Решение № 19 от 30.01.2024, Районен съд - Айтос

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Айтос, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №

20232110100747 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, съд.адрес: ***, чрез адв. З.Ц., против Н. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***. Предявени са искове за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 441/23 г. на РС Айтос за сумата от общо 406,32 лв. Поддържа, че вземанията произтичат от 2бр. Договора за мобилни услуги от 13.05.21г., като за потребените от ответника услуги за периода 13.05.21г.-14.06.22г. били издадени 2бр. фактури за незаплатените мобилни услуги, като същевременно била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите- в размер на общо 351,05 лв. Иска да се установи съществуване на вземанията му срещу ответника, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно плащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 и сл. ГПК от ответника не е депозиран ОИМ. В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява, не взема становище по основателността на иска.

С оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление по чл. 410 ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение против ответника, за което е образувано ч.гр.д. № 441/23 г. на РС-Айтос, по което е издадена ЗИ за претендираните суми и по което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество - частично основателен /по отношение на вземанията на ищеца за незаплатени мобилни услуги/ поради следното. Установява се, а и не е спорно между страните, че са налице валидни облигационни правоотношения пo сключени между ищеца (като оператор) и ответника (като потребител) Договор за мобилни услуги от 13.05.2021г. за моб.номер *** и Договор за мобилни услуги от 13.05.2021г. за моб.номер *** . Не е 1 спорно, че ищецът в качеството на кредитор е изпълнил задълженията си пo процесните договори – предоставил е мобилните услуги на потребителя, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника. Установява се, че претендираните вземания произтичат от неизпълнение н а парични задължения на длъжника по сключените гореописания съглашения за предоставени мобилни услуги. Неудовлетворените вземания на ищеца, дължими от ответника по сключените договори и ОУ към тях, са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него и неоспорени от ответната страна фактури, представени по делото, в които са посочени ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, к оито показания са последователни, следващи се и от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Ответникът не ангражира доказателства, че е заплатил претендираните задължения, водещо до извод за основателност на иска з а незаплатени мобилни услуги в претендирания в ИМ размер.

Относно претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора: Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване, позовавайки се на т. 11 от процесните договори, уреждащ едностранно разваляне при определени условия и дължимостта на неустойка при неизпълнение на длъжника. Ищецът не успя да установи основанието за начислената неустойка и нейния размер, доколкото не доказа предприети от страна на оператора действия по разваляне /прекратяване на договора/, обуславящо възникване на вземането му за неустойка.

Надлежното прекратяване на процесния договор представлява предпоставка от правопораждащ ФС за неустойката, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на иска. Според състава в случая прекратяването се подчинява на общите правила на чл.87 и сл. ЗЗД. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника (неплащане на задължения по договора), съставлява основание за развалянето му. Доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението за прекратяване също следва да е в такава форма, а с него следва да се даде и подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и установява отправено до абоната писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължимите по договора суми. Прекратяването на договора от оператора без предизвестие в отношенията между търговец и потребител е недопустимо, доколкото създава значително неравновесие в правата и задълженията на страните, давайки предимство за търговеца за сметка на потребителя, който следва да бъде защитен като по-слабата страна в отношенията, вкл. и чрез правото му да узнае по несъмнен начин как, защо и от кога търговеца счита договора за прекратен, която трансформация в крайна сметка поражда и заплащане на уговорена по договора неустойка. Поради това и доколкото ИМ (респ. заявлението по чл. 410 ГПК) е подадена след изтичане срока на договора, същата не може да се цени като надлежно изявление за разваляне, а процесната неустойка е била начислена на длъжника без основание, обуславящо извод за отхвърляне на иска (в т.см. е практиката на ОС Бургас – Р.№ I-2 от 28.01.2021 г. по гр.д. № 2638/2020 г., Р.№ 10 от 6.01.2022 г. по в. гр. д. № 1479/2021 г., Р.№ 547 от 22.11.2021 г. по в. гр. д.

№ 1299/2021 г., Р.№ 379/ 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1411/21 г., Р.№334/28.02.2023г. по в.гр.д.

№1506/22г., Р. № 524 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 372/2023 г., Р. № 559 от 28.04.2023 г. по в. гр. д.

№ 1338/2022 г., Р. № 634 от 30.05.2023 г. по в. гр. д. № 1336/2022 г., Р. № 731 от 20.06.2023 г. по в. гр. д. № 391/2023 г., Р. № 1 от 03.01.2024 г. по в. гр. д. № 1874/2023 г.).

Разноските възлизат на общо 1060 лв. - 505 лв. в заповедното производство и 555 лв. в исковото производство. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати от ищеца съобразно уважената част от исковете разноски в размер на 144,19 лв.

2

Мотивиран от гореиложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:

***, съд.адрес: ***, чрез адв. З.Ц., и Н. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца по издадена Заповед за изпълнение от 13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 441/2023г. на РС-Айтос, сумите в размер от 35.80 лв. – незаплатени задължения за потребени услуги за периода 13.05.21г.14.06.21г. по Договор за мобилни услуги от 13.05.2021г. за моб.номер *** и от 19.47 лв. незаплатени задължения за потребени услуги за периода 13.05.21г.-14.06.21г. по Договор за мобилни услуги от 13.05.2021г. за моб.номер ***, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от общо 351,05 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 13.05.2021г. за моб.номер *** и на Договор за мобилни услуги от 13.05.2021г. за моб.номер ***.

ОСЪЖДА Н. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***, съд.адрес: ***, чрез адв. З.Ц., направените разноски в заповедното и в исковото производство от общо 144,19 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3