Протокол № 309 от 04.12.2020, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 309 гр. Пазарджик , 03.12.2020 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател:

Огняна Фурнаджиева

Ели Каменова

Сложи за разглеждане докладваното от Ели Каменова Административно наказателно дело № 20205220201600 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят А. И. Ц. – редовно призован се явява лично и с адв.Р.З., представя пълномощно.

За адм.наказ.орган РУ на МВР **** - редовно призовани, не изпращат представител.

Явява се актосъставителят Е. Р. К. – редовно призован.

АДВ.З.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

1

АДВ.З.: Поддържам жалбата. Имаме доказателствено искане за разпит на свидетел, който водим - казва се С.Р.Ц.. Свидетел на инцидента е била. Да се приемат приложените по АНП.

Съдът счита, че следва да бъдат приети приложените доказателства, като следва да бъдат допуснати до разпит актосъставителят Е.К. и лицето С.Ц., поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: заповед, докладна записка, обяснение. оправомощителна

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели Е. Р. К. и С.Р.Ц..

Сне самоличността на свидетелите, както следва:

С.Р.Ц. – на 58 г., от гр.****, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, безработна, съпруга на жалбоподателя.

Е. Р. К. – на 33 години, от гр.****, българин, български гражданин, неженен, средно образование, неосъждан, работещ в момента като пожарникар, без родство с жалбоподателя.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Съдът разяснява на св.С.Ц. Разпоредбата на чл.119 от НПК.

СВ.Ц.: Желая да свидетелствам.

2

Св.Ц. напусна залата.

Пристъпи се към разпит на св.К.:

СВ. К.: Много не си спомням за случая, щом съм съставил акт не ми се е подчинил даденият човек.

На св.К. се предяви АУАН № 153962/02.02.2020 г.

СВ.К.: Да, пред сградата на РУ **** с висок глас крещеше, отправих му няколко устни полицейски разпореждания да престане, отказа и му съставих АУАН. Беше вечер и на висок глас крещеше, не си спомням точно какво беше. Пред сградата на районното. Ние го бяхме довели за доизясняване на случая. Снемане на обяснения мисля, че беше. Не помня точно. Разпоредих му да престане да крещи, че буди спокойствието на живущите. Беше вечер.

Няколко пъти му разпоредих. Не иска да се подчини да млъкне и му написах акт. Лъхаше на алкохол лицето. Не съм го тествал с дрегер. Не си спомням какво точно му разпоредих. Аз бях с колегата на смяна. Даже мисля, че и други колеги имаше от дежурството. Не си спомням дали го доведохме ние или той беше дошъл по желание. Колегата ми беше по другото дело, той е отвън, като втори свидетел– Й.Б., защото господинът отказа да подпише акта.

Любомир Тодоров беше дежурният в районното. Тодоров беше там. Той чуваше. Й.Б. беше когато издадохме устното разпореждане. Бяхме заедно на смяна с него.

Пристъпи се към разпит на св.Ц..

СВ.Ц.: Знам за какво съм тук. Аз бях там с внуците чаках и мъжът идва с плач и вика на полицаите дали са го намерили и дали са го хванали. Казаха, че не е негова работа. Взе телефона моят мъж и звънна на тел.112. През цялото време аз бях с децата горе при психоложката. Мъжът ми докато аз бях там не говореше така силно да се кара. Аз бях пред сградата на полицията в гр.****. Целият случай беше ако не бях пристигнала още малко щяха да 3 изнасилят внучката ми. Аз отидох да се оплача в полицията. Идва полицията.

И отидохме заедно с полицията в къщата, където тоя искаше да изнасилва внучката, обаче аз влизам и намирам само единия – младия. Старият беше избягал. Полицията с внучката ме закара в полицията и там чакахме. Чакахме бая време и тогава дойде мъжът ми от работата. И пита мен още ли не са го намерили, кой е той. Пита мен първо. Аз му казах. Пита защо не са го хванали още. Тогава вече полицията му отговори, че не е негова работа. През това време аз бях горе, не съм чула да го предупреждават. При психоложката бях.

Моят мъж, за секунди се видяхме там, не мога да кажа дали е бил пил или не.

Той остана долу пред сградата. Аз с внучките бях горе при психоложката.

АДВ.З.: Нямам други доказателствени искания.

Съдът намира, че по силата на служебното начало следва да се допусне до разпит в качеството на свидетел лицето Й.В.Б., който по думите на разпитания в днешното с.з актосъставител е присъствал по време на установяване на нарушението. В този смисъл показанията му ще бъдат релевантни към предмета на делото.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА АДВ.З.: Разбрах, че Й.Б. чака пред залата, тъй като е актосъставител по следващото НД и в този смисъл може да го разпитаме още днес.

Съдът констатира, че лицето Й.В.Б. се намира в сградата на съдебната палата, поради което няма нужда да бъде призоваван и може да бъде разпитан в днешното с.з., поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Й.В.Б..

4

Св. Й.В. се въведе в съдебната зала.

Сне самоличността на свидетелите, както следва:

Й.В.Б.: на 49 години, от гр.****, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работещ в РУ гр.****, без родство с жалбоподателя.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Съдът предявява на св.Й.Б. АУАН № 153962/02.02.2020 г.

СВ.Б.: Ние бяхме двамата на работа тогава. Беше на 2-ри февруари, бяхме нощна смяна с колегата К.. Около 19.30 часа дежурният ни изпрати в ромската махала в гр.**** на ул.“Отец Паисий“, че С.Ц. ще ни чака на улицата. При пристигането госпожата ни чакаше на улицата и питахме какъв е проблема и каза, че двете й внучки са били в частен дом, в който е бил собственикът и още един мъж и собственикът се е опитал да ги опипва.

Отидохме, но двете лица не бяха там. Госпожата каза, че този, който не е собственик на дома ще ни заведе къде живее. Заведе ни там и той беше в къщи. Отведохме го веднага в РУ гр.****. Децата с бабата също. Колежката, която се занимава с непълнолетните лица веднага започна работа. След определено време дойде и дядото Цветков. Беше много ядосан, малко пийнал, викаше много. Каза, че не взимаме никакво отношение. Излезнахме вънка и му казахме да не вика толкова. Казахме, че пречи. Не престана да вика.

Дежурният мисля, че ни повика при него доколкото си спомням. На тел.112 се е обадил и е казал, че сме били корумпирани цялата полиция и не сме взимали отношение. Полицейското разпореждане е, че ни пречи, постоянно вика и казахме му, че ще бъде задържан за това нещо. Каза:“ добре, ако трябва ще бъда задържан“. Колегата му състави акта. И двамата излезнахме защото викаше много - аз и К.. Разпоредихме му и двамата. Но в акта се пише един. То е разпореждане и предупреждение, но той си пийнал човека, много 5 ядосан, не спира. Не е отправял лични обиди към нас. Ние казахме, че не може да вика пред управлението и пречи. Това беше. Миришеше на алкохол.

Лъхаше на алкохол. Не беше чак толкова пиян да залита. Само ние бяхме колегите и дежурния. Предупрежденията бяха няколко пъти. Явно след това, когато съставихме акта, когато получихме диска той каза, че си е бил пийнал и се бил много ядосал.

АДВ.З.: Няма други доказателствени искания. Да се приключи делото.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ