Решение № 3860 от 01.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3860 гр. Пловдив, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330108915 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът иска осъждането на „Фератум България“ ЕООД да му върне сумата в размер на 267,08 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен договор № 1021657 за предоставяне на потребителски кредит сключен на 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между Г. Г. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор № ****за предоставяне на потребителски кредит, сключен на **** г., по силата на който е предоставена сумата от 1600 лв. при уговорена лихва от 560 лв., ГПР 49,66% и лихвен процент от 35%, със срок на кредита 18 вноски. Твърди се, че ищецът е сключил договор за гаранция с „Фератум Банк“ с цел обезпечаване сключения договор за потребителски кредит. Твърди се, че ищецът е погасил предсрочно сумите по договор за предоставяне на потребителски кредит. Твърди се също, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на основание противоречието му със закона и по специално с чл. 29 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в ГПР не е включена сумата, която се дължи по договора за гаранция.

От ответника има постъпил отговор на исковата молба, с който са заявени доводи, с които се оспорват твърденията на ищеца за недействителност на договора за потребителски кредит.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На 25.05.2021г., ищецът в качеството си на кредитополучател сключил с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за предоставяне на потребителски кредит № ****г. по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД. По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1600 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор – на 18 вноски, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа падежна дата – 24.06.2021г. Съгласно чл.3 от договора за целия период на кредита, кредитополучателя е следвало да върне на кредитора общо сума в размер на 2160 лева, представляваща сбор от следните суми – сума на отпуснатия кредит в размер на 1600 лева и лихва в размер на 560 лева, при лихвен процент 35.00 %. В чл.4 от договора е уговорено, че ГПР по кредита е в размер на 49.66%, изчислен по реда на чл.8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвидено било, че общия разход по кредита е 560 лева, включващ уговорената в чл.3 лихва. В чл.5 от договора било уговорено обезпечение, като било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „ Фератум Банк„ в полза на ответното дружество.

Уговорено било, че с одобряването от ответното дружество на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Уговорено било също така, че със сключването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване за кредит. Посочено е, че кредитополучателят декларирал, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител, дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество. В чл.5.1 от ОУ е предвидено, че преди сключването на договора за заем, дружеството оценява кредитоспособността на кандидат заемателя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от кандидат заемателя, и ако счете за необходимо, извършва справка в централния кредитен регистър или в друга база данни, използвани в Република България за оценка на кредитоспособността на кандидат заемателите.Отразено е, че дружеството може да извършва проверки в НОИ, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др..При оценката на кредитоспособността на кандидат заемателя, дружеството взима предвид и предложеното от кандидат заемателя в полза на дружеството обезпечение по заема / чл.5.2 от ОУ /. В чл.5.3 от ОУ е предвидено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заема от дружеството, кандидат заемателя може да предложи едно от следните обезпечения – обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство или обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител, предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице. Кандидат заемателя самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение, избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем / чл.5.4 от ОУ /.Предложеното от кандидат заемателя обезпечение не задължава дружеството да 2 одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидат заемателя заем / чл.5.5 от ОУ /. В чл.5.6 от ОУ е предвидено, че в случай, че дружеството одобри предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в полза на дружеството става неотменима от страна както на заемателя, така и на лицето, предоставило обезпечението. Отразено е, че одобрението на обезпечението от дружеството се извършва чрез одобрението на заема, за което дружеството уведомява заемателя. След преценка на кредитоспособността на кандидат заемателя, дружеството може да одобри заема и без да е необходимо заемателя да предоставя каквото и да е обезпечение / чл.5.7 от ОУ /. Съгласно чл.5.8 от ОУ, поръчителят или гарантът е задължен солидарно 5 със заемателя, като при неизпълнение на задълженията на заемателя, дружеството има право да предяви претенциите си директно към поръчителя и не е длъжно преди предявяването им спрямо поръчителя или гаранта, да поиска удовлетворяването им от заемателя. Между ищеца, в качеството му на клиент и „ Фератум Банк„ / Малта /, в качеството му на гарант, бил сключен договор за гаранция/поръчителство към договор за потребителски кредит № 1021657/25.05.2021г..

Съгласно чл.1.5 от договора за поръчителство, гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, включително и от ОУ като неразделна част от този договор. В чл.1.6 от договора за поръчителство е била уговорена такса за предоставяне на гаранция / поръчителство / в размер на 1584 лева, дължима от клиента за предоставената гаранция. Уговорено било таксата за гаранция да се заплати по банкова сметка в „ Пощенска банка „ на месечни вноски, в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, неразделна част от договора за поръчителство, а именно – на 18 броя вноски.

Представения по делото договор за договор за предоставяне на потребителски кредит установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на кредитополучател и ответното дружество „ Фератум България „ ЕООД, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 3

ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит. Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Според чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума, която потребителя дължи. Следва да се отбележи, че ГПР е посочен в договора 49.66%, но определен въз основа на начислените суми за главница и лихва. В действителност обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива, поети от потребителя, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение / поръчителство / ще бъде в доста по - голям размер, предвид обстоятелството, че предвиденият размер за възнаграждение за поръчител е в общ размер близък до размера на предоставения кредит. Или размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива, като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение / поръчителство / надвишава повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава. При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита. Поетото от ищеца, в качеството му на потребител по договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на 1584 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения му кредит. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при 4 изчисляването на ГПР по договора за кредит. Предвиденото в договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за поръчител, заобикаля изискването на чл.