Решение № 4433 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4433 гр. С., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110103988 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск от Р. С. С. срещу „М. К.“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2 075,54 лв., представляваща част от главницата по запис на заповед, издаден на **.**.**** г. за сумата от 2538,21 лв. от ищеца в полза на ответника за обезпечаване на задълженията по Договор за заем № ***** от **.**.**** г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № № 23414/2022 г. по описа на СРС, 144 състав.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № ******/23.06.2025 г., се твърди, че на **.**.**** г. между страните е сключен договор за заем № ***** за сумата от 766,94 евро, с левова равностойност 1 500 лева. Твърди се, че на същата дата е сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем № *****. Твърди се, че за обезпечаване на кредита е издаден запис на заповед от **.**.**** г. за сумата от 2 538,21 лева, която сума представлява сбор от вноските по погасителния план и включвала главница, лихва и неустойки. Въз основа на записа на заповед е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № ***** от 23.05.2022 г. по ч. гр. д. № 23414/2022 г. по описа на СРС, с която ищцата била осъдена да заплати на ответника сумата от 2173,91 лева, представляваща главница по запис на заповед от **.**.**** г., ведно със законната лихва от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна 1 такса в размер на 44,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 383,00 лева. Ищцата не е подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение. Твърди се, че не дължи част от главницата, за която са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист, тъй като договорът, респ. част от клаузите му, са нищожни, както и че главницата, за която е издаден изпълнителния лист е формирана от капитализация на лихви и неустойки. Излага доводи за допустимост на производството по делото, обосновани с твърдения, че в качеството на потребител се ползва със защитата, предвидена в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и постановените от СЕС решения по дела дела С869/19, С-600/19, С-693/19, С 831/19, С[1]725/19, в които е прието, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. В тази връзка твърди, че в производството по ч. гр. д. №23414/2022 г. по описа на СРС, съдът не е разгледал служебно въпросът за нищожност на договора, сключен с потребител, нито нищожност на отделни клаузи, поради което сезирания съд в производството по предявения иск е длъжен да го направи.

Поддържа, че процесният договор за кредит е нищожен. Твърди ссе, че между страните е уговорен ГЛП в размер 39,72 % и ГПР в размер 42,10 %. Твърди се, че договорената между страните възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което оспорва клаузата, която я урежда като нищожна, поради накърнява добрите нрави. Излага доводи за нищожност на целия договор за кредит, доколкото клаузата за възнаградителна лихва е съществен елемент от договора и е нищожна. На следващо място сочи, че посоченият в договора ГПР от 42,10% не отговаря на обективната истина. Твърди се, че в чл. 12 (4) от договора е предвидена неустойка в размер на 806, 28 лева, която се начислява едновременно с месечната й вноска. Твърди се, че кредитът се е оскъпил с над 50% и ГПР не е в размер на 42,10%. Поддържа се, че е налице и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение в погасителния план за неустойка за непредоставяне на банкова гаранция или поръчител съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Поддържа се, че с включването на неустойката в общия разход по кредита за потребителя, годишният процент на разходите надхвърля 49,89 % и възлиза на 167 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и ищцата дължи само чистата стойност по кредита. В условията на евентуалност се претендира нищожност на клаузите на чл. 12, ал.

1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора, тъй като не са индивидуално уговорени.

Поддържа се, че неустойката по договора представлява начин за 2 неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо и натоварва длъжника с допълнителни разходи само поради формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора обезпечение, което по начина, по който е регламентирано, е обективно неизпълнимо. Излагат се доводи, че клаузата е нищожна, защото отрича договорния характер на поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като същевременно не обезпечава изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума.

Излагат се доводи, че клауза за неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо след три дни от подписване на договора за потребителски кредит, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48.

Твърди се, че ако кредиторът е имал съмнение в платежоспособността на длъжника, първо следвало да поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на директивата и чл. 16 ЗПК. Твърди се, че заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена въз основа на запис на заповед, като главницата е формирана чрез включване на лихва и неустойка. Сочи се, че в случая е налице капитализация на лихви и неустойка и последващото им олихвавяне, което е в противоречие със закона. Ищцата е получила главница в размер на 1 500 лева и с оглед нищожността на договора, респективно неговите клаузи, дължи връщане само на чистата сума. Твърди, че е изплатила сумата от 364,30 лева, която следва да бъде отнесена към главницата, от което следва, че остатъчната главница е в размер на 1 135,70 лева. Твърди, че представеният запис на заповед е издаден въз основа на чл. 7, ал.1 и ал. 2 от договор за предоставяне на допълнителни услуги към процесния договор за заем.

Размерът за записа на заповед е равен на общото задължение по договора, включително и на неустойката по чл. 12, ал. 4 от него. Твърди се, че каузалното правоотношение, което се обезпечава със записа на заповед е процесният договор за заем. По изложените съображения се моли съдът да приеме за установено, че ищцата не дължи сумата в посочения размер, за която е издаден процесния запис на заповед. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът не оспорва, че него и ищцата Р. С. С. е сключен Индивидуален договор за заем № *****/**.**.**** г. със заемна сума в размер 1500 лв. Оспорва се твърдението на ищцата, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договора е нищожна поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

Поддържа се, че всички изискания на цитираните законови разпоредби са изпълнени в сключения между страните договор за заем. Излагат се доводи, че с чл. 12, ал. 1 от процесния договор страните уговорили кредитополучателят в тридневен срок от сключването на договора, да осигури действието на трето лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими вноски, лихви, разноски и неустойки по заема. В ал. 4 страните по договора за заем е уговорено, че самото неизпълнение на това задължение води до вреди за заемодателя, които страните са оценили на 806.28 лв. Тази уговорка е направена с цел 3 обезпечаване на изпълнението на договора и обезпечаване икономическия интерес на заемодателя. Кредитополучателят е имал възможността да се запознае предварително със съдържанието на договора, който е сключил, да извърши необходимите подготвителни действия преди подписването на същия и така да изпълни задълженията си по чл. 12 от договора. Ищцата е била наясно с изискването на кредитора още в началото на процеса за кандидатстването за отпускане на кредит. Сочи се, че ищцата не е изпълнила задължението си по чл. 12 и по-късно, каквато възможност е имала съгласно ал. 7, което се дължало на недобросъвестното й поведение. Поддържа, че посочената клауза е за неустойка не е уговорена извън присъщите функции, както и че ищцата е имала възможност да се освободи от неустойката, ако предостави надлежно обезпечение, докато действа договорът. Излага доводи, че уговарянето на неустойката е проявление на принципа за свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Оспорва се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с доводи, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Поддържа се, че обезщетението за вреди не попада в общите разходи и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР. Поддържа се, че дори да се приеме, че има неправилно посочен ГПР, то такъв ГПР е основание само за прилагане на чл.

19, ал. 5 ЗПК и не следва да се прилага последицата по чл. 23 ЗПК. Поддържа се, че клаузата за неустойка не е неравноправна и по смисъла на чл. 143 – 146 ЗЗП, но дори и да е неравноправна, в чл. 22 от процесния договор е посочено, че всички клаузи в договора са били индивидуално уговорени от страните и отразяват реалната им воля. Поддържа се, че обективираната сума в заповедта за изпълнение в действителност представлява остатък от дължимата сума по записа на заповед, а не само главница. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С определение, постановено в открито съдебно заседание съдът е допуснал по реда на чл. 214 ГПК изменение на предявения иск, чрез неговото увеличение за сумата над 1 038, 21 лева до предявения размер от 2 075,54 лева, която представляваща част от главница в размер на 2 173,91 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 23414/2022 г. по описа на СРС, 144 състав.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на част от сума, за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № *****/23.05.2022 г. по ч. гр. д. № 23414/2022 г. по описа на СРС, 144 състав.

Така предявеният е процесуално допустим, надлежно предявен от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита за 4 част от сумата по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, обоснован с твърдения, че заповедта е издадена въз основа на запис на заповед, обезпечаващ каузално отношение по недействителен договор, сключен с потребител. В тази връзка следва да се посочи, че не е недопустимо предявяването на частичен отрицателен установителен иск - Определение № 60521 от 28.09.2021 г. по т. д. № 1532/2020 г. на ВКС, I т. о., в което изрично е прието, че искът е допустим, тъй като при решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него. Посочено е, че е възможно частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен, както в хипотеза когато цялото задължение изобщо не е възникнало валидно, така и когато е погасена само част от задължението, която е въведена като предмет на производството. При отхвърляне на частичния отрицателен иск обаче силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за непредявената част, защото това означава, че цялото оспорвано от ищеца вземане съществува в пълен размер.