Протокол № 450 от 19.10.2026, Районен съд - Златоград

ПРОТОКОЛ

№ 450 гр. З., 19.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100110 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Б. П. Д. - редовно призован, не се явява. Вместо него адв.

Е.В., редовно упълномощен с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.З.Г. редовно призована, представлява се от гл. юрк. Е.В. и гл. юрк. В.Ч. с пълномощни по делото.

АДВ. В. - Моля, да бъде даден ход на делото.

ГЛ. ЮРК. В. – Също моля да бъде даден ход на делото.

ГЛ. ЮРК. Ч. – Също моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ, като прецени, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

СЪДЪТ докладва, че е изпратил на ответника възпроизведени на хартиен носител /от деловодството на РС – З./ писмени материали, коментирани в предходно осз, предвид твърденията на ответника, че същият ги е бил представил на хартиен носител в деловодството на РС – З. с извършена заверка, с оглед проверка идентичността им. С Писмо с вх. № 3492/05.10.2026 г. от гл. юрк. Е.В., под опис са изпратени преписи от писмени доказателства, както следва: констативни протоколи от 2010 г. до 2026 г. за 1 състоянието и ползването на земите; Решение №1878/06.04.1999 г. за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници; Разпореждане № 460 на Министерски съвет; Разпореждане № 2430 на Министерски съвет; Скица № 228/09.07.2026 г.; Заповед № РД 46-65/28.02.2023 г.; Писмо с рег. № РД 2577-1/23.07.2026 г. на началника ОСЗ Н..

Съдът информира, че е изискал справка от РС – З. относно това, дали по делото са постъпили на хартиен носител, първоначално представените от ответника, съгласно неговите твърдения, писмени доказателства. Видно от изготвената Справка, служителите в деловодството на РС – З. са в невъзможност да посочат и да конкретизират дали по делото са постъпили такива и съответно дали същите не са погрешно приобщени по гр.д. № 66/2026 г., по описа на РС – З. със същия ответник – Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните – в конкретния случай гл. юрк. В. и гл. юрк. Ч..

ГЛ. ЮРК. В. – Уважаеми господин Съдия, предвид че в предходното дело, липсваше доказателство, че все пак са предоставени доказателства още в юли, след съдебното заседание намерихме и обратната разписка, която считам, че е доказателство затова, че същите са предоставени на хартия в РС – З. на 28.07.2026 г.

Горното обстоятелство установих, предвид справка в ЕПЕП, от където се установява, че молбата е заведена със същият номер, с който е и обратната разписка. Поддържаме, това което сме изпратили като материали на 05.10.2026 г., тъй като той отговаря и на обема, който е изпратен и на 27.07.2026 г. По-малкият обем се дължи на това, че за някои доказателства не успяхме да ги намерим в оригинал в нашия архив. Бяха свалени само от сайта. Затова обема намаля. Ще се ползваме от тези от 05.10.2026 г., които са идентични с тези от 27.07.2026 г. Ще се ползваме от последните със съпроводителното писмо.

АДВ. В. – Запознат съм с всички материали. Аз не се и съмнявам, че са изпратени на хартиен носител материалите по делото. Нямам възражение, да бъде приета обратната разписка, но те са изпратени след преклузивния срок на чл.133 ГПК. Така че всичките тези материали, които са изпратени с това съпроводителното писмо, не следва да бъдат приемани като доказателства по 2 делото, предвид служебното начало, както и настъпилата преклузия. В крайна сметка има и решение на Конституционния съд по този въпрос, че разпоредбата на чл. 133 ГПК и последиците от нея, не водят до ограничаване правото на защита, същата не е противоконституционна.

Ще вметна и нещо друго, г-н председател! Както с писмото, което е от 27.07.2026 г., така и с това писмо, което е от 05.10.2026 г., ответникът по делото представя една Скица № 228/09.07.2026 г. с мащаб 1:5000. Тази скица не съдържа подпис на лицето, което е изработило. Същата не е заверена нито от лицето, което я изготвило, нито от ответника по делото. Представено е също така и едно Решение № 1878/06.04.1999 г. на ПК – Н.. Видно от същото, цифром и словом, също няма заверка „вярно с оригинала“. Явно и не будещо никакво съмнение е, че и двата документа не се представят в оригинал. В крайна сметка, разпоредбата на чл.183 ГПК изисква документите, които се представят и приобщават като доказателства по делото, трябва да бъдат или в оригинал или да бъдат в заверено копие. След като тези два документа не отговарят на същата разпоредба, налице е още едно основание, да бъдат изключени като доказателства по делото. Ако ответната страна ще се ползва от тези документи, то следва да ги завери с „вярно с оригинала“ или да ги представи в оригинал.

СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на ответника да извършат завелка на посочените доказателства.

ГЛ. ЮРК. В. – Уважаеми господин Съдия, обективно не мога да предоставя изброените от адв. В. документи в оригинал, именно и поради това не съм ги заверя с „вярно с оригинала“, тъй като не ми е станал достояние. Не мога да ги заверя.

ГЛ. ЮРК. Ч. – колегата.

Присъединявам се към изразеното становище от

ГЛ. ЮРК. В. - Уважаеми господин Съдия, аз считам, че същите не са в преклузия и съдът следва да ги приеме, понеже са относими съм изхода на делото.

СЪДЪТ указва последиците от неизвършване заверка на сочените писмени доказателства.

ГЛ. ЮРК. В. – Не мога да ги заверя.

3

ГЛ. ЮРК. Ч. – колегата.

Присъединявам се към изразеното становище от

СЪДЪТ с оглед многократното уточняване на представените писмени доказателства от ответника и представената обратна разписка в осз, намира, че към настоящия момент се установява по безспорен начин верността на твърденията на ответника, затова, че същият е изпратил на хартиен носител представените от него писмени доказателства, котето се установява с обратна разписка, получена от РС – З. от длъжностното лице Р. А. на 28.07.2026 г. в 12:20 ч.

По отношение представените писмени доказателства, за които от една страна ответникът желае да се ползва, а именно: Решение №1878/06.04.1999 г. за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на ПК – Н. и Скица № 228/09.07.2026 г., съответно по т. 2 и т. 5, посочени в приложение към Писмо с вх. № 3492/05.10.2026 г., Съдът с оглед изрично дадена възможност ответникът да завери същите с „вярно с оригинала“, и при отказ от негова страна, намира, че същите следва да бъдат изключени от материалите по делото.

По отношение на останалата част на представените писмени доказателства, Съдът констатира, че действително, както сочи адв. В., същите са представени след изтичане на едномесечния срок, за отговор на исковата молба, когато същите са били налични и известни на ответника.

От справка по делото се установява, че срокът за отговор на исковата молба е бил до 11.06.2026 г., като отговор на ИМ е постъпил в РС – З. именно на 11.06.2026 г. По опис са приложни множество писмени доказателства 26 броя, като същите са били допълнени със Становище, вх. № 2426/15.07.2026 г., като до настоящия момент, Съдът не се е произнесъл по представените допълнителни доказателства. Следва да се отбележи, че след изготвен и приет доклад по делото, съдопроизводствените действия са се изчерпали единствено с неясноти по делото, свързани с представяне на писмени доказателства от ответника. От една страна, в процесуалния закон действително се съдържа указания за представяне на писмени доказателства към отговора, които са били известни на ответника. Същевременно разпоредбата на чл. 146 ГПК, дава допълнителна възможност да бъдат ангажирани нови доказателства. Към настоящия момент, поради размяната на книжа с ответника и уточняване на 4 същите, Съдът е нямал възможност да извърши преценка по отношение представените писмени доказателства от 05.10.2026 г.

Ето защо, Съдът намира, че ще следва да бъдат приети представените извън срока по чл.131 от ГПК писмени доказателства, като Съдът ще има възможност да извърши допълнителни преценка по отношение на това, дали същите са относими към предмета на делото.

ВОДЕН от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмени доказателства, изпратени с Писмо, вх. № 3492/05.10.2026 г., като НЕ ПРИЕМА и не приобщава представените със Становище, вх. № 2426/15.07.2026 г. писмени доказателства, доколкото с последващо писмо е уточнен обема писмени доказателства, които ответникът желае да ползва по делото.

НЕПРИЕМА и ВРЪЩА на ответника Решение №1878/06.04.1999 г. за възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на ПК – Н. и Скица № 228/09.07.2026 г., съответно по т. 2 и т. 5, посочени в приложение към Писмо с вх. № 3492/05.10.2026 г.

ПРИЕМА известие за доставка, представена от ответника в днешно съдебно заседание.

УКАЗВА МАТЕРИАЛИТЕ, изпратени

2426/15.07.2026 г., да се премахнат от ел. дело. със Становище, вх.

АДВ. В. - Правя искане за допускане на СТЕ, като вещото лице, даде отговор на въпроса, дали процесният имот е бил отчуждаван, дали е бил коопериран, дали е бил включен в ТКЗС, АПК или други сроди образования.

ГЛ. ЮРК. В. - Желая да допълня въпрос към вещото лице, но моля да ми се даде кратка почивка, за да се уточним с колегата.

СЪДЪТ дава кратка почивка на гл. юрк. В. и гл. юрк. Ч. да уточнят задачите на експертизата.

СЛЕД предоставена почивка, в присъствието на адв. В., гл. юрк. В. и гл. юрк. Ч., продължава съдопроизвоствените действия, като дава възможност на гл. юрк. В. и гл. юрк. Ч. да изразят становище с формулиране на допълнителни въпроси към вещото лице чрез допълнителни задачи към 5 вещото лице по поисканата СТЕ от адв. В..

ГЛ. ЮРК. В. – Моля при евентуално допускане и назначаване на СТЕ, в.л. за отговори на въпроса или по скоро да установи, дали спорният имот е попадал или е част от друг цял имот в м. Рибарника, тъй като Скица 228 и Решение 1878 не бяха допуснати от съда, а аз смятам, че в тях се съдържат доказателство, което видно и от скицата, че имот със стар идентификатор 003681 е бил един общ с площ 61,112 дка и същият е сходен в Решение 1878 по т. 102 за периода от 1999 г. досега.

АДВ. В. – Уважаеми господин Председател, аз смятам, че след като тези скица и решение са изключени от доказателствения материал по делото, и изведнъж вещото лице да работи с документи, които не са в кориците по делото и не са доказателства по делото, считам, че не следва да се допуска въпрос в тази насока.

СЪДЪТ с оглед направените възражения от страна на адв. В., счита, че същите са относими и ще следва да бъде дадена възможност на ответника, да преформулира така поставената задача като допълнение към СТЕ, като се съобрази с обстоятелството, че въпросното решение 1878 и скица 228 не са приети по делото.

ГЛ. ЮРК. В. – Бихме искали да знаем, дали спорният имот е попадал в друг по-голям имот.

ГЛ. ЮРК. Ч. - Искаме да се провери дали процесният имот от 1950 г до настоящия момент е бил включен в границите на друг по-голям имот, който да е бил коопериран.

АДВ. В. – Да посочи номер на имот и въз основа на какъв акт е бил образуван този имот, ако има данни за такъв.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на процесуалните представители на страните,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА СТЕ, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, направи проверки, там, където е необходимо, да отговори на въпросите:

1. Дали процесният имот е бил отчуждаван, бил ли е коопериран, включван в ТКЗС, АПК или други сродни образования. Ако е налице 6 отчуждителна преписка, да я представи;

2. В случай, че се установи, че имотът е бил коопериран, включен в ТКЗС, АПК или други сродни образования, за периода от 1950 г. до настоящия момент, да посочи дали е бил включен в границите на по-голям имот и ако се установи, че е бил включен, въз основа на какъв акт и с кой имот като номер е бил включен.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. А. С., при депозит 300 евро, вносим от ищеца в 7-мо дневен срок от днес.