Решение № 5096 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

***096 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря З.Л.П. като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20241110163550 по описа за 2024 година

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) от И. Д. М., ЕГН ********** срещу М. П. Н., ЕГН **********, и П. Д. Н., ЕГН **********.

Ищцата И. Д. М. твърди, че с ответниците М. П. Н. и П. Д. Н. са съсобственици на следните недвижими имоти:

1. Апартамент *** (седем), находящ се на втори етаж на жилищна сграда, построена в ***, на кота “+ 5.35”, със застроена площ 82,52 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна – трапезария с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и тераса, при съседи на жилището по титул за собственост: коридор, апартамент **, двор, двор и апартамент **, който недвижим имот съгласно одобрените със Заповед ***/02.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК кадастрална карта и кадастрален регистър на град София, община Столична, област София-град, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: *** заедно със склад *** на сутерена на сградата, кота “+3.45”, с площ от 3,19 кв.м., при съседи: от три страни – коридор и склад **, и заедно с 4,3852% ид.ч. от общите части на сградата без гаражите в сутерена, и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото;

2. Апартамент *** (***), находящ се на трети етаж на жилищна сграда, построена в ***, на кота “+8.20”, със застроена площ 82,72 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна – трапезария с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна и тераса, при съседи на жилището по титул за собственост: коридор, апартамент ***, двор, двор и апартамент № 15, който недвижим имот съгласно одобрените със Заповед ***/02.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК кадастрална карта и кадастрален регистър на град София, 1 община Столична, област София-град, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: ***, заедно със склад *** на сутерена на сградата, кота “+3.45”, с площ от 3,20 кв.м., при съседи: коридор, склад ***, склад *** и двор, и заедно с 4,3959% ид.ч. от общите части на сградата без гаражите в сутерена, и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото;

3. Гараж *** (девет) находящ се на сутеренен етаж на сградата със застроена площ 21,10 кв.м., който недвижим имот съгласно одобрените със Заповед ***/02.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК кадастрална карта и кадастрален регистър на град София, община Столична, област София-град, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: *** заедно с 8,33645% от ид. части от общите части от гаражите и сутерена на сградата, равняващи се на 23,06 кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

4. Гараж *** (десет) находящ се на сутеренен етаж на сградата със застроена площ 19,77 кв.м., който недвижим имот съгласно одобрените със Заповед ***/02.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК кадастрална карта и кадастрален регистър на град София, община Столична, област София-град, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор: **** заедно с 6,5661% от ид. части от общите части от гаражите и сутерена на сградата, равняващи се на 18,16 кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на гореописаните недвижими имоти по силата на наследствено правоприемство от Д. Н. Н., починал на 23.08.2011г., който приживе и по време на брака си с М. П.

Н., придобил гореописаните недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, обективиран в Нотариален акт ***, том I , рег. ******, дело ***8 от 2007 г. Представя Удостоверение за наследници от Община Пазарджик, в което като наследници фигурират ищцата и ответниците по настоящото дело. При тези доводи моли да се допусне до делба гореописаните недвижими имоти при квоти 1/6 за ищцата, 1/6 за ответника П. Д. Н. и 4/6 за ответницата – М. П. Н.. Заявява, че е изразила желание за доброволно уреждане на спора, но ответниците не проявили желание. Представя доказателства.

Ответниците П. Д. Н. и М. П. Н. в законоустановения срок са депозирали общ отговор на исковата молба, в който оспорват изцяло иска за делба за всички процесни обекти. Признават, че имотите са придобити от страните по реда на наследствено правоприемство от общия им наследодател, както и че освен процесните имоти, страните са били съсобственици на: масивна сграда със застроена площ от 88 кв.м., ведно с прилежащата земя, върху която е построена сградата с площ от 88 кв.м., намираща се в село Главиница, община Пазарджик, дворно място с площ 665 кв.м., съставляващо УПИ ***, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ 44.40 кв.м., намиращи се в село Главиница, община Пазарджик, както и двуетажна 2 жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 113 кв.м., намираща се в ****. Твърдят, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти ***, том II, ***, дело *** г. ищцата е прехвърлила своята идеална част от имотите, намиращи се на територията на община Пазарджик срещу сумата от 9000 лв. Твърдят, че през 2012 г. са се договорили с ищцата да придобият нейните идеални части от процесните имоти срещу 4000 лв., изплатени на две вноски по банков път. Твърдят, че сделката не е изповядана по нотариалния ред, но са във владение на имотите от 2012 г. и правят възражение за придобивна давност. Молят искът за делба да бъде отхвърлен. Правят доказателствени искания.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните фактически и правни изводи:

Видно от представения по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на сграда от 04.04.2017 г. ***, том I, рег. ******, дело ***8 от 2007 г. , Д. Н. Н., действащ лично и като пълномощник на съпругата си – М. П. Н., е придобил правото на собственост върху процесните недвижими имоти, а именно – апартамент ***, апартамент ***, гараж ***, гараж ***.

Към датата на придобиване на имотите – 04.04.2007 г., Д. Н. Н. е бил в брак с М. П. Н., прекратен със смъртта на Д. Н. на 23.08.2011г. Страните не спорят, че правото на собственост върху имотите, придобити от Д. Н. Н., е станало по време на брака му с М. П. Н., поради което обектите са се притежавали от тях в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на Д.

Н. Н. на 23.08.2011 г. съгласно приложимия Семеен кодекс /Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г./ - чл. 19, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1,, според който вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Установява се с удостоверение за наследници, че Д. Н. Н., женен, е починал на 23.08.2011 г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга М.

П. Н. (ответник по делото), и деца – И. Д. М. (ищца по делото) и П. Д. Н.

(ответник по делото). Съответно, на основание чл. 5 и чл.9 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват по равни части, а преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно, всяка от страните по настоящото дело получава по 1/3 от наследството на общия им наследодател.

Страните не спорят и се установява от приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти ***, том II, ***, дело *** г. че ищцата е продала своята 1/6 идеална част право на собственост от недвижимите имоти намиращи се на територията на Община Пазарджик на М.

П. Н. срещу сумата от 9 000 лв. Съгласно чл.2 от същият, ответницата е превела по посочената от ищцата банкова сметка сумата от 5 000 лв. преди подписване на нотариалният акт, и се задължава в срок до 24.09.2012 г. да преведе и останалата част от сумата в размер на 4 000 лв. По делото са 3 представени два броя платежни нареждания – от 15.03.2013 г. за сумата от 2 500 лв., и от 14.12.2017 г. за сумата от 1 500 лв., с които на ищцата са преведени съответните суми от ответницата. Съдът приема, че с извършването на тези два превода, ответницата е погасила задължението си, произтичащо от гореописаният нотариален акт за придобиването на недвижимите имоти на територията на Община Пазарджик, като същите нямат отношение към процесните недвижими имоти, находящи се в гр. София.

Относно въведеното възражение за придобивна давност направено от страна на ответниците:

В случая, ответниците твърдят, че са придобили на процесните имоти по давност, владеейки ги от 2012 г. със съгласието и без противопоставянето на ищцата, след който момент са извършвали ремонтни дейности в апартаментите, както и са заплащали всички данъци за апартаментите и гаражите.

Съдът намира следното – придобивната давност като способ за придобиване на право на собственост е уреден в чл. 79-86 от Закона за собствеността. В тежест на ответниците е да докажат фактите, които водят до придобиването на правото на собственост на основание придобивна давност, а именно – осъществяването на фактическата власт върху имотите, намерението за своене, както и изтичането на предвидения в закона срок.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.

В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/.

Следователно, за да може единият съсобственик да придобие по давност чуждите идеални части, същият трябва с едностранни действия да превърне държането във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с 4 тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Изискването за манифестиране на промененото намерение, с което наследникът е започнал да владее частите на другите сънаследници, и то да достигне до тях, може да се приложи само когато тези сънаследници са известни /какъвто е и процесният случай/. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани (така - *** от 08.05.2019 г. по гр.д. № *** г. I Г.О., ГК на ВКС, Решение *** от 26.02.2014 г. по гр.д. *** г., I Г.О., ГК на ВКС, Решение *** от 15.06.2022 г. по *** г. I Г.О., ГК на ВКС).