Определение № 149 от 23.01.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. София, 17.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно наказателно дело № 20231100600259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, във връзка с чл. 306, ал. 3 НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба вх. № 21021187/29.12.2022 г., подадена от частния тъжител О. Г. М., чрез адвокат И.С., срещу определение № 20039345/01.06.2022 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по НЧХД № 2236/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав, с което първоинстанционният съд, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е осъдил частния тъжител да заплати на П.Л.С. и М.И.С. сумата в размер на 3 000 лева – направени разноски в наказателното производство.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че искането за присъждане на разноски не е направено своевременно от насрещната страна, поради което е преклудирано. На следващо място се излагат съображения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед обема на извършените от адв. В.М. процесуални действия. Сочи се, че неправилно СРС не е разпределил разноските между двамата подсъдими, а е присъдил същите общо на П.Л.С. и М.И.С.. При тези аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното определение.

В законоустановения срок е постъпило становище от П.Л.С. и М.И.С., чрез адв. В.М., в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Моли се за оставяне на същата без уважение.

Софийският градски съд, Наказателно отделение, XIV – ти въззивен състав, като взе предвид депозираната жалба и като съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по НЧХД № 2236/2016 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, е образувано по тъжба на О. Г. М. против П.Л.С. за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1 НК, чл. 147, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК, както и против М.И.С. за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1 НК.

С присъда от 04.04.2018 г. по НЧХД № 2236/2016 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, първоинстанционният съд е:

1. признал П.Л.С. за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.10.2015 г. около 18:00 часа, на ул.

**** е изрекъл унизителни за честта и достойнството изрази спрямо О. Г. М. в нейно присъствие с думите „нещастница“, „некадърница“ и „грозница“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

1

2. признал П.Л.С. за НЕВИНОВЕН в това, че на 11.10.2015 г., на ул. **** е изрекъл унизителни за честта и достойнството изрази спрямо О. Г. М. в нейно присъствие с думите „нещастница“, „грозница“ и „мизерница“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

3. признал П.Л.С. за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.09.2015 г. сутринта, на ул. ****, пред служители на „СОФИЯ ГАЗ“ е разгласил позорни обстоятелства за О. Г. М. с израза „фалшифицира документи“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

4. признал П.Л.С. за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.09.2015 г. сутринта, на ул. ****, се е заканил с престъпление против имота на О. Г. М. с думите „Газовото отклонение можело да му се случи нещо, като примерно бъде бутнато от кола“ в присъствие на служители на „С. ГАЗ“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

5. признал М.И.С. за НЕВИНОВНА в това, че на 08.10.2015 г. около 18:00 часа, на ул.

**** е изрекла унизителни за честта и достойнството изрази спрямо О. Г. М. в нейно присъствие с думите „лъжкиня“, „фалшификатор“, „грозница“, „долна курва“, „долен фалшификатор“, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

6. признал М.И.С. за НЕВИНОВНА в това, че на 11.10.2015 г. около 18:00 часа, на ул.

****, е изрекла унизителни за честта и достойнството изрази спрямо О. Г. М. в нейно присъствие с думите „лъжкиня“, „фалшификатор“ и „грозница“, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

С решение № 260213/02.04.2021 г., постановено по ВНЧХД № 3829/2020 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав, първоинстанционната присъда е отменена в частите, в които Софийски районен съд е признал П.Л.С. и М.И.С. за невиновни по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1 от НК, и е прекратил наказателното производство в тези му части поради изтекла абсолютна погасителна давност.

СГС е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част, с която П.Л.С. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

С молба от 03.05.2022 г. адв. В.М. е направил искане пред СРС за присъждане на сторените от доверителите му П.Л.С. и М.И.С. разноски по НЧХД № 2236/2016 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, и по ВНЧХД № 3829/2020 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав.

С обжалваното определение СРС, НО, 16 състав, като е съобразил крайния изход на делото и наличието на доказателства за действително сторени от подсъдимите разноски за заплатен адвокатски хонорар на двете съдебни инстанции, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е осъдил частния тъжител да заплати на П.Л.С. и М.И.С. сумата в общ размер на 3 000 /три хиляди/ лева – разноски в наказателното производство.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана в разпоредбите на чл. 187 - чл. 190 от НПК. Съгласно изричния текст на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Същевременно, в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в чия тежест остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимото лице.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че при преценка в чия тежест трябва да 2 бъдат възложени сторените пред всяка съдебна инстанция разноски, съдът следва да държи сметка за изхода на самото наказателно производство и за неговия краен резултат.

С оглед гореизложеното и като съобрази крайния резултат на воденото наказателно производство по всяко едно от повдигнатите обвинения, въззивният съдебен състав намира следното:

Относно разноските в първоинстанционното производство:

С първоинстанционната присъда, постановена по НЧХД № 2236/2016 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, подсъдимите П.Л.С. и М.И.С. са признати за невиновни по всички повдигнати обвинения, поради което и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК в полза на същите следва да бъдат присъдени направените пред СРС разноски за добросъвестно ангажирана адвокатска защита.

От материалите по делото се установи, че пред СРС подсъдимите П.Л.С. и М.И.С. са били представлявани от адв. В.М., с представени по делото 2 броя пълномощни /л. 33 – л. 34 СРС/ – от всеки от подсъдимите. Ангажирани са и 2 броя писмени договори за правна защита и съдействие – с бланкетен № 0532978/10.11.2016 г., сключен между М.И.С. и адв.

В.М., и с бланкетен № 0532979/10.11.2016 г. – сключен между П.Л.С. и адв. В.М., и двата с предмет оказване на правна защита и съдействие по НЧХД № 2236/2016 г. по описа на СРС, при уговорено по всеки от договорите адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лева, и изрично отбелязване, че сумата е била заплатена в брой. Като е съобразил така представените писмени доказателства за реално плащане на претендираните разноски, правилно районният съд е намерил направеното искане на всеки от подсъдимите за присъждане на разноски в производството пред СРС за основателно.

Относно разноските във въззивното производство:

Предмет на разглеждане на производството по ВНЧХД № 3829/2020 г. по описа на СГС, НО, I въззивен състав, е първоинстанционната присъда в нейната цялост. Като краен резултат от инстанционния контрол присъдата на СРС е отменена в частите, в които районният съд е признал двамата подсъдими за невиновни по обвиненията за престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 147, ал. 1 от НК, и наказателното производство в тези части е било прекратено поради изтичане на абсолютната погасителна давност, и същата е потвърдена в частта, с която подсъдимият П.Л.С. е признат за невиновен за извършването на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. С оглед на крайния изход на производството и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК в полза на подсъдимите следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски за добросъвестно ангажирана адвокатска защита.

От материалите по делото се установява, че пред СГС подсъдимите П.Л.С. и М.И.С. са представлявани от адв. В.М.. Ангажирани по делото са и 2 броя писмени договори за правна защита и съдействие от 15.02.2021 г., сключени между адв. В.М. и всеки от подсъдимите поотделно. Съгласно така представените договори между страните е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, при изрично отбелязване, че същото е било заплатено в брой.

Като е съобразил представените по делото писмени доказателства за реално плащане на претендираните разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на по 500 лева за всеки от подсъдимите, правилно първоинстанционният съд е намерил искането им за разноски, сторени пред СГС, за основателно.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за несъстоятелни изложените от жалбоподателката доводи, че искането за присъждане на разноски в наказателното производство не е било направено своевременно от подсъдимите. В разпоредбата на чл. 190 НПК, касаеща разноските в наказателните дела от частен характер, законодателят не е предвидил нито изискване за отправяне на изрично искане за присъждане на направените разноски, нито е установил срок за подобно искане. Доколкото в цитираната норма не са въведени преклузивни срокове относно исканията за разноски, то възможността за произнасяне на съда по регламентирания в чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК процесуален ред не е ограничена със срок или с искане на страната, а следва по силата на закона. Поради това настоящият въззивен състав намира произнасянето на СРС по въпроса за разноските, направени в СРС и СГС, за допустимо, а сезирането на съда – за своевременно направено с молбата от 03.05.2022 г.

Що са касае до наведеното в жалбата възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, въззивната съдебна инстанция намира за необходимо да 3 отбележи, че в наказателното производство не могат да се обсъждат оплаквания за прекомерност на сторените разноски, доколкото в него не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Правилата за произнасяне по въпросите във връзка с разноските, регламентирани в чл. 78 от ГПК, не намират субсидиарно приложение в наказателния процес. В случая се касае за законодателна празнота в НПК, която не може се преодолее посредством тълкуване на правните норми. Това е причината, поради която актуалната практика на върховната съдебна инстанция е в насока, че в наказателното производство разноските не могат да се намаляват от съда поради прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на делото, а се присъждат такива, каквито действително са били направени, тъй като съдът не разполага с правомощие да ги намалява.