Решение № 12224 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12224 гр. С**** ****, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110144558 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс“ АД, с която срещу Л.

Д. С., е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата 8085,71 лева, представляваща регресно вземане във връзка с изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на правоимащото лице за вредите, причинени му от ответницата, която с поведението си като водач на лек автомобил „**** ****“, рег. № **** **** станала причина за настъпване на ПТП на **** **** г. в гр. С**** ****, на кръстовището на ул. „**** ****” и ул. „**** ****“, на основание влязло в сила Решение № 14251/19.07.2024 г. по гр. д. № 59887/2023 г. на СРС, 41, изменено с Определение № 34721 от 28.08.2024 г. на СРС по гр. д. № 59887/2023 г., 41 състав, в частта за разноските, изменено с Решение № 16175 от 28.08.2025 г. на СРС по гр. д. № 59887/2023 г., 41 състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място било реализирано ПТП между л.а. „**** ****“, рег. № **** **** и л.а. „**** ****“, рег. № ****

****, като последният бил увреден.

Ответницата напуснала местопроизшествието и не изчакала пристигането на контролните органи. Сочи, че на водача на автомобил „**** ****“, рег. № **** **** е било наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 и на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Към момента на ПТП лекият автомобил „**** ****“ имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, а л.а. „**** ****“ бил застрахован по застраховка „Каско“ при „Дженерали застраховане“ АД. С влязло в сила съдебно решение по гр. д.

№ 59887/2023 г. на СРС, 41 състав, ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК **** **** било осъдено да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 суми както следва: 7952,39 лева – на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, представляваща регресно вземане за изплатено 1 от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на **** **** г., в гр. С**** ****, на кръстовището на ул. „**** ****” и ул.

„**** ****“ по застраховка „Каско на МПС“, за която е съставена застрахователна полица № **** ****/07.02.2023 г. за автомобил „**** ****“, шаси № **** ****, рег. № **** ****, с включени разноски за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва от предявяване на иска /31.10.2023 г./ до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 133,32 лева, представляваща обезщетение за забава в изплащане на главното вземане в размер на законната лихва за периода от 15.09.2023 г. до 30.10.2023 г. Със същото решение ЗК „Лев Инс“ АД било осъдено да заплати в полза на „Дженерали Застраховане“ АД сумата от 632,85 лева, представляваща разноски в производството, а с Определение № 34721 от 28.08.2024 г. на СРС по гр. д. № 59887/2023 г., 41 състав, ЗК „Лев Инс“ АД било осъдено да заплати в полза на „Дженерали Застраховане“ АД, сумата от още 224,93 лева. Решението било постановено при участие на лицето Л. Д. С., ЕГН ********** като трето лице-помагач на страната на ЗК „Лев Инс“ АД. Излага се, че въз основа на така постановеното решение, на 22.07.2024 г. ищецът е заплатил в полза на „Дженерали Застраховане“ АД сумата в размер на 9546,03 лева по банков път. Счита, че с оглед обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „**** ****“ е напуснал мястото на произшествието са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за ангажиране на регресната му отговорност за платеното от застрахователя по „Гражданска отговорност“. Поддържа, че в конкретния случай посещението на ПТП от органите, осъществяващи контрол по движението по пътищата е било задължително, тъй като между участниците в ПТП е бил налице спор относно обстоятелствата около неговото настъпване. Моли за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Ответницата е подала в срок отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че при настъпване на процесното ПТП не е оспорвала вината си. Сочи, че след като се убедила, че няма пострадали и щетите не са довели до невъзможност автомобилите да се движат, напуснала мястото на произшествието, тъй като трябвало да се яви на работа, което счита за неотложна причина да напусне мястото на ПТП, тъй като работодателят я заплашил с уволнение при последващо неявяване на работа. Твърди, че не разполага с двустранен констативен протокол, а другият водач не й предложил да бъде съставен такъв. Излага, че се легитимирала пред водача на увреденото МПС с личен документ и оставила автомобила си като доказателство. След известно време, ответницата се върнала, за да вземе автомобила си, подписала всички документи пред полицията, свързани с процесното ПТП, поради което счита, че разногласие за причините за ПТП не било налице, което изключвало посещението на органите на МВР, а оттам и регресното право на застрахователя. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да установи, при условията на пълно главно доказване, че 1. вредите по лек автомобил „**** ****“ са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице; 4. че в случая посещението на местопроизшествието е било задължително по закон.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил дълга, респективно, че не е било необходимо посещение на органите на МВР, 2 както и възражението си по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – че не е имало спор между участниците в произшествието относно причината за настъпването му, респ. че налице е била неотложна причина да напусне мястото на произшествието преди пристигането на контролните органи.

Безспорни между страните са всички обстоятелства, с изключение на тези, свързани с възникването на твърдяното регресно право за застрахователя (предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, вкл. възражението на ответника за наличие на основателна причина за напускане на местопроизшествието).

Следва да се посочи, че установеното в мотивите на съдебното решение по гр.д. № 59887/2023 г. по описа на СРС, 41 състав има обвързваща сила между страните в настоящото производство (чл. 223, ал. 2 ГПК), а същото е, както следва:

- че за процесното произшествие е бил съставен протокол за ПТП № **** ****/**** **** г. от компетентен орган в кръга на функциите му по данни на водача на увредения автомобил, съгласно който произшествието е настъпило на същата дата в гр. С**** **** на кръстовището на ул. „**** ****“ и ул. „**** ****“ между следните автомобили: лека автомобил „**** ****“, рег. № **** **** и лек автомобил „**** ****“, рег. № **** ****, рама № **** ****, съобщение за настъпилото произшествие е подал другият водач;

- че е издадено удостоверение, рег. № **** ****/18.10.2023 г, подписано от началника на сектор „АО“ при отдел „Пътна полиция“, СДВР, съгласно което на Л. Д.

С. е бил съставен АУАН № **** ****/17.05.2023 г. за нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП, въз основа на който е било съставено наказателно постановление № **** ****/06.06.2023 г., с което й е наложено административно наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 179, ал. 2 ЗДвП. НП е било връчено на 27.06.2023 г. и е влязло в сила на 12.07.2023 г.;

- че С. е подписала декларация, съгласно която е участвала в ПТП на **** **** г. в 15:35 ч., че другият водач е подал сигнал за настъпването на произшествието до компетентните органи, както и че С. е напуснала мястото на ПТП преди пристигането им. По-късно същия ден се върнала, но вече нямало никой.

- че в деня на инцидента пострадалият от произшествието е управлявал автомобил „**** ****“, идвал от пл. „**** ****“ и се движел по ул. „**** ****“, че ответницата с автомобил „**** ****“ не спряла на знак „Стоп“ и отнела предимството на другия автомобил. Ответницата оставила автомобила на мястото на произшествието и напуснала същото. Когато пристигнали контролните органи, там бил само водачът на „**** ****“ и двата автомобила;

- че увреденият автомобил е отремонтиран в официален за марката сервиз и ремонтът е заплатен от застрахователя по застраховка „Каско“ по издадените фактури;

- че причина за настъпване на произшествието е поведението на водача С., която е нарушила правилата за предимство /чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 46, ал. 2 ППЗДвП/;

- че ищецът в настоящото производство е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че на осн. чл. 411, ал. 1 КЗ същият е задължен с влязло в сила решение да обезщети застрахователя по застраховка „Каско“ със сумата 7937,39 лева, като са признати и ликвидационни разноски в размер на сумата от 15 лева и обезщетение за забава в размер на сумата 133,32 лева.

В настоящото производство ищецът установява да е заплатил на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ на 22.07.2024 г. сумата 9546,03 лева, като извършеното плащане не се оспорва от ответника.

В представената от страна на ответника декларация от 17.05.2023 г., дадена 3 пред орган на власт във връзка с настъпването на процесното ПТП, С. е заявила, че другият водач е подал сигнал към пътна полиция за произшествието, опитала е да се свърже с приятеля си, но телефонът му бил изключен, приятелят й бързал и не можел да остане да чака екип на пъна полиция, С. била притеснена и е тръгнала от мястото на произшествието, за да намери приятеля си, за да стои с нея. След като го е открила, се върнали на мястото на произшествието, но вече нямало никого.

По делото като доказателство е приет трудов договор № 49/14.12.2020 г., сключен между „**** ****“ ЕООД, с адрес на управление: гр. С**** ****, ул. „**** ****“ № 63, като работодател, и ответника, с адрес: гр. С**** ****, ул. „**** ****“ № 63, като работник, за длъжността „продавач консултант“ при договорена продължителност на работния ден от 4 часа. Като доказателство по делото е приета и таблица относно сменното разписание за м.април 2023 г., съгласно която на **** **** г. ответницата е следвало да е втора смяна с работно време от 16:00 ч. до 20:00 ч.

По делото като свидетел е разпитан Л. Т., приятел на ответницата от няколко години, като съгласно показанията му, същият е бил със С. в автомобила й при настъпването на инцидента. Цял ден се возели с колата на С., което правели често по това време. След като настъпило произшествието, С. излязла от колата и се признала за виновна. Другият водач започнал да ги заплашва и им се заканил. Позвънил на някого по телефона. Ответницата заявила, че бърза за работа, тъй като ако закъснее още веднъж, ще я уволнят и напуснала мястото на произшествието. С. не е уведомявала компетентните органи за настъпването на инцидента, свидетелят не знае дали другият водач го е направил. На въпрос на съда дали на свидетеля е известно къде е работила по това време ответницата и каква длъжност е заемала, свидетелят е заявил, че няма никаква представа.

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ урежда правото на регрес на застрахователя срещу виновния водач. Застрахователят има право да получи от виновния водач обезщетението, което е платил, когато последният е напуснал мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Изключение за възникване на правото на регрес са случаите, в които е напуснал местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в случая се твърди ответницата да е напуснала местопроизшествието, тъй като трябвало да се яви на работа под угрозата от дисциплинарно наказание.