Определение № 58 от 11.03.2020, Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 11.03.2020 год.

Административен съд – Кърджали, …………………….... в закрито ……………..……..……. съдебно заседание на единадесети март ……….…………..……….…………………………………..…… през 2020/две хиляди и двадесета/ година, ……………………………..…….…..………….……………. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ като разгледа докладваното от

……………..….… съдията Виктор Атанасов …………..………….….. административно дело №73 ……..……….…..... по описа за ………… 2020 год. ………………….… и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по повод жалба от Фондация „Гринберг”, с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, подадена чрез пълномощник - адвокат И.Г.Й., ЕГН

**********, от ***, с личен номер от единния адвокатски регистър ***, с адрес за връчване на призовки и съобщения: ***, тел.***, e-mail: ***, против Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на община Кърджали, приета с Решение №55 от 05.03.2013 год. на Общински съвет - Кърджали, с последни изменения и допълнения, приети с Решение №150 от 26.07.2018 год. на Общински съвет - Кърджали.

Жалбодателят излага съображения, че е регистриран като фондация, осъществяваща дейност като „организация за хора с увреждания” по смисъла на §1, т.12 от ДР на Закона за хората с увреждания, а на последните организации, законът предоставил възможност да защитават чужди права и интереси - в случая на хората с увреждания. Обосновава правния си интерес от оспорване на посочената Наредба с целите и предмета на дейност на фондацията и съобразно приетото в ТР

№2 от 12.02.2010 год. по ТД №4/2009 год. на ОСС на ВАС.

Счита, че интересът от оспорването е: 1. Личен - тъй като наличието на незаконосъобразен нормативен административен акт засягал личния законен интерес на фондацията, да не допуска съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания; 2. Пряк – защото евентуалната отмяна на оспорения акт би довела до удовлетворяване на законния му интерес от отстраняване на незаконосъобразния акт, отнасящ се до хора с увреждания и 3. Правен – предвид това, че бил установен от правото, а именно

- фондацията била регистрирана с посочените цели, които определяли законните й интереси.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената наредба, поради допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при приемането на ПНА, обосновано с нарушение на действащата към момента на приемането на

Наредбата разпоредба на чл.8, т.4 от Закон за интерграция на хората с уврежданията (обн., ДВ, бр.81 от 17.09.2004 г.), отменен с §2 от ПЗР на Закона за хората с увреждания (обн., ДВ, бр.195 от 18.12.2018 г.). Сочи се, че Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на община Кърджали, безспорно е нормативен акт (подзаконов), свързан с хората с увреждания и че съгласно чл.8, т.4 от действалия към момента на приемане на Наредбата Закон за интеграция на хората с увреждания, този подзаконов нормативен акт е следвало да бъде съгласуван с Агенцията за хората с увреждания, която осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и в случая е следвало да даде задължително становище по проекта на Наредбата.

Твърди, че няма данни такова становище да е търсено и съответно да е дадено, като развива довод, че осъществяването на изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на благоприятни предпоставки за реализиране на обществения интерес в тази социална област, решаване проблемите на социално уязвимата група лица с увреждания, попадащи под регулирането на Закона и осигуряване равнопоставен на останалите лица живот и възможност за развитие и че под държавна политика в тази област следва да се разбира намесата на държавната власт в социалната структура на обществото и peгулиране на отношенията така, че да се осъществи ефективно интегрирането на хората с увреждания, както и че тази политика се основава върху редица принципи и изходни категории като равенство, справедливост, благоденствие, социална сигурност и защита. Жалбодателят счита, че с оглед на тези обстоятелства, даването на становище от Агенцията за хората с увреждания е било задължително и че този пропуск в процедурата по приемането на Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на община Кърджали е съществен и води до нейната незаконосъобразност. С жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на община Кърджали, приета с Решение №55 от 05.03.2013 год. на Общински съвет - Кърджали, с последни изменения и допълнения, приети с Решение №150 от 26.07.2018 год. на Общински съвет - Кърджали. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Към жалбата са приложени доказателства за съществуването и представителството на фондацията – жалбодател, приложени са и документи, удостоверяващи внасянето на дължимата държавна такса по сметка на съда, в размер на 10.00/десет/ лева, както и по сметка на „Държавен вестник”, за публикуване на съобщение за оспорването, в размер на 20.00/двадесет/ лева. Приложен е и договор за правна защита и съдействие с №*** от *** год., в който е вписано като платено, изцяло и в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, ведно с пълномощно към договора, както и списък на направените разноски.

Жалбата е била подадена чрез Общински съвет – Кърджали, регистрирана с Вх.№*** от *** год., до Административен съд - Кърджали, като същата, окомплектована с част от административната преписка по приемане на оспорената Наредба, са изпратени на съда със съпроводително писмо с Изх.№*** от *** год. на Общински съвет – Кърджали, постъпили в Административен съд - Кърджали с Вх.№*** от *** година. В съпроводителното писмо не е изразено становище от ответника, по така подадената жалба.

За да се произнесе по така подадената жалба, след преценка на изложеното в същата и на представените по преписката писмени доказателства, съдът в настоящия състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Според приетото в Решение №5/17.04.2007 год. по КД

№11/2006 год. на Конституционния съд на

РБ, интересът от оспорване на подзаконов нормативен акт следва да бъде правомерен, личен и обоснован, като правото на оспорване на подзаконови административни актове за гражданите и организациите възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения. В тази връзка, „засегнати” по смисъла на чл.186, ал.1 от АПК, са тези субекти, спрямо които административният акт има действие, при обосноваване на правния интерес за всеки конкретен случай, като правото им на оспорване възниква в случаите, в които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непосредствено и лично техни права, свободи или законни интереси, или създава задължения за тях. От своя страна, за да е налице пряк интерес е необходимо с отмяната на оспорения нормативен административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или предполагаема щета от неговото изпълнение и да е налице действително и незабавно удовлетворяване на оспорващия.

Безспорно е, че съгласно даденото разрешение с Тълк.решение №2 от 12.02.2010 год. по ТД №4/2009 год. на ВАС, съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.

С Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания на територията на община Кърджали, приета с Решение №55 от 05.03.2013 год. на Общински съвет - Кърджали, изменена и допълнена с Решение №150 от 26.07.2018 год. на Общински съвет – Кърджали, се уреждат:

- условията и редът за обособяване на местата, определени за превозните средства, обслужващи лица с увреждания; - условията и редът за издаване на карта за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с увреждания; - правилата за използване на улеснения при паркиране, като същата се прилага на цялата територия на Община Кърджали и по отношение на всички обозначени места за паркиране от лица с увреждания, независимо от техния стопанин.

С тази Наредба е регламентиран, също така, и контролът по спазването на правилата за престой и паркиране по чл.2, ал.1 от Наредбата, т.е. на местата за престой и паркиране на превозни средства, обслужващи лица с увреждания и обозначени с пътен знак Д21 „Международен символ за достъпност”, както и длъжностните лица, от които се осъществява този контрол, като същата съдържа и санкционни разпоредби, предвиждащи административнонаказателна отговорност, за лица, извършили нарушения на разпоредби от тази Наредба.

Съгласно приложената към жалбата справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ, Фондация „Гринберг” със седалище ***, с ЕИК ***, ще осъществява дейност като „Организация за хора с увреждания” по смисъла на §1, т.12 от ДР на Закона за хората с увреждания и целта й е да предоставя правна помощ на и за хора с увреждания, както и да поема застъпническа роля от тяхно име и в защита на правата им. Като средства за постигане на целта са посочени: мониторинг върху действащата нормативна уредба, отнасяща се до хората с увреждания; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с увреждания; образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени права на хора с увреждания.

В жалбата, по повод която е образувано настоящото производство, се твърди засягане на личен и пряк интерес, обоснован с целите на фондацията, в т.ч. и застъпническата й роля в полза на хората с увреждания, изразяваща се вкл. и в недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, касаещи хората с увреждания. Въведени са доводи, че евентуалната отмяна на оспорения акт би довела до удовлетворяване на законния интерес на жалбоподателя от отстраняване на незаконосъобразния акт.

Според настоящия съдебен състав, горепосочените цели на фондацията, сами по себе си, не пораждат автоматично и правен интерес от оспорването на всички подзаконови административни актове, в случая тези, касаещи хората с увреждания, а е необходимо установяване на пряко и непосредствено засягане на обществения интерес за всеки един конкретен случай. В този смисъл е съществуващата съдебна практика/Решение №3470 от 11.03.2019 год. на ВАС по адм. дело №9353/2017 год. - III отд.; Решение №15418 от

13.11.2019 год. по адм. дело №9291/2019 год. на ВАС; Определение №5150 от 08.04.2019 год. по адм. дело №2846/2019 год. на ВАС; Определение №1669 от 07.02.2019 г. на ВАС по адм. дело №41/2019 год.; Решение

№9659 от 13.07.2018 год. по адм. дело №13649/2017 год. на ВАС - III отд.; Решение

№11514 от 29.07.2019 год. на ВАС по адм. дело

№14120/2017 год. - III отд. и др./.

В конкретната хипотеза жалбодателят не установява такова пряко и непосредствено засягане. Оспореният подзаконов нормативен акт не препятства по никакъв начин извършваната от сдружението дейност, нито засяга обществен интерес, свързан с целите на фондацията – предоставяне на правна помощ на хора с увреждания и застъпническа роля от тяхно име и в защита на правата им. Съдът счита, че възприемането на становище, че сами по себе си, целите на фондацията са достатъчни да обосноват правен интерес във всеки един случай на оспорване, би довело до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за фондацията, което не е в съответствие с нормата на чл.186, ал.1 от АПК. От значение за преценката дали е налице правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, както и дали в този аспект може да се приеме, че са засегнати права или законни интереси на фондацията или на нейните членове. Интересът е личен и пряк, когато оспорения акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В конкретния случай жалбодателят не въвежда конкретни доводи, че фондацията или нейни членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорената Наредба или от отделни нейни разпоредби.