Решение № 284 от 17.10.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000197 по описа за 2023 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК.

Производството е инициирано по въззивна жалба на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК 104518621,Варна, чрез адв.Н.Б. от ВАК срещу решение №528/18.11.2022г., постановено по т.дело №141/2021г. на ВОС, с което съдът е осъдил ответното дружество въззивник „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.

Варна, да заплати на „УИНД СИСТЕМС”ООД, ЕИК 148121977, със седалище гр. София, сумата 269 455,29 лв., за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г., от които за 2018г. – 74 593,82 лв., за 2019г. – 60 968,05 лв., за 2020г. – 106 224 лв. и за 2021г. – 27 669,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на произведената ел.енергия от вятърна електрическа централа, находяща се ПИ 001047, с.Крупен, общ.Каварна, обл.Добрич, при работа на генератора с мощност 2 MW, за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г. и тази, която централата би произвела при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г./30.09.2013г., а именно- да осигури на ВяЕЦ достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда 02.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.82, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон; необосновано, тъй като не почива на събраните доказателства.

На първо място въззивникът твърди, че ВОС не е взел предвид съвкупността от 1 събрани доказателства като не е обсъждал тези, които са посочени за установяване неоснователността на иска; обсъждал е събраните доказателства едностранно; не е обсъдил изобщо възраженията на ответника в нарушение на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, по конкретно, не е коментирал възраженията му /както и на третото лице/ за:

Липса на наложено ограничение по отношение на ищеца до собствената на ответника разпределителна мрежа;

Задължението на ответника да присъедини ВИ независимо от капацитета на преносната мрежа съгласно ЗВАЕИБ;

Липса на капацитет на преносната мрежа;

Постигнато съгласие за ограничаване мощността на извода, към който е присъединена процесната ВяЕц в анекси към договора за присъединяване;

Валидността и самостоятелния характер на тези анекси;

Необходимостта от реконструкция на килия „Конаре“ като условие за достъп до преносната мрежа.

Твърди се неправилен извода на съда за ограничение от страна на преносното предприятие на достъпа до мрежата на ищцовата ВяЕц. Поддържа, че това твърдение на ищеца не е установено по делото – че е налице ограничение до 2 МВ. Прави се довод, че ответникът няма правомощия по отношение на преносната мрежа, към която е присъединена собствената му електроразпределителна мрежа. Поддържа, че ответникът не е титуляр на лицензия за пренос на ел.енергия, поради което и обективно не може да поеме задължения, свързани с преносната мрежа, съответно да гарантира преноса и достъпа на цялата произведена от ищеца ел.енергия чрез резервиране на мощност от капацитета на тази мрежа /преносната/. Ограничението до същата мрежа с извод Крис е по съгласие на самия производител, обективирано в споразумение между него и останалите централи, присъединени към този извод /Крис/, т.е. по съгласие между собственици на ВяЕц. Твърди се, че ограничението е временно наложена мярка от НЕК до извършване реконструкция на присъединителното съоръжение – килия Конаре. Поради това се прави довод, че ограничението не се дължи на неизпълнение на договорно задължение на ответника.

Споразумелите се производители са си поделили мощността като дори някой от тях да е бил с присъединена мощност от 3 МВ, то това не се дължи на неизпълнение на ответника, а на взаимното им съгласие.

Твърди се, че съгласно действащата нормативна уредба към датата на присъединяване на ищеца на СрН, са били необходими две успоредни процедури – пред преносното /НЕК/ и пред разпределителното предприятие, съгл. Наредба №6/09.06.2004г. и чл.13 от ЗВАЕИБ. Ответникът е изпълнил своите задължения по договора, макар преносното предприятие, което има договор с ищеца от 15.04.2011г., да не е изпълнило своите задължения за сключване на окончателен договор след преоборудване на собственото му съоръжение килия Конаре, като част от собствената му подстанция Г.Тошево. Поради това се твърди, че ответникът не може да носи отговорност за неизвършените реконструкции на чуждо съоръжение. Твърди се още, че ответното дружество е направило всичко възможно да съдейства на ищеца за осигуряване на пълноценен достъп до 9 МВ, чрез настояване пред НЕК ЕАД за осигуряване реконструкцията на килия Конаре. Тези отношения се установяват и от сключения предварителен договор №ЕП-106/15.04.2011г. между ответното дружество и НЕК ЕАД. С цитираните анекси се твърди, че ищецът е поел задължение с останалите производители /още двама/ да не бъде допускан достъп над 7 МВ за целия извод Крис до извършване реконструкцията на килия Конаре. Това бъдещо условие не се е сбъднало, поради което въззивникът твърди, че предявеният иск съгласно чл.79 ЗЗД, е неоснователен.

В жалбата се излагат съображения относно квалификацията на иска за пропуснати ползи съгласно чл.82 вр. чл.79 ЗЗД и постановките на ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл се твърди, че вредите биха настъпили и е без значение обстоятелството дали 2 разпределителното предприятие /ответник/ е изпълнило задълженията по договора за присъединяване на производителя на ел.енергия от възобновяем източник/ВИ/. Това състояние би се запазило до изпълнение на бъдещото условие за достъп до пълния капацитет на преносната мрежа /за цялата номинална мощност/ – реконструкция на килия Конаре. Всички присъединени към въздушния електропровод ВЕЛ Конаре са в една и съща позиция.

Твърди се неправилен извода на съда, че със сключване на договора за достъп на 30.09.2013г. действието на предходните анекси е отпаднало и от този момент е възникнало задължение за ответника да осигури на производителя достъп до разпределителната мрежа за номиналната мощност на електроцентралата от 3 МВ. С подписаните от ищеца три анекса, които се поддържа, че имат самостоятелно значение, същият е приел условията за достъпа до преносната мрежа, съответно да търпи наложеното ограничение на достъпа.

Прави се довод, че това състояние не се променя от подписания по-късно през 2013г. договор за достъп, който няма новационен ефект и не променя предходните съглашения между страните. В това отношение изводите на ВОС са погрешни.

С жалбата си въззивникът твърди, че съдът не е констатирал, че ищецът не само е знаел за техническата невъзможност за осигуряване на поисканата номинална мощност, но изрично се е съгласил същата да бъде ограничена до реконструкцията на килия Конаре.

Несъответствието между договорена присъединена мощност и техническа възможност и капацитет на мрежата налагат други мерки за защита – законово-регулаторни и законодателни. Неизпълнението на това задължение няма договорен характер, доколкото не е конкретизирано със срокове за изпълнение нито в договора за присъединяване от 30.04.2009г., нито в анексите след него. Единственото задължение е това за последващо увеличаване на допустимите мощности на присъединяване след извършване на реконструкцията на съоръжение, собственост на НЕК ЕАД. Поддържа, че не е налице дължима неизпълнена договорна престация от ответника.

Твърди се, че неправилно съдът приел, че в договора за достъп следвало да се посочи ограничението в генерираната мощност, тъй като това противоречи на материалния закон.

Поддържа, че липсва законова възможност в договора между производител и оператор на електроразпределителна мрежа да се уговаря ограничение в мрежа, която не е собственост на оператора. Поддържа се също, че ответното дружество не е създало пречки за сбъдване на бъдещото условие по реконструкция на килия Конаре, което е задължение на самия ищец в отношенията на страните по спора. Напротив, ответникът е съдействал на ищеца като е претендирал подписването на окончателен договор за присъединяване пред НЕК ЕАД.

/излага се хронологията на тези отношения/

На следващо място въззивникът твърди, че не е налице причинна връзка между твърдяното неизпълнение на договора за достъп и настъпилите за ищеца вреди.

Съществуващата договореност на УИНД СИСТЕМС ЕООД с други производители опосредява настъпване на твърдените вреди като разкъсва причинно -следствената връзка между неизпълнението на ответника и вредата на ищеца. /цит. решение по дело №3103/2017г. на Първо т.о. на ВКС/

Поддържа се, че от друга страна не е доказана сигурността в увеличаване имуществото на ищеца въпреки приетите експертизи съгласно чл.82 ЗЗД. Съдът необосновано се е мотивирал с приетата СТЕ, в която становището относно скоростта на вятъра е предполагаема и не следва да бъде приемана за обективен факт от действителността. Съдът не е обсъдил възражението на ответника за предвидимост на твърдените вреди. Тази преценка следва да се извърши към датата на пораждане на задължението, т.е. към сключването на договора. Към този момент обаче ищецът е знаел наложените му ограничения на извода, към който е присъединен собствения му ВяЕц. Към същия момент нито една от страните не може да има знание за бездействието на НЕК по 3 сключване на договор за присъединяване и продължителността на това бездействие. Поради това се твърди, че вредите не са били предвидими към релевантния момент. /датата на сключване на договора/.

На основание изложеното, ответникът претендира пълна отмяна на решението и вместо това отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените в производството за двете инстанции разноски. В евентуалност поддържа възражение за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.78, ал.5 ГПК на насрещната страна.

Срещу постъпилата въззивна жалба се депозирани отговор на насрещната страна УИНД СИСТЕМС ООД, ЕИК 148121977, София, чрез адв.В.Г., за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Изложени са подробни аргументи срещу оплакванията във въззивната жалба.

Постъпило е и становище на третото лице -помагач на ответника ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР ЕАД /ЕСО/, ЕИК 175201304, София, чрез ю.к.Р.С., за основателност на жалбата. Претендира се отмяна на осъдителното решение изцяло.

Страните не твърдят конкретни процесуални нарушения на първата инстанция и не правят нови доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си чрез адв.М..

Насрещната страна, представлявана в заседание от адв.Г., поддържа отговора и неоснователността на жалбата.

Третите лица помагачи на ответника НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД, не изразяват становище по жалбата. В съдебно заседание НЕК ЕАД, чрез ю.к.С. поддържа отговора на жалбата и становище за нейната основателност.

За да се произнесе по жалбата въззивният състав констатира, че производството е било образувано по искова молба на УИНД СИСТЕМС ООД, с което са предявени искове срещу Електроразпределение Север АД, Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 332 265 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между стойността на отдадената и произведена ел.енергия от вятърна електрическа централа /ВяЕЦ/, находяща се ПИ 001047 в с.Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, при работа на генератора с мощност 2MW за периода от 01.03.2018г. до 01.03.2021г и тази, която би отдала при мощност 3MW, претърпени поради неизпълнено задължение на ответника по Договор за достъп №ПД-Д13224-10.10.2013г. от 30.09.2013г. да осигури на ВяЕц до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната присъединителна мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.