Решение № 93 от 06.04.2016, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

73 06.04.2016 г. гр.

Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІII състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар А.А. и с участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 359 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по исковата молба на П.Й.С., изтърпяващ наказание в Затвора в гр.Стара Загора, с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за присъждане на сумата от 8 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН да бъде осигурена безплатна храна, съобразена със специфичните изисквания относно храната, с която е позволено да се хранят изповядващи религията „Ислям” /без свинско месо и продукти от свински произход/, за периода от 21.08.2010г до 01.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

В исковата молба С. твърди, че от месец август 2009г. изтърпява наказание в Затвора гр.Стара Загора, като от преди постъпването си в затвора и към настоящия момент изповядва религията „ислям”; самоопределя се като мюсюлманин, спазващ стриктно богослуженията и ритуалите на исляма, като според специфичните изисквания на тази религия му е забранено да се храни със свинско месо и да консумира продукти от свински произход. Твърди, че след постъпването си в затвора е поискал от затворническата администрация да бъдат изключени от храната му продуктите от свински произход /свинско месо, мас, консерви и др./, но му е било отказано с мотива, че храната за всички затворници е една и няма такава „специално за мюсюлмани”. С молба вх.№ 45 от 13.06.2011г. до Началника на Затвора гр.Стара Загора и молба изх.№

1007 от 17.09.2011г. до Главния директор на ГДИН е уведомил, че изповядва религия „ислям” и отново е поискал от полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба да бъдат изключени продуктите от свински произход. В края на месец октомври 2011г. е получил отговор от Главния директор на ГДИН, с който го уведомява, че липсва правно основание за да бъде променена създадената организация и ред за изхранване на лишението от свобода в затвора гр.Стара Загора, съобразно техните религиозни предпочитания и вероизповедание, и поради обективна невъзможност жалбата на П.С. не може да бъде удовлетворена. Поддържа, че бездействието на служители на ответника по направените от него искания грубо нарушава правото му по чл.9 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди, че поради несъобразеността на храната с изповядваната от него религия е претърпял негативни емоции и състояния /неудобство и дискомфорт, гняв, нервност, напрегнатост, раздразненост,терзание, понасяне на глад и отпадналост, чувство за угнетеност, поради потъпкването на демократични, етични и висши ценности като правата на личността/, които са в причинно-следствената връзка с твърдяното незаконосъобразно деяние през визирания период от време.

Ответникът - Главна Дирекция

„Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на П.С. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което са изложени подробни съображения. Твърди, че в Затвора гр.Стара Загора на всички лишени от свобода се осигурява разнообразна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съобразно изискването на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, а не съобразно твърдяната религия. Въпреки това от 01.06.2015г. П.С. получавал храна по отделно меню, в което са изключени свинско месо и свински продукти. Счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на претърпените от него реални вреди.

Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът

П.Й.С. *** на 27.08.2009г. и през процесния период, както и към настоящия момент, изтърпява наказание „доживотен затвор” при Специален режим /видно от писмо с характер на справка, приложено на лист 70 от делото/. С молба вх. № 45/ 13.06.2011г. С. е уведомил Началника на Затвора - гр.Стара Загора, че изповядва религията „ислям” и е направил изрично искане от храната му да бъдат изключени продукти от свинско месо, както и мазнини от същия вид /свинска мас/, а тези продукти да бъдат заменени с такива, каквито са „отредени за мюсюлманите”. С молба вх.№ Ж-315/ 27.09.2011г. ищецът е сезирал Главния директор на ГДИН, че по подадената от него молба до Началника на Затвора гр.Стара Загора не е взето отношение и моли за съдействие да бъдат изключени от храната му продукти от свински произход. С писмо рег.№ 4792/ 19.10.2011г. Главния директор на ГДИН уведомява С., че след извършена проверка във връзка с подадената от него жалба е установено, че администрацията на Затвора гр.Стара Загора осъществява храненето му в съответствие с всички действащи в РБългария нормативни документи, касаещи храненето на лишените от свобода. ГДИН няма правно основание да промени създадената организация и ред за изхранване на лишените от свобода в Затвора гр.Стара Загора, съобразно техните религиозни предпочитания и вероизповедание, и поради обективна невъзможност жалбата му не може да бъда удовлетворена. Посочено е още, че съществува възможност за избирателно хранене на лишените от свобода чрез закупуване на продукти от лафката на затвора или чрез получаване на храна при свиждане. С последваща молба от 27.01.2014г. ищецът отново е поискал от Главния директор на ГДИН в полагащата му се безплатно храна в Затвора гр.Стара Загора да бъдат изключени продуктите от свински произход, тъй като изповядваната от С. религия „ислям” не разрешава консумирането на такива храни. С отговор рег.№1368/ 06.02.2014г. П.С. е уведомен, че молбата му не може да бъде удовлетворена.

Фактът, че храната на лишените от свобода в Затвора в гр.Стара Загора, вкл.храната на л.св.С. през исковия период не е била съобразявана с изискването на исляма за съдържанието й, като от нея не са били изключени, нито заменяни предвидените свински продукт, не е спорен. Този факт се признава от ищеца, а и се потвърждава от Справки меню за годините, касаещи исковия период 2010г- 2015г. Храната е включвала свинско месо и продукти, като на всички затворници в гр. Ст.Загора е давана една и съща храна независимо от религиозните им убеждения. Според писмо (л.70-71), храната, предоставяна в Затвора в гр.Стара Загора е била съобразена с нормативната уредба (да е безплатна и достатъчна по химически и калориен състав и съответна на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министрите на здравеопазването и на финансите (Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода). През исковия период в Затвора—гр.Стара Загора не е осигурявана храна, съобразно различните религии на лишените от свобода, вкл.на С..

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата М.Г.Х. и П.Й.С.. Свидетелят М.Х. – изтърпяващ наказание „доживотен затвор” при специален режим в Затвора гр. Стара Загора, заявява, че ищецът е мюсюлманин и стриктно спазвал забраната да не консумира свинско месо и свински продукти, но храната, която е получавал в затвора като дневна хранителна дажба не е била съобразена с изповядваната от него религия /в дневнот меню най-малко едно от ястията винаги е съдържало свинско месо или свински продукти/. Храната, която е била с такива продукти или ищецът е подозирал, че съдържа продукти от свински произход, не е била консумирана от последния. Св.Х. е чувал как С. е отказвал да приеме храната и е оставял чинията си пред килията на друг лишен от свобода - Х.Л.. Свидетелят потвърждава, че през процесния период ищецът е правил многократно писмени и устни искания, както до администрацията на Затвора гр.Стара Загора, така и до ГДИН даваната му от затвора храна да бъде съобразена с изповядваната от него религия „ислям”, но винаги е получавал отказ с мотива, че нямало изрична законова разпоредба, задължаваща затворническата администрация да му осигурява такава храна. Във връзка с този отказ ищецът понесъл множество негативни емоции и състояния, изразяващи се в неудобство и дискомфорт, раздразненост, напрегнатост, нервност, тревожност и гняв. С. е понасял глад и е бил отпаднал, тъй като поради религиозните си убеждения не е можел да консумира голяма част от даваната в затвора храна. Според свидетеля ищецът се е чувствал угнетен от факта, че затворническата администрация е нарушавала висши морални и етични ценности, заложени в правовата държава и европейския правов ред, по отношение правото му свободно да изповядва религията си и съпътстващите я ритуали, част от които е и забраната да бъде консумирано свинско месо и продукти от свински произход. В показанията си св.Х.Л. заявява, че познава ищеца от средата на 2010г. и има наблюдения каква храна консумира, тъй като още от момента, когато са били заедно в I-б салон /2010г/, а по-късно и във II-г салон /от 2011г. и към настоящия момент/, С. редовно му е изпращал храната си, която не яде – салам със свинско месо, яденета, които съдържат свинско месо или свински продукти.

По делото са представени и приети като доказателства утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите таблици за дневни дажби на хранителни продукти на лишените от свобода, Заменителна таблица, както и шест броя обобщени справки – меню по години от 2010г. до 2015г вкл.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби — в т.ч. затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от ГДИН представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от осъдените лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.

Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГДИН, в частност – на Затвора гр.Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Старозагорския административен съд.