Решение № 902 от 16.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Русе, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20254520107065 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *******, чрез адв. С. Ю. Р., против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: гр.

*******, представлявана от председателя на Управителния съвет, с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „*******“ в отдел „*******“, сектор „*******“ – Русе при Национално тол управление.

Посочва се, че на ******* г. ищецът, заедно с колегата П. Г. П., е изпълнявал служебно дежурство със служебен автомобил с рег. № *******, като при движение към определена контролна точка по път ******* е предприел маневра изпреварване на автомобил, движещ се с включени аварийни светлини. Твърди се, че моментното увеличаване на скоростта е било обусловено от поведението на другия водач, който ускорил по време на изпреварването, поради което ищецът е действал с оглед избягване на поопасна пътна ситуация.

Ищецът поддържа, че дисциплинарното производство е опорочено, тъй 1 като работодателят е формирал предварително воля за наказването му преди да му бъдат поискани и преди да бъдат приети писмените обяснения по чл.

193 КТ. В тази връзка сочи публично изявление на Директора на Национално тол управление от ******* г. в ефира на Нова телевизия, според което наказанието ще бъде „последно предупреждение за уволнение или уволнение“. Твърди се още, че наложеното наказание е несъразмерно по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, че липсват вредни последици, че не е доказана вина в степен, обосноваваща процесното наказание, както и че данните от GPS система и любителски видеоклип не съставляват годно средство за точно установяване на скорост с наказателна цел. Оспорва се и компетентността на издателя на заповедта.

Ищецът моли съда да отмени като незаконосъобразна Заповед № ******* г. на Директора на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че Заповед № ******* г. е издадена от компетентен орган, тъй като Директорът на Национално тол управление е бил упълномощен с Пълномощно № П-166/05.09.2025 г. да упражнява правомощия по чл. 192, ал. 1 КТ, включително да провежда процедури по дисциплинарна отговорност и да налага дисциплинарни наказания на служители по трудово правоотношение в Национално тол управление. Твърди се, че процедурата по чл. 193 КТ е спазена, тъй като на ищеца е връчена покана за писмени обяснения, а дадените от него обяснения са били приети и обсъдени.

Ответникът твърди, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина, тъй като при управление на обозначен служебен автомобил на Национално ТОЛ управление е допуснал движение със скорост над разрешената за съответния пътен участък. Ответникът сочи, че поведението е станало обществено и медийно достояние, засегнало е авторитета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и е несъвместимо с изискванията към служител, упражняващ контролни функции. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира юрисконсултско възнаграждение.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че между ищеца Т. Г. Д. и ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ е налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „*******“, с място на работа отдел „*******“, сектор „*******“ – Русе при Национално тол управление, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Не е спорно също, че със Заповед № ******* г. на Директора на Национално тол управление на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл. 195, ал. 1 във връзка с чл.

188, т. 2 КТ.

От събраните писмени доказателства се установява, че на ******* г. ищецът е бил включен в екип с П. Г. П., като е управлявал служебен автомобил с рег. № *******. Екипът е потеглил от ******* около 07:18 часа към определена контролна точка по път *******. Видно от представения GPS пътен лист, за маршрута е отчетена средна скорост 44,99 км/ч при изминато разстояние 26,26 км. Ответникът поддържа, че около 07:40 часа служебният автомобил се е движил със скорост около 75 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. Г. П. като последователни, непосредствени, логични и съответстващи на останалите доказателства относно конкретната пътна ситуация. Свидетелят е била в автомобила заедно с ищеца и има преки впечатления от движението и маневрата. Тя заявява, че след кръговото кръстовище след Безмитна зона, в посока Мартен, пред служебния автомобил се е движел автомобил с включени аварийни светлини. Поради предположение, че този автомобил ще спира, ищецът е подал ляв мигач и е предприел изпреварване. В момента на маневрата автомобилът с включени аварийни светлини е ускорил, поради което ищецът също е ускорил, за да завърши маневрата и да се прибере в дясната лента. Свидетелят заявява още, че ускоряването е било моментно, че зад тях е имало други автомобили и че връщането назад или прекъсването на маневрата би могло да създаде по-опасна ситуация. Свидетелят описва ищеца като отговорен и внимателен водач, който по принцип спазва правилата за движение, като заявява, че се чувства в безопасност, когато той шофира.

3

Тези показания не бяха опровергани от ответника, ответната страна не ангажира други гласни доказателства, които да разколебаят изложената от свидетеля картина на събитията.

От представените доказателства се установява, че на 30.09.2025 г. на ищеца е връчена покана за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, а на 03.10.2025 г. той е депозирал писмени обяснения. В тях ищецът е изложил позицията си за възникналата пътна ситуация, включително обстоятелството, че превишението, ако е било налице, е било моментно и продиктувано от необходимостта маневрата да бъде завършена безопасно.

Посочил е също липса на вредни последици, липса на предходни действащи дисциплинарни наказания и добросъвестно отношение към производството.

От доказателствата по делото се установява още, че преди връчването на поканата за писмени обяснения, на ******* г., Директорът на Национално тол управление е направил публично изявление в национален ефир, според което наказанието ще бъде „последно предупреждение за уволнение или уволнение“ и че това ще бъде решено „днес“. Това обстоятелство се сочи от ищеца, не е конкретно и убедително опровергано от ответника, а в писмените си бележки ответникът приема, че публичният репортаж е бил информационният повод за образуване на дисциплинарното производство и че публичният отзвук е бил съществен елемент от преценката на работодателя.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим, предявен е от лице с правен интерес, срещу надлежния ответник, в рамките на спор по трудово правоотношение, поради което следва да бъде разгледан по същество.

Разгледан по същество, искът е основателен.

Съгласно чл. 186 КТ нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения. Дисциплинарните наказания по чл.

188 КТ се налагат при спазване на установената от закона процедура, като работодателят носи тежестта да докаже както извършването на нарушението, така и законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. В тежест на работодателя е да установи, че е спазил процедурата по чл. 193 КТ, сроковете 4 по чл. 194 КТ, изискванията за мотивирана заповед по чл. 195 КТ, както и че при определяне на наказанието е съобразил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.

По възражението за липса на компетентност съдът намира следното:

От представеното по делото Пълномощно № П-166/05.09.2025 г. се установява, че Директорът на Национално тол управление е бил упълномощен да упражнява правомощия във връзка с провеждане на дисциплинарни производства и налагане на дисциплинарни наказания по реда на Кодекса на труда спрямо служители, назначени по трудови правоотношения в Национално тол управление. Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции, или от друг орган, оправомощен със закон.

При това положение съдът не приема, че процесната заповед е издадена от материално некомпетентен орган само поради факта, че работодател по трудовото правоотношение е Агенция „Пътна инфраструктура“. Делегирането на правомощия за налагане на дисциплинарни наказания, различни от дисциплинарно уволнение, е допустимо по силата на чл. 192, ал. 1 КТ. Поради това възражението за нищожност на заповедта поради липса на компетентност е неоснователно.

Този извод обаче не води до законосъобразност на заповедта, тъй като съдът намира, че дисциплинарното производство е проведено при съществено нарушение на чл.193, ал.1 от КТ и при неправилно приложение на чл.189, ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ има императивен характер. Тя задължава работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Смисълът на тази норма не се изчерпва с формалното отправяне на покана за обяснения. Целта е работодателят да формира волята си след като се запознае със защитната теза на работника и след като обсъди посочените от него факти и доказателства.

В случая формално покана за обяснения е връчена на 30.09.2025 г., а писмени обяснения са представени на 03.10.2025 г. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че процедурата по чл.193 от КТ е спазена по същество.

5

Съдът приема, че по делото са налице данни за предварително формирана воля за налагане на дисциплинарно наказание преди ищецът да бъде поканен да даде обяснения. Публичното изявление на Директора на Национално тол управление от ******* г., направено шест дни преди връчването на поканата по чл.193 от КТ, че наказанието ще бъде „последно предупреждение за уволнение или уволнение“, обективира нагласа за санкциониране на служителя преди да е изслушана неговата защитна теза.

Дори да се приеме, че към този момент не е бил избран окончателният вид на наказанието, самият факт, че публично са заявени само два санкционни варианта, изключващи възможността да не бъде наложено наказание, сочи на предварително възприемане на дисциплинарна отговорност.

Това се потвърждава и от обстоятелството, че ответникът в писмените си бележки отдава съществено значение на медийния отзвук и на публичния репортаж като мотивиращ фактор за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Следователно процедурата не е била насочена към спокойно и обективно изясняване на фактите, а е била проведена в контекст на вече публично заявена санкционна перспектива.

При тези данни съдът приема, че искането и приемането на писмени обяснения е било сведено до формално процесуално действие, без реална възможност обясненията да повлияят върху решението дали изобщо да бъде наложено наказание. Това представлява съществено нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като накърнява правото на защита на работника и опорочава дисциплинарното производство.

По доказаността на нарушението и вината:

Дисциплинарната отговорност е лична и виновна. За да бъде законосъобразно наложено дисциплинарно наказание, не е достатъчно работодателят да сочи формално несъответствие с правило за поведение.

Необходимо е да се установи виновно неизпълнение на конкретно трудово задължение, при преценка на всички обстоятелства, при които поведението е осъществено.