Определение № 142 от 10.03.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 371/2025
- Вид
- Определение № 142
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Деспина Георгиева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142 гр. Варна, 10.03.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500371 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С молба с вх. № 1101/13.02.2026 г. съдът е сезиран с искане от „Планекс“ ЕООД за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 238/30.12.2025 г. в частта относно разгледаните обратни искове, предявени от дружеството против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с твърдения, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на исковете. Сочи се, че с исковата си молба е претендирало осъждане на застрахователя да заплати направените съдебни и деловодни разноски, което означавало, че се претендират и разноските, които „Планекс“ ЕООД ще бъде осъден да заплати на ищците по главните искове, при евентуалното уважаване на последните. В уважените с решението обратни искове тези разноски не са включени. В тази връзка се излагат аргументи, че отговорността на застрахователното дружество по договора за застраховка покрива и тях. С оглед на това се иска допълване на решението като „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД бъде осъдено да му заплати присъдените в полза на ищците като дължими им от „Планекс“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси.
В срока по чл. 250, ал.2 ГПК ответната страна по молбата – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, не е подала отговор.
Съдът намира, че не се налага внасянето на молбата за разглеждане в 1 о.с.з., а по същество не са налице основания за допълване на решението, поради което и по арг. от разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК, следва да бъде постановен настоящия акт. Съгласно преобладаващата съдебна практика само при непълно произнасяне следва да бъде постановен акт по същество /решение/, т.е. по основателността на неразгледаната претенция, а когато не е налице непълнота искането за допълване се оставя без разглеждане.
Съображенията за липсата на предпоставките за допълване на решението са следните:
Видно от формулирания петитум на исковата молба, с която са предявени обратните искове на „Планекс“ ЕООД против „ДЗИ Общо застаховане“ ЕАД, съдържаща се в кориците на гр. д. № 1272/2020 г., претенцията включва осъждане на ответното дружество да заплати само сумите по претендираните от ищците по главните искове обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 08.04.2015 г. до окончателното им изплащане, след като дружеството заплати на ищците претендираните от тях суми. Заявеното с исковата молба искане за присъждане на направените от „Планеск“ ЕООД съдебни и деловодни разноски следва да се тълкува като относимо към направените по обратните искове разноски от дружеството разноски, но не и към разноските, които то ще бъде осъдено да заплати на ищците по главните искове. Тези разноски са част от исковата претенция, поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва изрично да са включени в нея.
С постановеното по делото въззивно решение в частта му по предявените обратни искове, съдът се е произнесъл така, както са предявени – застрахователят е осъден да заплати следващите се суми по присъдените по главните искове обезщетения, ведно с дължимата законна лихва, съобразно уговореното в застрахователния договор самоучастие и в границите на застрахователния лимит, при условие, че тези суми бъдат заплатени от „Планеск“ ЕООД в полза на ищците.
Следователно произнасянето на съда е съобразно сезирането му.
По така изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Планекс“ ЕООД по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 238/30.12.2025 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1 – седмичен срок от връчването му на „Планекс“ ЕООД и „ДЗИ Общо застаховане“ ЕАД.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3