Решение № 1265 от 12.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231110216913 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-022697/03.10.2023 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на В. В. П., с ЕГН **********, са наложени две административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 100 лева;

2. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 50 лева.

Недоволен от НП е останал В. П., който го обжалва в срок. В жалбата се иска от съда да отмени НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че към момента на издаването на акта управляваният от него автомобил е преминал технически преглед, както и че е разполагал с голям и малък талон на автомобила.

За съдебното заседание жалбоподателят е редовно призован. Не се явява лично. Представлява се от адв. А., която моли наказателното постановление 1 да бъде отменено в частта, в която жалбоподателят е санкциониран за управлението на спрян от движение автомобил, като сочи, че не оспорва наказателното постановление в частта, в която В. П. е санкциониран за това, че не е с поставен колан. Поддържа, че оспорваното нарушение не е доказано по несъмнен начин. Акцентира на обстоятелството, че автомобилът е бил изряден и е управляван след преминат технически преглед, за което е представено доказателство. Посочва, че в наказателното постановление е вписано, че автомобилът е спрян от движение на основание чл. 171, т. 1, б. а от ЗДвП, която разпоредба касае временно отнемане на МПС. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, за което е редовно призована. Депозира писмени бележки, в които поддържа становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. При евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 09.09.2023 г., около 09:28 ч., жалбоподателят В. В. П. управлявал автомобил „Опел Мерива”, с рег. № ХХХХХ, в с. Кокаляне, по ул.

Самоковско шосе, с посока на движение от с. Пасарел към ул. Искър без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Срещу номер 30 на ул. Самоковско шосе полицейски служители, сред които свидетелят Г. Г., спрели за проверка водача на автомобила. При проверката служителите направили справка с ОДЧ и извършилите справката в информационната система на МВР техни колеги им съобщили, че автомобилът е бил спрян от движение. Установено било също, че жалбоподателят управлява автомобила без поставен обезопасителен колан. За тези нарушения бил съставен АУАН на В. П., който му бил връчен в момента на съставянето му.

По отношение на процесния автомобил автомобил „Опел Мерива”, с рег. № ХХХХХ, от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършената проверка е бил собственост на „ХХХХХХ с БУЛСТАТ 2

131225423. От представената и приета като доказателство по делото справка от СДВР се установява, че на 12. 03.2010 г. този автомобил е бил спрян от движение по чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП. На 10.10.2023 г. е отразена промяна в собствеността и пускане в движение. Междувременно на 5.10.2022 г. в 08:03 часа е било издадено Разрешение за техническа изправност на процесното МПС № 806/2, отразено в Протокол № 30051590, като през следващата календарана година автомобилът отново е преминал технически преглед, констатиращ неговата изправност и след релевантния за предмета на доказване момент.

Впоследствие, при решаване на административно наказателната преписка, АНО издал обжалваното Наказателно постановление (НП) № 23-4332022697/03.10.2023 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на В. В. П., с ЕГН **********, са наложени две административни наказания, както следва:

1. За нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 100 лева;

2. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 50 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетел Г. Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, сред които документи за преминат технически преглед на процесния автомобил и справка от СДВР за автомобила. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, който потвърждава констатациите си в акта, макар да не си спомня конкретни обстоятелства, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни, включително в частта на показанията му, в които сочи, че при направена справка от служители от ОДЧ към МВР му е било съобщено, че автомобилът е бил спрян от движение, доколкото от СДВР действително е представена такава справка. Съдът не цени като доказателство договорът за покупко-продажба на процесния автомобил след датата на твърдяното извършване на описаните в АУАН и наказателното постановление 3 нарушения, доколкото това обстоятелство е иррелевантно за предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че при издаване на НП и АУАН са спазени изискванията за издаването им от компетентни органи, изискуеми форма и съдържание.

Въпреки това съдът констатира на първо място, че в частта, в която е описано нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП – управляване на МПС, спряно от движение, наказателното постановление съдържа неясно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Словесното му описание се отнася за управление на МПС, което е спряно от движение заради техническа неизправност, а същевременно е посочено, че е спряно от движение на основание чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда принудителна административна мярка отнемане на СУМПС.

А на словесното описание касаещо спиране на автомобила от движение отговаря на нормата на чл. 171, ал. 1, т. 2, б. а от ЗДвП предвижда възможност за налагане на принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Посоченото разминаване в словесното описани е цит

За пълнота на изложението следва да се посочи и че извършването на 4 нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП – управляване на МПС, спряно от движение, не е доказано по несъмнен начин. Доказва се, че към момента на извършване на проверката от полицейските служители 09.09.2023 г. е била констатирана техническата изправност на автомобила след извършен технически преглед. Съгласно чл. 32ж. от НАРЕДБА № I-45 ОТ 24 МАРТ 2000 Г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ, ОТЧЕТ, СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ И ПУСКАНЕ В ДВИЖЕНИЕ, ВРЕМЕННО

ОТНЕМАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА МОТОРНИТЕ

ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И РЕМАРКЕТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ, И РЕДА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ

ЗА РЕГИСТРИРАНИТЕ ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА:

(1) Моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета се спират от движение при проверка на пътя от контролните органи чрез отнемане на част втора на свидетелството за регистрация на основанията, определени в нормативен акт.

(2) Спрените от движение по ал. 1 МПС и теглените от тях ремаркета се пускат в движение след извършване на технически преглед в КТП на МВР, като се връща отнетата част на свидетелството за регистрация.

Следователно към посоченото в наказателното постановление време на извършване на обсъжданото нарушение не са били налице установените в закона изисквания автомобилът да бъде спрян от движение. Доколкото жалбоподателят, който го е управлявал, не собственик на процесното МПС, евентуалното бездействие на собственика за уведомяване на МВР за отстраняването на неизправността, за да може да бъде вписано пускането на автомобила в движение в информационната система на МВР не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя, тъй като той е разполагал с документ за техническа изправност на автомобила и следователно твърдяното нарушение не е било извършено от субективна страна. Не се опровергават твърденията на жалбоподателя, че е разполагал с двете части на свидетелството за регистрация на автомобила, доколкото връщането на отнетата част е свързано с пускането му отново в движение, поради което и тъй като доказателствената тежест е за наказващия орган, следва да се приеме, че с оглед документите с които е разполагал, жалбоподателят не е управлявал автомобила със съзнание той да е бил спрян от движение.

По отношение на управлението на МПС без обезопасителен колан не се констатират съществени процесуални нарушения на наказателното постановление, нарушението е доказано с оглед показанията на 5 актосъставителя, който потвърждава констатациите си в АУАН, като извършването на нарушението не се оспорва и от жалбоподателя. Правилно е квалифицирано нарушението и съобразно с изискванията на закона е индивидуализирано наказанието, като е наложена предвидената в чл. 183, ал.

4, т. 7, пр. 1 „глоба“ във фиксирания от закона размер от 50 лева.

Доколкото в самата жалба не е посочено изрично, че се обжалва само частично наказателното постановление, съдът приема, че не е десезиран от извършване на цялостна проверка на наказателното постановление, въпреки доводите на пълномощника на жалбоподателя, че не се оспорва управлението на автомобила от жалбоподателя без обезопасителен колан.

С оглед на гореизложеното е налице основание за о

С оглед изхода на делото в полза на всяка от стра

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-022697/03.10.2023 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на В. В. П., с ЕГН **********, в частта, в която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 100 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332022697/03.10.2023 г., издадено от Г.Вл.Б. - началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на В. В. П., с ЕГН **********, в частта, в която за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба”, в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА В. В. П., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР на основание чл. 63д, ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на 40 6

(четиридесет) лева.

ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на В. В. П., с ЕГН **********, сумата в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.