Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4243 от 26.09.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2745/2024
Вид
Определение № 4243
Подписан
26.09.2024
В сила
26.09.2024
Състав
Марио Първанов, Маргарита Георгиева, Николай Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4243 гр. София, 26.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20248003102745 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. Д., чрез адв. А. П., срещу въззивно определение № 199/ 23.05.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 204/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено протоколно определение от 21.03.2024 г. по гр.д. № 705/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т. д. 18/2024 г. на ОС – Стара Загора.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В изложението си за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) „когато има висящ спор по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗД за възстановяване на неоснователно платена сума и ответникът по този спор е подал иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, като твърди, че ищецът по иска за неоснователно обогатяване е трето лице, обвързано от действието на предварителния договор лице, то съществува ли преюдициална връзка между двата иска; ако такава връзка съществува, то искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ли е преюдициален спрямо този по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗД, или обратното - искът по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗЗД обуславя изхода на спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; ако се приеме, че има преюдициална връзка между посочените искове, при решаването на въпроса кое от производствата следва да бъде спряно съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, трябва ли да се вземе предвид, че ищецът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е в невъзможност да изпълни задълженията си по предварителния договор, като 1 за това са представени доказателства“; 2) „решението, постановено в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ползва ли се със сила на пресъдено нещо спрямо производство по чл. 55, ал. 1 ЗЗД; има ли връзка между предмета на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и предмета на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД; ако такава връзка е налице, същата обуславя ли спиране на производството по едното дело, докато бъде постановен краен съдебен акт по другото производство; ако отговорът е да - кое от производствата е обуславящо и кое – обусловено“.

Ответникът по жалбата Д. Ц. Д., чрез адв. Н. Я., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

Производството по гр. д. № 705/2023 г. на ОС – Стара Загора е образувано по искова молба на В. Д. против Д. Д., с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата 350 002 лв., получена от последния без основание (липсващо или неосъществено) – чл. 55, ал. 1 ЗЗД; както и сумата 5 484,92 лв. - обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът е изложил твърдения, че е съдружник в „Инвесткредит Груп“ ООД и в периода 30.12.2021 г. – 14.11.2022 г. е извършил преводи по банковата сметка на ответника на общо стойност 350 000 лв., а като основание в платежните нареждания е вписано - „покупка на дружествени дялове“. Посочил е, че между страните са били водени такива разговори, но договор (предварителен или окончателен) не е бил сключен.

С отговора на исковата молба ответникът е въвел твърдения, че процесната сума е заплатена на основание предварителен договор от 02.06.2021 г. (в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците на „Инвесткредит Груп“ ООД), сключен между ответника като продавач и Й.В.Д. С този договор продавачът се задължил да продаде на „купувача или на посочено от него лице“ притежаваните 327 дружествени дяла с номинална стойност 1 000 лв. всеки, за сумата 350 000 лв. Уговорен е срок за сключване на окончателния договор - до 31.12.2021 г. Твърди се, че ищецът В. Д.

(съдружник в дружеството и съпруг на купувача по предварителния договор Й.Д.) е лицето, посочено от купувачката да придобие дружествените дялове на Д. и това е основанието за извършеното плащане уговорената продажна цена, чието връщане се претендира. В съдебно заседание от 21.03.2024 г. ответникът Д. е поискал спиране на производството по делото до приключване на спора по т.д. № 18/2024 г. на ОС – Стара Загора, образувано по негова искова молба с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу Й.Д. и В. Д., за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 02.06.2021 г. за покупко-продажба на притежаваните от Д. 327 дружествени дялове от капитала на „Инвесткредит Груп“ ООД за уговорената и заплатена 2 цена от 350 000 лв.

При тези данни въззивният съд е приел, че правоизключващото възражение на ответника по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД касае съществуването на договорно основание за получаване на сумата, чието връщане ищецът претендира като платена без основание. Разрешаването на въпроса за наличието или отсъствието на валидно сключен предварителен договор, по който е платена сумата (представляваща продажна цена на дружествените дялове), респ. основателността на искането, предмет на т. д. № 18/2024 г. на ОС – Стара Загора, да бъде обявен за окончателен този договор, е с обуславящо значение за изхода на настоящото дело и налага спирането му на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от касатора въпроси нямат претендираното значение и не обуславят селектирането на частната жалба.

С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е предвидил възможност производството по делото да бъде спряно в случай, че в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора. Съдебната практика е установена, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. Преюдициалността е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи и служебно (вж. - т.1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. №1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС) и чието наличие или отсъствие по двете дела се преценява винаги конкретно.

В случая, приетото от въззивния съд не влиза в противоречие с тези правни разрешения. Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, защото разрешаването на въпроса за наличието или отсъствието на предварителен договор, по който е извършено плащането на сумата (предмет на претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД), респ. произнасянето на съда по основателността на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД е с обуславящо значение за разрешаването на настоящия спор за връщането й като платена недължимо (без правно основание). Не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното определение с цитираното в изложението определение № 367/ 17.07.2015 г. по ч. гр. д. № 1960/2015 г. на ВКС, тъй като фактите и обстоятелствата по този спор са били различни, а както се посочи по-горе – връзката на преюдициалност се установява и преценява конкретно във всеки отделен случай. Отделно, в посоченото определение е разглеждан обратният въпрос - за преюдициалността на спора по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД спрямо този 3 по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Произнасянето на въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС изключва приложението на второто поддържано селективно основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна сумата 400 лв. - направени разноски за настоящото производство.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 199 от 23.05.2024 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 204/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН - **********, да заплати на Д. Ц. Д., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 400 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4