Решение № 350 от 09.05.2023, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Добрич, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230102764 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е редовна искова молба от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, срещу Община Добрич, ЕИК: 000852932, с адрес: гр. Добрич, ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

- 2021, 37 лева (формирано от сбора от стойността на заплатена щета - 2011, 37 лева и стойността на ликвидационните разходи - 10, 00 лева), представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета № 18017 *** за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка „****“, модел „RX 300“, с рег.

№ ТХ **** СХ, изразяващи се в срязана предна дясна гума, увредени предна дясна джанта и два броя десни амортисьори, причинени вследствие на ПТП от 08.12.2017 г., реализирано в гр. Добрич, на ул. „***“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата;

- 615, 94 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.09.2019 г. до 23.09.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 08.12.2017 г., около 18, 40 часа, е настъпило ПТП в гр. Добрич, на ул. „***“. Сочи се, че автомобилът марка 1

„****“, модел „RX 300“, с рег. № ТХ **** СХ, управляван от Р. А., е попаднал в необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътното платно – шахта без капак. Според ищеца, автомобилът е бил увреден вследствие на преминаването през дупката. Настъпили са увреждания в предната дясна част на автомобила – срязана предна дясна гума, увредена предна дясна джанта и два броя десни амортисьори.

По отношение на процесния автомобил към този момент е имало сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“, полица № 0306Х0338746 от 02.11.2017 г., със срок на действие до 02.11.2018 г.

Твърди се, че Р. А. е подал заявление до застрахователя, въз основа на което е образувана щета № 18017 ***/11.12.2017 г. В тази връзка се сочи, че на Р. А. е било изплатено обезщетение в размер на 2021, 37 лева (2011, 37 лева обезщетение и 10, 00 лева ликвидационни разноски).

В исковата молба се заявява, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане на сумата от 2021, 37 лева в седемдневен срок. В определения срок плащане не е постъпило ( поканата е получена на 08.03.2018 г).

Излагат се и правни съображения за приложимост на отговорността по чл. 49 от ЗЗД. Заявява се, че Община Добрич е стопанин на пътния участък, където е настъпило процесното ПТП – чл. 2, ал. 1 от ЗОС, вр. с пар.

7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. В тази връзка се изтъква, че Общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътната настилка в състояние, годно да поеме пътния трафик.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Твърди се, че отговорността на Община Добрич произтича от чл.

50 от ЗЗД, в качеството на собственик на улицата, на която е настъпило процесното ПТП. Сочи се, че вредите са възникали вследствие обективните качества на вещта.

Изтъква се, че за отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да бъде установено виновно поведение от страна на служител на Общината, отговорен за състоянието на улицата. Сочи се, че в исковата молба липсват твърдения в тази насока.

Оспорва се изложеното от ищеца, че процесното ПТП е настъпило на 08.12.207 г., в гр. Добрич, на ул. „***“. Твърди се, че липсват доказателства за тези обстоятелства. Освен това се сочи, че не са били уведомени и органите на МВР. Твърди се също, че водачът на процесния автомобил се е движел с несъобразена скорост.

Прави се искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от старши 2 юрисконсулт М. Я., която излага аргументи за неоснователност на претенциите, идентични с тези, заявени в отговора на исковата молба. Счита, че претенциите са недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената застрахователна полица с № 0306Х0338746/ 02.11.2017 г., се установява, че между Р. А. и ЗАД „Армеец“ е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ и „Злополука“ за лек автомобил марка „****“, модел „RX 300“, с рег. № ТХ **** СХ (л. 15).

Периодът на застрахователно покритие е бил 02.11.2017 г. – 02.11.2018 г. От отразеното в полицата става ясно, че застрахователната премия от 523, 26 лева е била платена при сключването . Застраховката покрива щети, нанесени при пътнотранспортно произшествие.

Видно от „уведомление-декларация за щета по застраховка Каско на МПС“ (л. 24), Р. А. е уведомил застрахователя за настъпили имуществени вреди по застрахования автомобил, вследствие на ПТП на 08.12.2017 г. В документа е посочил, че при движение по ул. „***“, в град Добрич, автомобилът е попаднал в шахта вследствие на което предната дясна гума е била срязана, а джантата е била деформирана. Избрал е имуществените вреди да се възстановят по банков път.

След подаване на искането, на 11.12.2017 г., е извършен опис – заключение по щета № 18017030101014 от Д.С., в който е описал увредените детайли (гума „Континентал“ „Уинтър контакт“ 225/60 R 17 Н99 D O T и предна дясна лят джанта) (л. 32). В друго заключение от 08.01.2018 г. е отразено, че е констатирано отклонение в нивото на предно дясно колело и задно дясно колело. Направено е предписание за извършване на контролен оглед (л. 33). В трето заключение от 08.01.2018 г. е посочено, че след оглед в сервиз Мототом е констатирано, че преден десен и заден десен амортисьор изпускат и се налага подмяната им. Необходима е подмяна на два некоректно работещи сензора за нивото на окачването (л. 34).

На 09.02.2018 г. е съставена калкулация, от която се извежда, че сумата, необходима за възстановяване на причинените вреди, възлиза на 3829, 47 лева (л. 26 до 28). След удръжка за самоучастие е изчислено, че се дължи обезщетение в размер на 2011, 37 лева. В тази връзка на 09.02.2018г. са съставени два доклада от застрахователя за изплащане на Р. А. на обезщетения в размер 245, 40 лева и 1765, 97 лева (л. 29 и 30). Сумите са били преведени на застрахования с преводни нареждания от 21.12.2017 г. и 21.02.2018 г. (л. 11 и 12).

От приложената обратна разписка на л. 26 се установява, че ответникът е получил регресна покана за плащане на сумата от 2021, 37 лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена 3 застраховка „Каско на МПС“ по щета № 18017030101014 , за възстановяване на имуществени вреди на марка „****“, модел „RX 300“, с рег. № ТХ **** СХ, причинени вследствие на преминаване през необезопасена шахта на пътното платно в гр. Добрич на 08.12.2017 г.

По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза. От заключението и от изслушването на вещото лице стана ясно, че е технически възможно процесните имуществени вреди да настъпят по начина, описан в исковата молба – чрез попадане на процесния автомобил в необезопасено и необозначено от ответната община препятствие на пътното платно – шахта без капак.

В заключението е посочено също, че за отстраняване на повредите по автомобила е необходим ремонт на стойност 2011, 37 лева.

Съдът намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставените задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при формиране на фактическите си изводи.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

По главния иск е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и увредения по застраховка „Каско“ и „Злополука“ към момента на застрахователното събитие; извършено плащане от застрахователя на застрахователното обезщетение; деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.

От приложената застрахователната полица се установи, че към момента на осъществяване на процесното ПТП между Р. А. и ищеца е действала застраховка „Каско“ и „Злополука“ за лек автомобил марка „****“, модел „RX 300“, с рег. № ТХ **** СХ . Застрахователното обезщетение от 2021, 37 лева му е било изплатено с преводни нареждания от 21.12.2017 г. и 21.02.2018 г.

По делото са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило на общински път. Същият е публична общинска собственост, на основание чл. 8, 4 ал. 3 от ЗП вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от ЗП.

Законодателят е предвидил в чл. 31 от ЗП, че „Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините“. Следователно, поддържането на процесния общински път, в което се включва „дейността по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата“ е задължение на Община Добрич – чл. 31 от ЗП вр. с § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП.

Тези твърдения обаче останаха недоказани. От писмените доказателства не може да бъде изведен категоричен извод за мястото на реализиране на процесното ПТП, за времето на настъпване на процесното ПТП и за обстоятелствата около реализирането му. В тази връзка бяха направени искания за разпит на свидетеля Р. Арабадажиев и за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза. Разпитът на свидетеля не се състоя поради здравословното му състояние, непозволяващо пълноценна комуникация. Така, за доказване на спорните факти от предмета на доказване ищецът ангажира единствено заключението по изготвената експертиза.

Ответната страна релевира възражения във връзка със становището на вещото лице, че е технически възможно щетите по автомобила да настъпят при преминаване през неравност на пътното платно. Ответникът счита, че от експертния извод не може да бъде направен категоричен извод за механизма на осъществяване на процесното ПТП.

В частта на механизма на увреждане заключението не е основно доказателствено средство и същото не е достатъчно за провеждане на пълно и главно доказване на този факт. Това е така, защото експертът не е възприел непосредствено реализирането на произшествието. Затова е правилно да се каже, че в тази част от заключението вещото лице прави само предположение за наличието на причинно-следствена връзка между осъществен в миналото факт и настъпилите имуществени вреди. Експертът извежда вероятния си извод за наличието на такава връзка от настъпилите последици (имуществените вреди), като използва техническите правила и опит. Касае се за предположение, което е технически обосновано и почива на установени технически правила и норми. По този начин вещото лице подпомага съда, като с помощта на специалните си знания и опит, му посочва доколко е вероятно описания от ищеца механизъм на увреждане да е достоверен (когато се проверява само твърдението на ищеца за начина на настъпване на вредите) или кой от посочените механизми вероятно е най-достоверен (когато има противоположни твърдения от страните за причината за увреждането).