Решение № 23 от 10.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. П.в

Членове:

Кристина Ив. Т.

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Елизабета Д. Н. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Т. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600763 по описа за 2024 година С присъда № 25/03.07.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 624/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият Й. Д. П., с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че на 01.12.2019 г. е повредил противозаконно чужда движима вещ - счупил прозорец на входна врата на търговски обект ресторант, находящ се в град Б., област Софийска, улица „*****“ № 29 и собственост на „******“, на стойност 60 лв., поради което и на основание чл.304 о т Н П К е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата П. Т. В., с ЕГН **********, е призната за невиновна в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул. „*****“ № 21, е причинила на В. В. К.К., лека телесна повреда , изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - чрез изскубване на кичур коса и нанасяне на удари в гърба и в областта на челото, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 НК.

1

С тази присъда подсъдимата П. Т. В. е призната за невиновна и в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул.„*****“ № 21, е нанасяла удари на В. В. К. – К., в присъствието на член от семейството й и на поне няколко странични лица, което действие В. В. К. - К. лично е възприела като нещо особено обидно и унизително за честта и достойнството й, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

С горепосочената присъда е отхвърлен предявенят от частната тъжителка и граждански ищец В. В. К. - К. срещу подсъдимата П. Т. В., граждански иск за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 01.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

С присъдата е отхвърлен и предявенят от частната тъжителка и граждански ищец В. В. К. - К. срещу подсъдимата П. Т. В., граждански иск за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 01.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

С тази присъда подсъдимият С. М. В., с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че 01.12.2019 г. в гр.Б., област Софийска, ул.„*****“ № 21, е причинил на В. В. К. – К., лека телесна повреда , в резултат на нанесен от него удар с юмрук в областта на лицето й, с което й причинил контузия на носа, довела до причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на основание чл.304 от НПК, е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 НК.

С присъдата подсъдимият С. М. В. е признат за невиновен и в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул. „*****“ № 21, е причинил на В. В.

К.К., лека телесна повреда , в резултат на нанесен от него удар с юмрук в областта на лицето й, с което й причинил разкъсноконтузна рана на лигавичната повърхност на горната устна, представляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

2

С присъдата подсъдимият С. М. В. е признат за невиновен в това, че на 01.12.2019 г. в гр. Б., област Софийска, ул. „*****“ № 21, е нанасял удари на В.

К.К., в присъствието на член от семейството и на поне няколко странични лица, което действие В. К. - К. лично е възприела като нещо особено обидно и унизително за честта и достойнството й, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.

С тази присъда с а отхвърлени предявените от частната тъжителка и граждански ищец В. В. К. - К. срещу подсъдимия С. М. В., съответно граждански иск за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 01.12.2019 г. до окончателното й изплащане; граждански иск за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 01.12.2019 г. до окончателното й изплащане; граждански иск за заплащане на сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 01.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

Със същата присъда частната тъжителка В. К.К. е осъдена да заплати на всеки от подсъдимите - П. В. и С. В., сумата от 850 лева, представляваща направени от подсъдимите разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.В. В. – повереник на частната тъжителка и граждански ищец В. В. К. – К., с оплакване за нейната неправилност, незаконосъобразност и постановяването й в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно първата инстанция е приела наличието на хипотезата на чл.9 ал.2 от НК по отношение на престъплението по чл.216 ал.1 от НК, доколкото събраните по делото гласни доказателства, несъмнено установявали, че поведението на подсъдимия Й. П. било „неприемливо” въпросната вечер, като дори на приятелите от неговата компания се наложило да го успокоят и изведат от ресторанта. По отношение на повдигнатото частно обвинение за престъпления по чл.130 ал.2 от НК и чл.146 ал.1 от НК против подсъдимата П.

3

В., повереникът изтъква, че неправилно първостепенния съд е приел тяхната недоказаност. В тази насока, според повереникът необосновано са игнорирани от първия съд поканията на свидетелите И. В.а, Д. Ч. и И. Н., от които категорично се установяват обстоятелствата, че подсъдимата В. е нанесла удари на частната тъжителка, че я оскубала за косата, че се е почувствала обидена от тези действия на подсъдимата. Твърди се и, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и по отношение обвиненията срещу подсъдимия С. В., тъй като мотивите й в тази част „преповтарят” аргументите за оправдаването на подсъдимата В.. Освен това, в жалбата се сочи и, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила – в протовирочие с разпоредбата на чл.303 от НПК, която съдържа забрана присъдата да почива на предположения. Иска се от въззивния съд на основание чл.334 т.2 от НПК, да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, частната тъжителка В.

К. – К. и повереникът й – адвокат В. В., редовно уведомени, не се явяват.

Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подсъдимите Й. П., П. В. и С. В., в лицето на адвокат Я. С. – А., заявява искане атакуваната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Изтъква се, че присъдата не страда от релевираните от частното обвинение процесуални пороци и в частност, не се констатират такива по отношение доказателствената и оценъчна дейност на първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

С постановената от първостепенният съд присъда, предмет на настоящия инстанционен контрол, подсъдимия Й. Д. П. е признат за невиновен и съответно на основание чл.304 от НПК е оправдан за престъпление по чл.216 ал.1 от НК; подсъдимата П. Т. В. е призната за невиновна и оправдана за престъпления по чл.130 ал.2 от НК и чл.146 ал.1 от НК; подсъдимия С. М. В. е признат за невиновен и оправдан за престъпления по чл.146 ал.1 от НК, чл.130 ал.1 от НК и чл.130 ал.2 от НК.

4

По отношение на обвинението за престъпление по чл.216 ал.1 от НК срещу подсъдимия Й. Д. П., е налице хипотезата на чл.334 т.4, във вр. с чл.24 ал.5, т.2 от НПК, за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и за прекратяване на наказателното производство, по следните съображения:

За да сезира валидно съда, тъжбата, съгласно чл.81 ал.1 от НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението.

Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи, дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не се изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред или изисква провеждане на досъдебно производство от прокуратурата и разследващите органи.

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдим, възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна

/удовлетворяваща изискванията на чл.81 ал.3 от НПК/ и в разпореждането, с което й даде ход по чл.252 ал.4 от НПК /до изм. й с Дв.бр.

48/2023 г. не се даваше изрична уредба на това задължение, но то е наложено еднозначно и безпротиворечиво в съдебната практика/ даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Именно поради това, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл.252 ал.4 от НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото /тъжбата/ и препис от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела, е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и се определя правната квалификация на престъплението, предмет на разглеждане.

Поради това и след като има процесуално задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по частноправен ред, съдията-докладчик е овластен в зависимост от резултатие от проверката на редовността на тъжбата в частта, относно данните на престъпленето, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по 5 реда на чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.5, т.2 от НПК.

В случая, от изложените в тъжбата обстоятелства е видно, че тъжителят твърди извършено срещу него, от страна на подсъдимия Й. П. престъпление по чл.216 ал.1 от НК – противозаконно повреждане на чужда движима вещ – счупване на прозорец на входната врата на търговски обект – ресторант, находящ се в гр.Б., собственост на „*****”ЕООД. Както вече беше посочено, тъжителят следва да изложи фактите, а правната им оценка за изясняване на това, дали същите сочат на съставомерно деяние и то такова, което се преследва по частно-правен ред, е на съда. В случая, съдията-докладчик от първостепенния съд, при насрочване на делото, погрешно е възприел дословно, посочената в тъжбата правна квалификация на престъплението, за което се тъжи, че е извършено от подсъдимия Й. П., като по този начин незаконосъобразно е преценил, че е валидно сезиран с обвинение за престъпление, което се преследва по реда на чл.81 от НПК. Известно е, че наказателното преследване за престъпление по чл.216 ал.1 от НК се възбужда от органите на досъдебното производство, а не по тъжба на пострадалия.

Поради това, давайки ход на тъжбата в тази й част, в която е изложено описание на деяние, което представлява престъпление по чл.216 ал.1 от НК, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, доколкото е правораздавал извън своята компетентност и е иззел правомощието на прокурора да повдигне обвинение с обвинителен акт. В частност – съдиятадокладчик от първостепенния съд, а в хода на откритото съдебно заседание едноличният съдебен състав, е пропуснал да упражни правомощията си първо – по чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.5, т.2 от НПК, а след това по чл.289, вр. чл.24 ал.5, т.2 от НПК, тъй като тъжбата в коментираната й част не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, доколкото не съдържа твърдения за извършено от подсъдимия Й. П. престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.