Акт № 4038 от 02.11.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4038 гр. Варна, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Гражданско дело № 20263110101505 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. Н. Н. срещу Я. Н. Н., осъдителен иск за заплащане на сумата в общ размер на 2716,81 евро, от която 825 евро – неизплатена сума по чл.2, т.2, чл.3, т.3, чл.4, т.4, чл.6, т.6 от подписано между страните споразумение от 03.02.2023г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 1361/03.02.2023г. на нотариус *******, както и 1891,78 евро – общо неизплатено обезщетение за ползването на собствените на ищеца идеални части от съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в ************, за периода от м. февруари 2023г. до м. февруари 2026г., вкл. на основание чл.7 от споразумението, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл.365 вр. чл.79 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба и в уточняващите молби, че страните са наследници на починалия им баща Н.С. Н., починал на *****г., както и че са подписали споразумение за извънсъдебно уреждане на имуществените им отношения, в качеството им на наследници. Излага се, че с подписване на споразумението страните изрично са признали съществуването, основанието и размера на описаните в същото задължения, както и изискуемостта им. Сочи се, че по силата на подписаното между страните споразумение, ответникът се е задължил да заплати на ищеца половината от платените от последния суми /в периода от 12.08.2020г. до 20.12.2022г., съобразно изложеното в уточняващата молба от 30.03.2026г./, както следва: 1114,65 лева по изпълнително дело №20178940401512/2015г. при ЧСИ ********, образувано срещу Н.С. Н., 211 лева - данък сгради и такса битови отпадъци за съсобствения им недвижим имот, находящ се в ************, по изпълнително дело №20227170400260/2022г. при ЧСИ ******, 750 лева - разходи за погребението на общия им наследодател, извършени по договор за поръчка №109/12.08.2020г. с ТА „********“, 307,98 лева – по кредит към „********с“, изтеглен от наследодателя Н.С. Н. и погасен след неговата смърт 1 от ищеца, 230 лева - адвокатски хонорар за изготвяне на цитираното Споразумение за извънсъдебно уреждане на имуществени отношения от 03.02.2023г., всички в общ размер на 2613,63 лева. Излага се, че съгласно т.VII от Споразумението, начинът за изпълнение на задължението на Я. Н. е уговорен на части, за срок от 20 месеца, чрез изплащане на месечни вноски в размер на 130,70 лева, платими от първо до пето число на съответния месец, считано от 01.02.2023г. до 05.09.2024г. Признава се, че през м. януари 2025г. от страна на ответника е заплатена сумата от 1000,00 лева, като на основание чл.76, ал.1 ЗЗД е съотнесена за погасяване на най-обременителното задължение по чл.1, т.1 от споразумението, в общ размер на 1114,65 лева, с остатък след плащането от 114,65 лева. Сочи се, че в чл.V, т.5 от същото Споразумението, ответникът се е задължил да заплаща на Г. Н. Н. обезщетение за ползване на неговата идеална част от съсобствения им недвижим имот, находящ се в *********, в размер на 100,00 лева месечно, считано от 03.02.2023г., като считано от месец октомври 2024г. до месец май 2026г. включително, следва да заплаща общо по 150,00 лева месечно, от които 100,00 лева, представляват текущо обезщетение за ползване на имота, а 50,00 лева, представляват погасяване на натрупаното обезщетение за ползване за периода от февруари 2023г., като страните изрично са приели, че подписването на споразумението има характер на покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС.

Твърди се, че за периода от м. февруари 2023г. до м. февруари 2026г., общата сума за наем за ползването на собствените на Г. Н. идеални части от съсобствения недвижим имот е в размер на 3700,00 лева. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника – Я.

Н. Н..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Посочените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Препис от исковата молба му е редовно връчен на 03.04.2026г. Същият е уведомен за последиците по чл.238 ГПК с Определение №7024/15.05.2026г., препис, от което му е връчен на 21.07.2026г. Ответникът не е изпратил представител в първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

В открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, а от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.

Съгласно разпоредбата на чл.239, ал.2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, а в настоящия случай предявеният иск подлежи на уважаване.

2

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от разноски в размер на 857,00 евро, от които 207,00 евро, заплатена държавна такса и 650,00 евро – адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за тяхното извършване

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 2716,81 евро, от която 825,00 евро – неизплатена сума по чл.2, т.2, чл.3, т.3, чл.4, т.4, чл.6, т.6 от подписано между страните споразумение от 03.02.2023г., с нотариална заверка на подписите рег.

№1361/03.02.2023г. на нотариус *******, както и 1891,78 евро – общо неизплатено обезщетение за ползването на собствените на ищеца идеални части от съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в ************, за периода от м. февруари 2023г. до м. февруари 2026г., вкл. на основание чл.7 от споразумението, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба - 27.02.2026г. до окончателното й заплащане, на основание чл.365 вр. чл.79 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Я. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на Г. Н. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 857,00 евро, от които 207,00 евро, заплатена държавна такса и 650,00 евро – адвокатско възнаграждение, представляващи сторените съдебно-деловодни разноски в производството пред ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3