Решение № 1689 от 10.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. Пловдив, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330204858 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. М. Е., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 22-1030-003754/14.06.2022 г., издадено от Й.П.М. – ***, в частта, с която на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В останалата му част, в която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва и на основание чл. 64, б. „б“ от ЗАНН е влязло в сила.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка, като твърди, че полицейските служители от автопатрула, установил нарушението, не са се намирали на бул. „Никола Вапцаров“ към момента на преминаването през кръстовището на автомобила на нарушителя, поради което да не могат да имат възприятия от светлинните сигнали на светофара. Взема становище извършването на нарушението да не е доказано.

Моли наказателното постановление да бъде отменено в обжалваната му част.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

1

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 77462/25.08.2023 г. изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа още полицейските служители да са възприели визуално преминаването на автомобила на червен сигнал на светофара, като това да се е случило на добре осветено кръстовище и без да са налични препятствия, ограничаващи видимостта им. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. М. Е., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 03.08.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ Пловдив на 14.08.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 28.04.2022 г. в 00:20 часа в гр. Пловдив, по бул. „Никола Вапцаров“ в посока от запад към изток жалбоподателят А. М. Е. управлявал лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ***, като се движил към кръстовището с ул.

„Димитър Талев“. Преминаването на превозните средства през това кръстовище било регулирано от пътен светофар, който работил в нормален режим. Жалбоподателят Е., управлявайки лекия автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ***, навлязъл и преминал през кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ с ул. „Димитър Талев“ в гр. Пловдив в момент, когато светофарът подавал червен светлинен сигнал.

По същото време на ул. „Димитър Талев“ се намирал автопатрул в състав свид. М. В. А. и актосъставителя И. С. Г. – ***, които изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. Двамата изчаквали на червен сигнал на светофара за идващите от ул. „Димитър Талев“ превозни средства с намерение да се включат в движението по бул. „Никола Вапцаров“. На това място те се намирали на около 15-20 метра от светофарната уредба, поставена на бул. „Никола Вапцарова“, и имали пряка видимост към светлинните сигнали на този светофар. Както свид. А., така и актосъставителят Г. забелязали 2 преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя Е., на червен сигнал на светофара, поради което го последвали с подаването на светлинен и звуков сигнал, като междувременно за тях светофарът на ул. „Димитър Талев“ също се бил сменил и подавал зелен сигнал.

Автопатрулът настигнал автомобила на жалбоподателя на следващото кръстовище, което било с ул. „Македония“. Там полицейските служители пристъпили към извършването на проверка, в хода на която установили, че жалбоподателят Е. не носил със себе си свидетелството за регистрация на управлявания автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № ***. На място полицейският служител Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 640661 срещу жалбоподателя Е., в негово присъствие и в присъствието на свид. А.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Последният подал възражение срещу акта до началника на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив на 03.05.2022 г. По него била извършена допълнителна проверка, за която била съставена докладна записка от 13.05.2022 г., но възражението било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М. В. А.. От тях се установяват мястото на извършване на нарушението, обстоятелството, че преминаването през процесното кръстовище е било регулирано от светофар, както и местоположението на автопатрула спрямо светофарната уредба. Така свидетелят изяснява, че е бил на смяна заедно с актосъставителя Г. и двамата са се намирали в служебния автомобил на ул. „Димитър Талев“ в град Пловдив, като са изчаквали на червен светофар, за да се включат в движението по бул. „Никола Вапцаров“. Изяснява се още от свидетелските показания, че на това място те са се намирали на около 15-20 метра разстояние от светофарната уредба, регулираща преминаването по бул.

„Никола Вапцаров“, като са имали пряка видимост към светлинните сигнали на светофара. На следващо място показанията на свид. А. са източник на доказателствена информация за сигнала на светофара към момента на преминаването на автомобила на жалбоподателя през кръстовището, като свидетелят е категоричен, че светофарът вече е подавал червен сигнал. От показанията на този свидетел се черпи информация и за възприятията на актосъставителя Г., като свид. А. изяснява, че преди да последват автомобила на жалбоподателя двамата полицейски служители са се попитали един друг 3 какво са видели относно преминаването на автомобила, при което и двамата са имали еднакви възприятия за светлинния сигнал на светофара.

Показанията на свид. А. се ползват изцяло с доверие от съда, тъй като се ценят за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията не представляват единствено схематично преповтаряне на констатациите по АУАН, а свидетелят при поставените му контролни въпроси подробно възпроизвежда и други значими обстоятелства, което доказва, че има съхранен ясен спомен от случилото се и придава завишена доказателствена стойност на показанията му.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Е..

В жалбата не се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения – възраженията са за неправилно установена фактическа обстановка. При служебно дължимата проверка за законосъобразност на производството съдът също не констатира пороци на процедурата от категорията на съществените, които да дават основание за отмяна на наказателното постановление.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 28.04.2022 г. в 00:20 часа в гр. Пловдив, по бул. „Никола Вапцаров“ на кръстовището, образувано от пресичането с ул.

„Димитър Талев“ и в посока от запад към изток, жалбоподателят Е. е управлявал лек автомобил „Хюндай И 30“ с рег. № *** и е преминал на червен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба. При тези факти съдът приема, че жалбоподателят е имал качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 и на „участник в движението“ съгласно § 6, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Следователно той е адресат 4 задължението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е годен субект на това нарушение. Като участник в движението жалбоподателят е бил длъжен да съобразява своето поведение със светлинните сигнали на светофара. Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина означава „Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението“. В конкретния случай от показанията на свидетеля очевидец А. по делото се установява, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, за който беше изяснено, че сигнализира забрана за преминаване. От показанията на свидетеля се установява още, че и другият полицейски служител – актосъставителят Г., е споделил да е възприел същите факти относно вида на светлинния сигнал на светофара към момента на преминаването на автомобила на жалбоподателя. Като е навлязъл и преминал през процесното кръстовище на червен сигнал, жалбоподателят Е. не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофара. С това си действие той е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недоказаност извършването на нарушението, черпейки аргументи от обстоятелството, че полицейският патрул не се е намирал на бул. „Никола Вапцаров“ в момента на преминаването на процесното превозно средство през кръстовището с ул.