Решение № 4233 от 27.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4233 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100509384 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д. А. Х. срещу решение от 09.06.2022 г. по гр.д. № 13572/2022 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „Цар *******, иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения от проведеното на 11.02.2022 г. Общо събрание на Етажната собственост по т.1, 3, 5, 6, 7 и 9 от дневния ред, като ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Твърди, че договорът за възлагане на управлението на етажната собственост с „Образцов вход“ ООД не е одобрен от с решение на Общото събрание на етажната собственост, взето с мнозинство повече от 67/100 ид.ч., поради което е нищожен, а от недействителността му следва и липса на представителна власт от дружеството-домоуправител за участие в съдебното производство пред първата инстанция. Сочи, че протокол №1/2021 г. от заседание на УС за разгласяване на поканата за ОС не е подписан от всички членове на УС. Счита, че протокол от 29.01.2022 г. не удостоверява часа и датата на поставяне на поканата за свикване на насроченото за 11.02.2022 г. ОС на ЕС. Излага доводи за незаконосъобразност на протокола от проведеното ОС на 11.02.2022 г. поради неотразяването на участието на пълномощници и представянето на самите пълномощни. Твърди, че представените пълномощни на К.М., Е.С. и Н.С. се отнасят за предходно събрание на ОС. Излага, че най-вероятно Т.П. е положила подписа си в протокола от ОС и срещу имената на К.М., Н.С.И Д.Х., а еднакви са и подписите срещу имената на Д.У., В.Б., респ. К.П. и В.М.. Сочи, че не се установява в процесното ОС да е участвал собственик на ап.14д, нито упълномощен негов представител. На ОС са взети и решения по въпроси, които не са включени в предварително обявения дневен ред – за 1 възлагане на управлението на ЕС, относно включване на суми и за размера на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“. Счита, че след като участниците в ОС не са представили доказателства за наличие на право на собственост, то няма необходимия минимален кворум за провеждането му. Излага, че по т.6 от дневния ред е взето законосъобразно решение за размера на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“, въпреки че не е конкретно посочен, той е определяем. Намира, че размерът на процесните ежемесечни вноски е дори значително завишен над законоустановения минимум. Счита, че решението по т.5 е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна в частта, в която следва да се приспаднат дължимите за фонд „Ремонт и обновяване“ вноски с идеалната част на всеки собственик от приходите от отдаване под наем на портиерското помещение в сградата. Излага, че взетото решение по т.7 от ОС подлежи на съдебен контрол, като т.нар. „чипово управление“ на асансьорите и входната врата е следвало да се счита отменено от влизането в сила на решение на СРС от 12.03.2019 г., а не от обжалваното по т.7 решение. Твърди незаконосъобразност и на взетото решение по т.9 от дневния ред на ОС с доводи, че не е определена конкретна дата за влизане в сила на избора за нов управител. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която искът за приетите на ОС от 11.02.2022 г. решения по т. 1, 3, 5, 6, 7 и 9 от дневния му ред е отхвърлен и да уважи исковете за отмяна на посочените решения от ОС на ЕС. Претендира разноски.

Въззиваемата страна собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „Цар *******, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него диспозитивното начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание.

2

Във въззивната жалба са изложени доводи за: 1. Незаконосъобразно свикване на ОС от 11.02.2022 г.; 2. Липса на кворум за провеждане на ОС и на необходимото мнозинство при взимане на отделните решения; 3. Незаконосъобразност на решения по т. 1, 3, 5, 6, 7 и 9 от дневния ред. По всяка група възражения и оспорвания е налице и съответно произнасяне в мотивите на обжалваното решение, поради което настоящият въззивен състав ще ги допълни за по-изчерпателното им изясняване.

Съгласно чл.13 ал.1 ЗУЕС, Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и.

Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.5 ЗУЕС, общо събрание може да бъде свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. В случая тези изисквания са спазени – поканата за свикване на ОС е подписана от председателя на УС на ЕС и е съставен протокол за поставянето на поканата с необходимите реквизити. Противно на твърдяното във въззивната жалба в протокола от 29.01.2022 г. са отбелязани и часа и датата на поставяне на поканата за свикване на насроченото за 11.02.2022 г. ОС на ЕС.

Най-многобройни и обстоятелствени доводи въззивникът е развил във връзка с липсата на кворум на ОС от 11.02.2022 г. и мнозинството за взимане на решенията.

Съгласно протокола от проведеното ОС на 11.02.2022 г. и списъка на присъстващите на ОС участвали лица – представляващи са общо 67,97 % идеални части от общите части на процесната жилищна сграда. За вземането на решенията, описани в т.1, 3, 5, 6, 7 и 9 от дневния му ред, е необходимо съобразно чл.15 ал.1 и чл.17 ал.2 ЗУЕС да са присъствали най-малко 67 % от собствениците/представителите им. Съгласно т.7 на чл.17 ал.2 ЗУЕС, за възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици - с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Видно от т.9 от протокола от ОС на ЕС 100 % от присъстващите са гласували за взимане на решение за възлагане на управлението на „Образцов вход“ ЕООД. От валидността на процесния договор за управление на ЕС се извежда и наличието на представителна власт от дружеството-домоуправител за участие в съдебното производство пред първата инстанция.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на протокола от проведеното ОС на 11.02.2022 г. поради неотразяването на участието на пълномощници и представянето на самите пълномощни. Твърденията на въззивника не се подкрепят от събрание в първоинстанционното производство доказателства по причина, че всички отбелязани в присъствения списък на процесното заседание на ОС са представили надлежно изготвени пълномощни по един и същ образец. Според въззивникът представените пълномощни на К.М., Е.С. и Н.С. се отнасят за предходно събрание на ОС. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че не следва да се разглеждат доводите на ответника в тази насока. Следва да се има предвид само за пълнота на изложението, че съгласно ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС - т.2, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. За договора, сключен чрез мним представител без представителна власт, нормата на чл.42 ал.2 ЗЗД изрично установява възможността той 3 да бъде потвърден. След като такъв договор може да бъде потвърден от мнимо представлявания и заздравен по този начин, като с обратна сила се заличат последиците от недействителността и договорът породи действие, считано от момента на неговото сключване, то тезата за абсолютна нищожност е логически изключена. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД и не може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42 ал.2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Ето защо, в случая въззивникът не може да се позове на твърдяната от него недействителност.

Недоказани от страна на ответника в първоинстанционното производство остават изложените във въззивната жалба твърдения, че най-вероятно Т.П. е положила подписа си в протокола от ОС и срещу имената на К.М., Н.С.И Д.Х., както и че еднакви са и подписите срещу имената на Д.У., В.Б., респ. К.П. и В.М.. Ответникът няма правен интерес да установява принадлежността на подписа на трети лица (по изложените по-горе мотиви), както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Въззивникът сочи също, че не се установява в процесното ОС да е участвал собственик на ап.14д, нито упълномощен негов представител. Счита, че след като участниците в ОС не са представили доказателства за наличие на право на собственост, то няма необходимия минимален кворум за провеждането му. Изложеният от него извод не отговаря на събраните по делото доказателства, тъй като по делото е налично пълномощно, с което е упълномощена Т.П..