Определение № 316 от 31.07.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Сливен, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600446 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК - чл. 345, ал. 1 вр. чл.

341 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК

Образувано е по частна жалба на адвокат Е. М. от АК-Разград, редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия И. Н. Г., срещу протоколно определение рег. № 1178 от 08.07.2025г. , постановено по нохд № 134/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия Г. за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на Районна прокуратура - Сливен, за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и защитата, тъй като обвинителния акт не отговаря на условията на чл.246, ал.2 от НПК.

С депозираната частна жалба, защитникът на подсъдимия Г. изразява несъгласие с обжалваното определение, като счита че същото не е мотивирано, почива на догатки и предположения и поради явна необоснованост подлежи на отмяна. По отношение на тези твърдения не се излагат никакви съображения. Твърди се, че са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Г. без да са посочени конкретно в какво се състоят тези процесуални ограничения. Според защитника на подсъдимия в разпоредителното заседание е било необходимо съдът да изложи убедителни съображения при оценка на доказателствения материал. На следващо място се сочи, че липсва единство между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, че същия не е изготвен съобразно изискванията на чл.246 от НПК и следователно не може да изиграе процесуалната си роля.

Въззивният съд намери за установено следното от фактическа страна:

С внесен в Районен съд – Сливен обвинителен акт е повдигнато на подсъдимия И. Н. Г. обвинение за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 пр.1, т.4 и 1 т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК затова, че на 02.08.2023г. на автомагистрала „Тракия“ в участъка на територията на обл. Сливен с цел да набави за себе си и за други лица имотна облага в съучастие с двама съизвършители противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт 31 чужди граждани да преминат в страната в нарушение на Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез МПС.

Въззивният съд след като се запозна със съдържанието на атакувания пред него съдебен акт констатира, че първоинстанционният съд при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е счел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия И. Н. Г. по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК, по чл. 246, ал. 2 НПК и с оглед задължителното за всички органи Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към внесения в съда обвинителен акт. Районния съд е приел е, че не е налице допуснато процесуално нарушение по отношение на твърдяното от защитата липса на предявяване на постановление за привличане в качеството на обвиняем.

По изложените по-горе съображения, Районен съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия Г., в лицето на адвокат М. за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора с цел отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана от активно легитимирана за това страна, а именно от адвокат Е. М., в качеството и на процесуален представител на подсъдимия И. Н. Г. и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок по чл.

249, ал. 3 НПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, постановено в хода на проведеното разпоредително заседание на основание чл. 248, ал. 6, вр. с ал. 5, т. 4 НПК, както и с наведените доводи в частната жалба на защитата на подсъдимия Г. намира последната за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд след като извърши необходимата цялостна проверка на атакувания пред него съдебен акт констатира, че Районния съд е изпълнил в пълнота своите задължения, произнасяйки се по всички въпроси, очертани в процесуално правната норма на чл. 248, ал. 1 НПК. Настоящият инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на първоинстанционния съд, осъществена в хода на разпоредителното заседание по делото при обсъждане на въпроса установен в нормата на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. В конкретния случай Районния съд е дал обоснован отговор на всички направени от страна на защитата на подсъдимия Г. възражения. Районния съд 2 при своето произнасяне по въпросите очертани в разпоредбата на чл. 248, ал.

1, т. 3 НПК се е съобразил със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4. 2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна.

Настоящата инстанция също намира, че в обстоятелствена част на обвинителния акт са посочени всички съставомерни от обективна страна факти, както и конкретни инкриминирани действия на подсъдимия, за които се твърди от държавното обвинение, че са извършени от него и в резултат на които е настъпил вредоносния резултат, произтичащ от засягане на защитаваните в случая обществени отношения и липсват основания за отправяне на упрек към обвинителния акт внесен от Районна прокуратура – Сливен относно местоизвършването на деянието, времето на извършване.

Що се касае за твърдението на адв. М., че не е предявено обвинението на нейния подзащитен, то не отговаря на истината. На л. 43 от досъдебното производство е наличен протокол за привличане в качеството на обвиняем на И. Н. Г. от 26.03.2024г. от който е видно, че обвинението му е предявено на 02.04.2024г. лично и в присъствието на неговия защитник адв. Е. М. от АКРазград и съгласно правилата на НПК на същата дата е проведен разпит на обвиняемия в присъствието на неговия защитник. На л. 48 от досъдебното производство е наличен протокол за предявяване на разследването на адв. Е.

М. от АК- Разград.

Ето защо въззивният съд споделя извода на Районен съд - Сливен, че обсъжданият обвинителен акт, инициирал образуваното пред него съдебно производство, е редовен от външна страна, същият е ясен, поради което е и годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което на свой ред да очертае предмета на доказване по делото и че на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения нарушаващи правата на обвиняемия..

Въззивният съд намира, че наведения от жалбоподателя довод за необходимост в разпоредителното заседание съдът да изложи убедителни съображения при оценка на събрания по делото доказателствен материал, с искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, тъй като оценката на доказателствения материал следва да бъде направена при разглеждане на делото по същество от Районния съд и същите не са предмет на разглеждане в разпоредителното заседание.

По изложените съображения, Въззивният съд констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани не само всички съставомерни от обективна страна признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Г., но също така не са допуснати някакви съществени неточности от страна на прокурора, които да водят до извод за неяснота във волята на държавния обвинител, както и чрез които да се ограничава правото на защита на подсъдимия и по този начин да се нарушават неговите процесуални права, а именно да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Ето защо и въззивният съд намира за неоснователни доводите и възраженията на защитата изложени в частната жалба срещу атакувания съдебен акт.

При това положение въззивния съд намира, че за съдебния състав, 3 провел разпоредителното заседание по настоящото дело, не са били налице основанията и предпоставките по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да приеме, че в хода на досъдебното производство са нарушени правата на подсъдимия и неговия защитник и по този начин да прекрати съдебното производство по делото.

В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение, постановено от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание по настоящото дело, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като в случая, дори и при извършената въззивна служебна проверка на внесения в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Г. не се констатират допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, не се констатира и незаконосъобразно проведено от Районния съд разпоредително заседание, поради което и частната жалба на процесуалния представител на подсъдимия – адвокат Е. М., следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение рег. № 1178 от

08.07.2025г., постановено по нохд № 134/2025 г. по описа на Районен съд Сливен.

Връща делото на Районен съд - Сливен за продължаване на съдебното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4