Определение № 574 от 28.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“, ЕИК:

175074752, чрез пълномощник юрк. И.Т., против Разпореждане, обективирано в Заповед № 55/04.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 22367/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XII гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, чието заплащане се претендира, а именно: за горницата над 1 327,12 лв. до пълния предявен размер от 2 573.18 лв., представляваща главница; 1 048.75 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.09.2023г. до 04.10.2024г.; сумата от 959.96 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; сумата от 1 920.52 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата в размер на 500 лв. за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава.; 509.66 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 21.02.2023г. до 04.10.2024г., както и за сумата от 211.69 лв.- законна лихва за забава за периода от 04.10.2024г. до 29.12.2024г.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ обжалва Разпореждането на съда, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжника И. П. П. за вземанията на последната за главница в размер на 1246.06 лв.; за сумата от 1048.75 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.09.2023г. до 04.10.2024г.; 509.66 лв. – лихва за забава за периода от 21.02.2023г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.10.2024г. / дата на предсрочна изискуемост/, както и законната лихва в размер на 211.69 лв., дължима от 04.10.2024г. до 29.12.2024г. Сочи се в частната жалба, че първоинстанционният съд 1 неправилно обявил за недействителен договора за потребителски кредит, от който произтичали горецитираните вземания, тъй като заповедният съд не разполагал с правомощия да се произнася относно действителността на сделката, от която заявителят черпи права. Не била отчетена от първата инстанция разпоредбата на чл.

145, ал. 2 от ЗЗП, която гласи, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет. Длъжникът бил запознат с параметрите на договора, тъй като още преди сключването му на кредитополучателя бил предоставен стандартен европейски формуляр, който съдържал същите параметри, каквито се съдържали и в сключения договор. Годишният лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави. С измененията на ЗПК, в чл. 19, ал.4 ЗПК било въведено ограничение за максималния размер на ГЛП, който не могъл да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, като клаузите, които надвишавали тези размери били нищожни. Бил въведен и максимален размер на ГПР, който не могъл да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Счита, че кредиторът нямал задължение да посочва методиката на формиране на ГПР, като в случая била спазена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Неправилно било отхвърлено заявлението и досежно лихвата за забава. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за вземанията на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, подробно описани в депозираната частна жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени материалите по делото намира така депозираната частна жалба за неоснователна, като мотивите за този извод са следнтие:

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 40014453292, сключен с кредитополучателя И. П. П.. По договора на същата е предоставена сума в размер на 3000 лв., която да бъде върната, ведно с уговорената годишна лихва от 41,00 %, на 30 месечни вноски, при ГПР 49,15 %. Видно от договора (раздел „Параметри на кредита“), като обща дължима сума по кредита се сочи сума в размер на 4773.00 лева. Уговорено е обаче (раздел „Поискани от клиента допълнителни възможности“) закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, на стойност 1200.00 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, на стойност 2400.00 лв., като с така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е посочено в размер на 8373.00 лв.

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т.

2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК, поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането 2 да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния договор ГПР е определен в размер на 49.15 %, като обаче никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

По-нататък, уговорените допълнителни услуги с наименования „Фаст“ и „Флекси“, чието съдържание е уредено в т. 15 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, касаят действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Пловдивският окръжен съд намира, че възнаграждението, дължимо на кредитодателя за посочените услуги, неправилно не е включено при изчисляването на ГПР. Въз основа на това безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи, на които се основават вземанията на заявителя за договорно възнаграждение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Всичко изложено води до извода, че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита (в т.ч. обезщетение за забава), а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита. Заповедният съд е приспаднал заплатените вече погасителни вноски от длъжника, като правилно е стигнал до извода, като е взел предвид направените плащания, че претенцията следва да се отхвърли за горницата над 1327.12 лв. искания размер от 2 573.18 лв.

Поради съвпадение на крайния извод с този на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в Заповед № 55/04.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. д. № 22367/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XII гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4