотношение за периода след 6.11.2019 г. по силата на договор за наем от 11.06.2013 г. на помещение 2.08, 1 разположено на ниво +5.85 м. в Търговски център „София Ринг Мол“, находящ се в УПИ № ІІ-908.950.927 с административен адрес: гр. София, район Витоша, в.з. „Малинова Долина Бункера“, с предназначение : обект от веригата „SUBWAY“, съединен с иск за осъждане на ответника да премахне витрини, поставени на предната витринна част на помещението по договора.

В хода на производството по делото е постановено решение № 260154 от 5.04.2023 г. по т.д. № 503/2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-14 състав, с което „НГ 02“ ЕООД - гр. София е осъдено да предаде на „София Саут Ринг Мол“ ЕАД - гр. София на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД помещение 2.08, разположено на ниво +5.85 м. в Търговски център „София Ринг Мол“, находящ се в УПИ № ІІ-908.950.927 с административен адрес: гр.

София, район Витоша, в.з.„Малинова Долина- Бункера“, с предназначение : обект от веригата „SUBWAY“. Решението влязло в сила на 28.05.2024 г.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК съобрази следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна, която има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Оплакването за неправилност намира за неоснователно, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Прекратяването на производството по делото в хипотезата на чл. 299, ал. 2, вр.с ал. 1 от ГПК предпоставя наличието на влязло в сила решение по предходен спор между същите страни относно съществуването/ несъществуването на конкретно правоотношение и субективното материално право, което произтича от него. Белезите, които индивидуализират материалното правоотношение и съответно субективното материално право - т.нар. обективни предели на силата на пресъдено нещо, са юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право и неговото правно естество.

Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК)

Юридическият факт, от който спорното право произтича както в настоящия, така и по разрешения с влязло в сила решение предишен спор, е един и същ - валидно сключен договор за наем. Същината на спора и в

-3- двата случая е в това дали договора е продължил своето действие в хипотезата на чл. 236 от 2

ЗЗД, т.е. дали след изтичането на 6.11.2019 г. на първоначалния срок на договора материалното правоотношение е продължило да съществува за нов петгодишен период - до 6.11.2024 г. Успешното провеждане на иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД - предмет на спора по цитираното т.д. № 503/2020 г. на Софийския градски съд, имплицитно съдържа произнасяне по този въпрос, доколкото осъждането на ответника да предаде държането на имота се основава на отричане на правото му на наемател на същия имот. Установените в това производство релевантни юридически факти са : наличие на валидно възникнало наемно правоотношение между страните по силата на договор за наем от 11.06.2013 г.; липса на постигнато в рамките на шестмесечния период непосредствено преди изтичането на петгодишния срок съгласие между страните за продължаване на срока на договора ; връчването на 30.10.2019г. на представител на наемателя на писмо от наемодателя с уведомление за освобождаване на помещението поради изтичането на срока на договора (в съответствие и с изричната уговорка в чл.16.8., според която „след изтичане на наемния срок страните приемат, че наемодателят се е противопоставил на ползването на помещението, по смисъла на чл. 236 от ЗЗД). В своята съвкупност изброените факти обуславят извода, че към 17.10.2023 г. - деня на провеждането на устните състезания във въззивното производство по т.д. № 493/2023 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13 състав, частният жалбоподател - ищец по настоящия спор не е носител на претендираното с исковата молба субективно материално право, поради несъществуването на материалното правоотношение (прекратяването на договора за наем от 11.06.2013 г.).

Отводът за пресъдено нещо е основателен и с оглед разясненията в т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/ 2014 г. на ВКС, ОСГТК, които макар и да се отнасят за производството по Глава 24 - та от ГПК, са принципно приложими за конкретната хипотеза. В случая е налице съвпадение между страните и съществува обективно тъждество на производствата, което не е резултат от еднаквите спорни предмети, и обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата - те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело.

Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.

В обобщение на казаното до тук настоящият състав на въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е приложил правилно процесуалната норма и е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „НГ 02“ ЕООД - гр. София срещу определение № 261 385/ 26.07.2024 г. по т.д. № 294/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI-10 състав, с което производството по делото е прекратено в частта относно иска с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен срещу „София Саут Ринг Мол“ ЕАД - гр. София за установяване съществуването на наемно правоотношение между ищеца, като наемател и ответника, като наемодател по договор за наем от 11.06.2013 г., анекс № 1 от 11.06.2023 г. и споразумение от 28.10.2015 г. към него, и след изтичането на първоначалния срок - от 6.11.2019 г. до 6.11.2024 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4