Определение № 501 от 05.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. София, 29.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Частно касационно търговско дело № 20238003900562 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / против определение № 789/05.12.2022г. по т.д.№ 2536 / 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, в производство по реда на чл. 248 ГПК, е оставено без уважение искането на страната, отправено с молба вх.№ 18151/22.08.2022 г. , за изменение на постановеното по делото решение № 406/14.06.2022 г. , в частта му с характер на определение, като се отмени досежно присъдена в тежест на масата на несъстоятелността на банката държавна такса, в размер от 4 267,74 лева.

Оспорва се правилността на въззивното определение, като се акцентира на обстоятелството, че завеждайки исковете, с правно основание чл. 60а ал.1 ЗБН, синдиците на „ КТБ „ АД /н./ са упражнили признато от закона право и не са имали възможността отнапред да преценят конституционосъобразността на нормата.

Жалбоподателят излага съображения относно времевото действие на решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, в сила от 12.06.2021 г. – единствено занапред, във връзка с обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР ЗИД на ЗБН / обн. ДВ бр.22 /2018 г. / и променения с пар.3 от същия закон преклузивен срок по чл. 62 ал.1 ЗБН за предявяване на отменителните искове - от дву- на петгодишен, която норма, обаче, не е обявена за противоконституционна. Според жалбоподателя , необявената противоконституционност на пар. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН предпоставя предявяване на настоящите искове в преклузивния за това срок.

Ответните страни - ответникът „Бети - 09„ ООД и третото лице – помагач на същия – „Балкан Ерма„ ЕООД - не са депозирали становища.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че 1 частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :

С решение № 406/14.06.2022г. по т.д.№ 2536/2020 г. на Софийски апелативен съд е обезсилено решение № 1100/29.07.2020 г. по т.д.№ 1248/2018 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявените от синдиците на „ КТБ „ ЕАД / н. / против „Бели – 09 „ ЕООД, в евентуално обективно съединение

, искове с правно основание чл.60а ал.1 т.1 пр. първо ЗБН и чл.60а ал.1 т.1 пр. второ ЗБН. За да приеме производството недопустимо, поради последващо отпаднало право на иск, въззивният съд се е позовал на междувременно обявената противоконституционност на чл. 60а ал. 1 от ЗБН , с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Допълнително е изложил и съображения, че исковете са предявени след изтичането на първоначално предвидения в чл. 62 ал. 1 ЗБН двугодишен срок , с оглед действието на пар. 7 от ПЗР на ЗИД ЗБН / обн.ДВ бр.22 от 2018 г. / . Обявената противоконституционност на пар. 7, обаче, предпоставя и недопустимост, поради неспазен преклузивен срок за предявяването на исковете. Изменението на срока по чл.62 ал.1 ЗБН , прието с пар.3 от ПЗР на ЗИД ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2018 г. / съдът е приел неотносимо, тъй като не е приложимо за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност .

С решението „КТБ“ЕАД / н. / е осъдена да заплати по сметка на Софийски апелативен съд, на основание чл. 62 ал.2 изр. последно ,пр.второ ЗБН, държавна такса в размер на 4 267,74 лева.

За да остави без уважение искането на синдиците на „КТБ“ЕАД / н./ , за изменение на въззивното решение, в частта му с характер на определение, с отмяна осъждането на банката за заплащане на държавната такса по прекратеното производство, въззивният съд се е позовал на чл. 60а ал.2 ЗБН , който регламентира само предварително освобождаване на несъстоятелната банка от заплащане на държавна такса по исковете по чл. 60а ал. 1 ЗБН .

Приел е, че независимо от редакцията на чл. 62 ал. 2 ЗБН / визираща уважаване или отхвърляне на иска, не и прекратяване на производството / държавната такса се дължи , с оглед изхода на спора – неблагоприятен за ищеца – независимо от липсата на произнасяне по съществото му. Посочил е, че обстоятелството - дали страната е дала повод за завеждането на делото, респ. обстоятелството, че към момента на завеждането му ищецът е разполагал с право на иск – са относими към разпределението на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК , но не и за дължимостта на държавната такса в полза на бюджета на съда .

Частната жалба е неоснователна.

По начало доводите, касаещи предявяването на исковете в преклузивния срок по чл. 62 ал. 1 ЗБН, предвид изменението на разпоредбата с пар. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2018 г. / , са 2 неотносими към настоящия спор, предмет на който не е правилността на въззивното решение.

Правилни са съображенията на въззивния съд, че основанието за недопустимост на производството е без значение относно отговорността за заплащане на държавна такса за разглеждането на исковете, независимо от приключването му с прекратяване, без произнасяне по съществото на спора.

Дали ищецът е могъл или не да прецени допустимостта или основателността на иска си и доколко последното е обвързано с последващи предявяването на иска обстоятелства, извън собствената му компетентност и възможности, е ирелевантно, тъй като платимата държавна такса съизмерява възмездността за ангажирането на съда с произнасяне по инициирания спор. Чл. 83 и чл. 84 ГПК не предвиждат подобно основание за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 789/05.12.2022г. по т.д.№ 2536 / 2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3