Решение № 5731 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5731 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100501715 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 23009/18.12.2024 г. по гр. д. № 23761/2024 г. по описа на СРС, 68 състав, постановено при участието на трето лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл.

150 ЗЕ, че К. М. З. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 214,83 лева, представляваща непогасена част от стойността на доставена и неизплатена топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ********, с абонатен № ******** (инст. № **********) по договорни отношения между страните през периода от 01.04.2021 г. до 30.11.2021 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2023 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заповедното гр.д. № 70669/2023 г. по описа на СРС, 68 състав.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 10060/13.01.2025 г., подадена от К. М. З.. В жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че 1 по отношение на част от сумите решението е недопустимо, тъй като част от предявения иск е недопустим. Поддържа, че със с възражението си е оспорила само сумата от 150 лева – главница за топлинна енергия, 35,23 лева – лихва върху нея, както и 8,10 лева – лихва върху главницата за услуга дялово разпределение. Посочва, че напълно погрешно разглеждал иск, който се различава както по размер, така и по период, като по този начин се произнесъл по недопустим иск и постановил недопустимо решение. Неправилен бил изводът на съда, че направеното оспорване и признание били неконкретизирани, тъй като изрично ответницата посочила, че оспорва само част от вземането и то е конкретизирано по период и размер. По отношение на сумата от 150 лева поддържа, че решението е неправилно, тъй като вземането е погасено по давност. Моли решението да бъде обезсилено в частта за сумата от 64,83 лева – главница за топлинна енергия, а в останалата част отменено.

Претендира направените по делото разноски и възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на адв. И..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 22850/23.01.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 23761/2024 г. по описа на СРС, 68 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против К. М. З., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 70669/2023 г. по описа на СРС, 68 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ********, с аб. № 2

********, е клиент на топлинна енергия за битови нужди.. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че съгласно чл. 33 от ОУ клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и задължение за заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количенство енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия топлопреносното предприятие начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в сроковете по ал. 2. Ищецът твърди, че ответницата е ползвала доставяната от дружеството топлинна енергия за процесния период и към настоящия момент не била погасила задължението си. Моли да бъде признато за установено, че К. М. З. дължи сумата от 214,83 лева, представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2021 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 20.12.2023 г. до изплащането й.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпил отговор от ответника К. М. З., с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа, че предявеният иск недопустим в частта, с която се претендират суми над сумата от 150 лева, доколкото по отношение на тях е направено възражение, а в останалата част посочва, че предявеният иск е недопустим. Оспорва, че между страните е съществувал договор за доставка на топлинна енергия, а при условията на евентуалност прави възражение за изтекла давност.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 70668/2023 г. по описа на СРС, 68 състав. По заявление от 20.12.2023 г., 3 подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на К. М. З. за заплати на заявителя сумите:

818,91 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва за период от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането, 192,35 лева, представляваща мораторна лихва за период 15.09.2021 г. до 12.12.2023 г., 30,14 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва за период от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането и 8,10 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2021 г. до 12.12.2023 г., както и направените в заповедното производство разноски.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта, в което изрично не оспорва, че държи сумата от 668,91 лева главница за топлинна енергия, 157,12 лева – лихва върху главница за топлинна енергия и 30,14 лева – главница за услуга дялово разпределение. Заявява, че оспорва дължимостта на сумата 150 лева – главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 10.2020 г., 35,23 лева – лихва върху главницата за топлинна енергия и сумата от 8,10 лева – лихва върху главница за услугата дялово разпределение. В изпълнение на указанията по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, приети са и заключения на съдебно-техническа и съдебно – счетоводна експертиза въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че след извършено плащане от ответника дължима останала претендираната сума от 214,83 лева и предявеният иск е уважен изцяло.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно.

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване на съществуването на вземане, за 4 което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 и сл. от ГПК по гр.д. № 70669/2023 г. по описа на СРС, 68 състав. С молба вх. № 156511/14.05.2024 г. ищецът изрично е заявил, че сумата от 214,83 лева представлявала остатък от главницата за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2021 -30.11.2021 г.

Със заповед за изпълнение на парично задължение на длъжника К. М.

З. е разпоредено да заплати сумата от 818,91 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 01.05.2020-30.11.2021 г. С възражението си длъжникът К. З. изрично е заявила, че оспорва само част от тази сума в размер на 150 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 до 30.10.2020 г. За останалата част от вземането в размер на 668,91 лева изрично е заявено, че се признава. Т.е. не е налице спор относно дължимостта на тази част от вземането. Съгласно разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от ГПК когато възражението против заповедта за изпълнение е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, но само по отношение на тази част от него, която е изрично оспорена от длъжника. В останалата част заповедта е влязла в сила. Наличието на възражение обосновава правния интерес на ищеца от предявения иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на който е образувано производството по гр.д. № 23761/2024 г. по описа на СРС, 68 състав.

Следователно в частта за сумата над изрично оспорената с възражението от 150 лева предявеният иск се явява недопустим, поради липса на правен интерес, а обжалваното решение следва да бъде обезсилено, тъй като предмет на предявения иск е стойността на топлинна енергия в размер на 214,83 лева за периода от 01.04.2021 г. до 30.11.2021 г., за дължимостта на която липсва спор между страните.

По разноските

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени 25 лева – разноски във въззивното производство.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. И. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лева за оказана безплатна правна помощ във въззивната инстанция, на адв. С.Д., следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лева за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното производство. Не следва да бъде присъждано 5 възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство, доколкото в конкретния случай искът по чл. 422 от ГПК не касае частта от дължимите суми, за която е подадено възражение.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 23009/18.12.2024 г. по гр. д. № 23761/2024 г. по описа на СРС, 68 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от ЗЕ като недопустимо.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК-831609046, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Красно село, ул. Ястребец № 23Б да заплати на К. М. З., ЕГН**********, гр. София, ж.к. ******** сумата от 25 лева, представляващи направени разноски за държавна такса за въззивна жалба.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК-831609046, със седалище и адрес на управление гр.