Определение № 262 от 04.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Ловеч, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР М. ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20264300200245 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Р. А. А., в която моли да му бъде образувано дело за условно предсрочно освобождаване.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че не са налице доказателства за поправянето на лишения от свобода и поддържа становището на началника на затвора същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч - Зам. окр. прокурор П. изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си, като развива подробни съображения в тази насока.

Служебно назначеният защитник на лишения от свобода – адв. Б.К. от АК Ловеч, предлага молбата на подзащитиня му да бъде уважена, като сочи подробни доводи относно поправянето и превъзпитанието на А..

Лишеният от свобода Р. А. А., в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде уважена молбата му.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В момента Р. А. А. изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Присъда № 16/27.08.2021 г. по НОХД № 266/2021 г. на РС – Севлиево, 1 включваща на основание чл. 25, 24 от НК: Протокол № 260011/17.11.2020 г. по НОХД № 86/2020 г. на РС – Севлиево и по настоящата Присъда № 16/27.08.2021 г. по НОХД № 266/2021 г . на РС – Севлиево, е наложено наказание в размер на 9 години „лишаване от свобода“, с начало на наказанието 22.02.2021 година, от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически 5 години 3 месеца и 12 дни, от работа 8 месеца и 27 дни, всичко 6 години и 9 месеца и има остатък в размер на 2 години 11 месеца и 21 дни.

Видно от доказателствата по делото е, че проблемните зони в анализа на първоначалната оценка па риска от рецидив оформят оценка със стойност от 101 пункта, като преоценките на риска от рецидив през 2022 г. и 2023 г. не бележат положителни промени и остават със стойност 101 точки, т. е. във високите нива на оценката. През 2024 г. рискът от рецидив е претърпял лека промяна - от 101 точки с преоценен на 99 т. Занижена е зоната „трудова заетост“ - от 5 т. на 3 т., тъй като към момента лицето е работило в затвора гр.

Ловеч. До този момент рискът от вреди не е променен, преценен за висок по отношение на обществото. Преоценката на риска от рецидив през 2025 г. отново се връща на 101 т., тъй като за времето на престоя си от в затворническо общежитие „Атлант" два пъти му е давана възможност да работи - веднъж във фирма „Еврокварт“ и веднъж в затворническата столова, но той доброволно и в двата случая е напускал работа. Рискът от вреди се запазва във високите нива.

В становището, изготвено от Началник сектор ЗО „Атлант“ главен инспектор Христо Петков е посочено, че резултатите от плана на присъдата не оправдават очакванията и липсват убедителни доказателства за поправяне.

Сочи още, че трудовата дейност на А. е избирателна, като е осъществявал такава единствено в затворническата кухня на затворническото общежитие и в Затвора – Ловеч, като сам е прекратявал работа поради особености на характера му.

Главен инспектор Христо Петков корекционната работа с Р. А. да продължи. счита, че е необходимо

В доклада по делото е посочено, че през целия период от изтърпяване на наказанието не се наблюдава мотивация за промяна на поведението в положителна насока, както и осъзнаване на собствените си грешки. Липсва 2 устойчивост и доказване па трудови качества. Не проявява интерес към дейностите. Планът на присъда е трудноосъществим, тъй като става въпрос за лишен от свобода, който е за четвърти път.в затвора, с изградени криминални нагласи, без умения да вниква в същността на нещата и да прояви желание за водене на законосъобразен начин на живот. Няма ясно целеполагане. Работата с лишения от свобода е насочена към недопускане на нарушения, осъзнаване па последствията от действията си и изграждане на толерантност към обкръжението. Лишеният от свобода А. е участвал в две специализирани групови програми - „Умения за мислене" и „Толерантност в затвора, толерантност в живота". За настоящата учебна година е приет за ученик в училището на затвора гр. Ловеч, но се отказал. Не участва в спортни, квалификационни и културни дейности.

В приложеното становище по делото е посочено, че лишеният от свобода Р. А. А. е за четвърти път в МЛС. Има богат криминален опит. В миналото деянията му започват след навършване на пълнолетие. Извършените от него деяния са: /два пъти изнасилване, кражби, придружени с телесна повреда. За повтарящи се деяния, осъждан и в Република Германия. Р. А. е претенциозен и има навика да „натопява“ другите лишени от свобода при условие, че нещата не вървят както той иска. Склонен е да създава интриги между лишените от свобода. Показва безразличие към предлаганите културномасови дейности. Претенциозен е в избирането на работа, а когато му се даде възможност, той напуска, намирайки винаги някакви причини. Като цяло е повърхностен, безотговорен, твърде зависим от обкръжението. Трудно му е да осъзнае факторите и причините, довели до поредното правонарушение и престой в затвора. Нагласите му са в посока задоволяване на първичните нужди. Към служителите на затвора демонстрира добро отношение. В отношенията си с другите лишени от свобода е доста претенциозен и все нещо не му е угодно. Рискът от рецидив остава висок, рискът от вреди - висок за обществото предвид извършените деяния.

Видно от социалния доклад, лишеният от свобода А. е участвал в две специализирани групови програми – „Умения за мислене“ и „Толерантност в затвора, толерантност в живота“. За периода от влизането му в затвора до сега не е наказван и не е награждаван. Оценката на риска от рецидив продължава да е във високите стойност – 101 т., анализът на риска от сериозни вреди се определя като висок. Посочено е, че до момента лишеният от свобода Р. А. не 3 дава основание да се счита, че се стреми към промяна в мисленето и поведението си.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика - ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В тази връзка съдът съобразява все още твърде високата степен на риска от рецидив, която за повече от 5 години и 3 месеца от изтърпяване на наказанието е на първоначалната си стойност от 101 точки – т.е. липсва каквото и да е снижаване. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на А., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Р. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

Съпоставяйки всички доказателства по делото, както и цялостното поведение на А., съдът счита, че не са налице предпоставките визирани в чл.

70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Съдът приема, че не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. В разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК е посочено, че лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че не следва да бъде уважавана 4 молбата на лишения от свобода Р. А. А., за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 години 11 месеца и 21 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода с Протокол № 260011/17.11.2020 г. по НОХД № 86/2020 г. на РС – Севлиево и по настоящата Присъда № 16/27.08.2021 г. по НОХД № 266/2021 г . на РС – Севлиево, е наложено наказание в размер на 9 години, с начало на наказанието 22.02.2021 година, от което наказание към днешна дата е изтърпял фактически 5 години 3 месеца и 12 ден, от работа 8 месеца и 27 дни, всичко 6 години, 9 месеца и има остатък в размер на 2 години 11 месеца и 21 дни.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. А. А. - роден на ***** г. в гр.

Н., общ. Н., с постоянен и настоящ адрес: с. А., обл. Г., ул. „*****“ № 5, български гражданин, с основно образование, осъден, женен, ЕГН:

**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 години 11 месеца и 21 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода с Протокол № 260011/17.11.2020 г. по НОХД № 86/2020 г. на РС – Севлиево и по настоящата Присъда № 16/27.08.2021 г. по НОХД № 266/2021 г . на РС – Севлиево, е наложено наказание в размер на 9 години, с начало на наказанието 22.02.2021 година, за остатъка от 2 години 11 месеца и 21 дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.

Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5