Решение № 191 от 09.04.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. К., 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20235510102465 по описа за 2023 година

В исковата молба процесуалния представител на ищеца юрисконсулт И. твърди, че лицето П. В. Д. работила в „А. АД, по силата на трудов договор № *** г., като изпълнявала длъжността: „Ш.“.

Със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на „А. АД, било прекратено трудовото правоотношение между П. В. Д. и „А. АД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Повод за прекратяването на трудовия договор на ответницата по този ред, бил продължителното й отсъствие от работа, за което не била представена основателна причина и оправдателен документ.

Сочи, че към датата на инициираното от работодателя дисциплинарно производство (Докладна записка № 2672 от *** г.) по реда на чл. 193 КТ, ответницата отсъствала от работа в продължение на 12 (дванадесет) последователни работни дни, без основателна причина. Съобразно законовоустановената процедура, работодателят посикал писмени обяснения, посредством личното й връчване на „Писмо-искане за даване на обяснения“.

Въпреки, че ответницата се запознала със съдържанието и се подписала върху “Писмо-искане за даване на обяснения”, същата не предоставила писмени обяснения в указания й срок. Била издадена Заповед № *** г., от изпълнителния директор на дружеството, за прекратяване на трудовото й правоотношение, поради неявяването й на работа в продължение на дванадесет последователни дни, без да й бил разрешен отпуск или отсъствие на друго правно основание и без да е представила надлежни освобождаващи я от изпълнение на трудовите задължения медицински и други документи.

Дисциплинарното уволнение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл.

190, ал. 1, т. 2 КТ, ангажира отговорността на ответницата по чл. 221, ал. 2 1

КТ, за изплащане на обезщетение на работодателя, в размер на брутното й трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Твърди, че ищцата останала задължено лице към „А. АД и следвало да възстанови сума в размер на *** лева, размера на брутното й трудово възнаграждение.

Сочат, че ищецът изпратил до ответницата „Писмо - покана за доброволно изпълнение“, в което бил фиксиран размерът на задължението, основанието за изплащането му, като и бил предоставен и 7-мо дневен срок за изпълнение, но ответницата не била намерена на адреса и писмото било върнато от пощальона. Направени били многократни опити да се свържат с нея, но напразно.

След като изчерпали всички възможности за установяване на контакт с П. В. Д. и извънсъдебно събиране на задължението, инициирали заповедно производство по чл. 410 ГПК и така било образувано ч.гр.д. № *** г„ по описа на PC – К.. В тоя връзка била издадена заповед за изпълнение, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на паричното задължение на П. В. Д. към управляваното дружество „А. АД, в следния размер: сума, в размер на *** лева - главница, дължима със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на главницата, плюс мораторна лихва от *** г. в размер на *** лева. За съдебно заседание ищцовото дружество е редовно и своевременно призована не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. За първото по делото съдебно заседание ответницата е редовно и своевременно призована не се явява и но изпраща процесуален представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

Видно от приложеното частно гражданско дело №***. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №***г. срещу длъжника П. В. Д. за изпълнение на парично задължение, за сумите: *** лева главница, *** лихва за забава върху главницата считано от ***. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***. до окончателното изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства :

Неизпълнение на парично вземане от неизплатена от длъжника сума от обезщетение по реда на чл.221, ал.2 от ГПК във връзка с дисциплинарното й уволнение, по реда на чл.190, ал.1,т.2 във връзка с чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

По делото не е спорно, че страните са били в трудовоправни отношения видно от трудов договор №***г./лист 16 от делото/. Ответницата е заемала длъжността „Ш.“ в Завод №*** Участък - М..

2

Със Заповед № ***г. на изпълнителния директор на „А. АД на ответника П. В. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 от Кодекса на труда /КТ/ и му е прекратено трудовото правоотношение. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е била оспорена по съдебен ред, в срока по чл.358, ал.1 от КТ и е влязла в законна сила.

Представена е и покана за доброволно изпълнение, с която работодателят е поканил работника да заплати обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ в размер на *** лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че П. В. Д. е изпълнявала длъжността „Ш.“ в Завод №1, участък М. по трудов договор №***г. с определено основно месечно възнаграждение в размер на *** лева. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №***г. на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ във връзка с чл.190, ал.1,т.2 от КТ, поради продължителното й отсъствие от работа, за която не е била представена основателна причина и оправдателен документ.

Посочено е, че обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ във връзка с дисциплинарното й уволнение е в размер на *** лева. Мораторната лихва за периода ***. – ***г. е *** лева.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.221, ал.2 от КТ.

Уважаването на претенцията е предпоставено от положителното установяване на следните факти: страните да са били обвързани от трудово правоотношение прекратено чрез налагане на дисциплинарно уволнение, което не е признато от съда за незаконни, от което произтича задължението на ответника за заплащане на ищцовото дружество на обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на последното брутно трудово възнаграждение, получено от ответника преди уволнението, с оглед безсрочния характер на съществувалото трудово правоотношение.

В настоящия случай предпоставките за ангажиране отговорността на работника по чл.221, ал.1и 2 са налице.

Между страните е съществувало трудово правоотношение. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №***г. на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ във връзка с чл.190, ал.1,т.2 от КТ, поради продължителното отсъствие от работа на ответника, за която не е била представена основателна 3 причина и оправдателен документ. Налице е и следващата предпоставка заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е била оспорена по съдебен ред, в срока по чл.358, ал.1 от КТ и е влязла в законна сила. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установи и размера на обезщетението – *** лева, както и лихвата за забава за периода ***. – ***г. е *** лева.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендираните размери.

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 25 лева, представляващи държавна такса, както и в настоящото производство - в размер на 225 лева, представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът не е представил списък на разноските.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.221, ал.2 от КТ по отношение на П. В. Д., ЕГН 4

**********, с адрес град К. съществуването на вземането на „А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., улица „Р., представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. за сумите : *** лева, представляващо дължимо обезщетение, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, което работникът – ответник дължи на работодателя си – ищцовото дружество, поради дисциплинарно уволнеше, *** лева, лихва за забава за периода от ***. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата считано от ***. до окончателното й изплащане, за изпълнението на което задължение е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно гражданско дело № ***. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, с адрес град К. да заплати на „А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., улица „Р., представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. сумата от 25 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело № ***. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, с адрес град К. да заплати на А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град К., улица „Р., представлявано от изпълнителния директор Н.Х.И. сумата от 225 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 5