Решение № 17 от 02.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Бургас, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500413 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Х. А. М. от гр. Б., чрез пълномощника му адв.К., против решение № 841/17.07.2023 г. по гр.д.227/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове против Р. А. М. – за обезщетение за неоснователно обогатяване над уважения размер от 1 890 лв до предявения размер от 115 280 лв и за обезщетение за забава в размер на 683,34 лв – законна лихва върху главницата за периода от 18.05.2022 г. да 07.08.2022 г., както и за законната лихва върху главницата от 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

Твърди се, че от фактическа страна не е спорно, а е и установено сключването между страните на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с нот.акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/**.**.****г. на нотариус, рег. № *** на НК, с който 1 ищецът е прехвърлил на своя внук - ответника 1/2 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: 07079.1.****, находящ се в гр. Б., кв. “С.“, местност “К.“, целият с площ от 5583 кв.м., който имот е напълно идентичен с новообразувания такъв, съгласно проведената по чл.16 от ЗУТ процедура, в резултат на която за ПИ с идентификатор 07079.1.**** е обособен УПИ X**** в кв. *, с площ от 4192 кв.м., попадащ в устройствена зона „Од“ - зона за отдих (аквапарк),отразен в кадастралната карта с идентификатор:

07079.20***.

Твърди се, че не е спорно също, че договорът е развален с влязло в сила решение по гр.8867/2021 г. на БРС. Сочи се, че преди вписването на исковата молба по посоченото гражданско дело ответникът се е разпоредил с посочения имот с четири прехвърлителни сделки - две дарения и две покупко-продажби. Твърди се, че Бургаският окръжен съд правилно е приел, че възстановяването на насрещните престации след разваляне на договора за издръжка и гледане следва да бъде уредено съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД, вр.чл.57, ал.2 ЗЗД, но неправилно е приел, че неоснователното обогатяване е само до размера на получената от ответника сума по двете продажби в размер на 1 890 лв.

Твърди се, че спорът по делото е основно по въпроса: как следва да се определи това, от което отчуждителят „се е възползвал“ по см.на чл.57, ал.2, изр.2 от ЗЗД. Относно прилагането на разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.2 ЗЗД въззивникът се позовава на практика на ВКС. Твърди, че с оглед приетото в решение № 31/28.04.2015 г. по гр.д.5214/2013 г., IV г.о. и в решение № 98/10.05.2018 г. по гр.д.№ 3722/ 2017 г., IV г.о. на ВКС, паричната оценка на компенсаторното обезщетение трябва да бъде съответна на начините и формите, посредством които може да бъде увеличено имуществото на получателя и на принципите на справедливост и недопустимост на лишеното от правно основание разместване на блага.

Твърди се, че поради това не следва да се приеме, че база за остойностяване на заместващата престация следва да е насрещната престация по отчуждителната сделка, без да бъдат отчетени конкретните обстоятелства – в случая причините, поради което полученото е без основание, вида на отчуждителните сделки, размера на получената по двете от тях продажна цена, съотнесена към пазарната стойност на имота.

2

Твърди се, че основанието за разваляне на алеаторната сделка е неизпълнението й от страна на ответника, следователно и неоснователното обогатяване е настъпило с влизане в сила на решението по гр.д.8867/2021 г. по описа на БРС. От този момент даденото от ищеца е получено от ответника без основание и се дължи връщането му в пълен размер, а при липсата му – неговата равностойност. Сочи се, че размерът на обезщетението следва да е съобразен с естеството на предмета на реституция и с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.

На следващо място се твърди, че разпореждането с частите от имота е срещу стойност, значително по–ниска от пазарната. В исковата молба са изложени доводи за симулативност на цената по прехвърлителните сделки, която е непротивопоставима на ищеца и не го обвързва. Твърди се, че назначената по делото съдебно–счетоводна експертиза, която не е оспорена от ответника, е посочила пазарна стойност на имота от 115 280 лв. По изложените съображения, според въззивника, част от имота е прехвърлена без насрещна престация, а останалата част – срещу престация, неравностойна по размер.

Твърди се, че съдът е тълкувал и приложил механично разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗЗД, без да отчете правнорелевантните за спорното право факти. Излага твърдения, че с приемането на стойността, посочена в нотариалните актове, без съпоставянето с действителната цена, кредиторът се лишава от право на обезщетение за дарените части от имота, а неизправната страна бива поощрявана.

Излагат се твърдения, че компенсаторното обезщетение следва да е съизмеримо с действителната стойност на заместената вещ и разпоредбите на чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД и разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗЗД следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка. В подкрепа на твърдяното се цитира решение № 136/12.04.2013 г. постановено по гр.д.947/2012 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение.

Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия Р. А. М., чрез пълномощника адв.А. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

3

Сочи се, че разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗЗД регламентира по различен начин правата на обеднялата, и на обогатилата се страна в зависимост от добросъвестността на последната.

Твърди се, че основателно в решението е прието, че ответникът е бил добросъвестен, тъй като извършените от него разпоредителни сделки предхождат подаването и вписването на исковата молба. Навежда се, че ответникът е узнал за претенцията на ищеца да му бъде възстановено даденото по договора за издръжка и гледане с получаването на препис от исковата молба по настоящото производство. Твърди се, че доколкото във въззивната жалба липсват изрични оплаквания в тази връзка, следва да се приеме, че въззивникът не оспорва добросъвестността на въззиваемия и заключенията на предходната инстанция по този въпрос.

По така изложените съображения се твърди, че реституционното обезщетение следва да бъде определено по реда на чл.57, ал.2, изр. второ ЗЗД – т.е да бъде получено само онова, от което получилият имуществото се е възползвал.

Намира, че въззивната жалба не сочи пороци на обжалваното решение, а само оплаквания за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.57, ал.2, изр.второ ЗЗД и неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение, които са неоснователни.

Сочи се още, че твърденията за симулативност на стойностите, посочени в нотариалните актове по отчуждителните сделки, извършени от ответника не са доказани в производството. Признава, че действително части от имота са прехвърлени чрез дарение, но сочи, че с това имуществото на дарителя не се е увеличило и предвид неговата добросъвестност той не дължи стойността на дареното.

Признава, че сумата, получена от двете продажби на останалите части не съответства на посочената от вещото лице, но твърди, че това не е критерий или доказателство за нейната симулативност. Излага съображения, че договарянето в посочения размер по волята на страните по покупко – продажбата не е опровергано по делото, а следва да бъде отчетен и видът на продадения имот – земеделска земя, както и, че продажбите са сключени между роднини – майка и първа братовчедка на ответника. Твърди, че при сделки между близки роднини съгласно решение № 38/04.06.2019 г. на ВКС 4 по гр.д.№ 498/2018 г., III гр.о. пазарната цена не е определящ фактор. Сочи, че според същото решение критерий за определяне на това, от което се е възползвал добросъвестният отчуждител, е обогатяването, представляващо увеличаване на актива на имуществото, намаляването на пасива или спестяването на разходи. Твърди, че не следва да се приеме, че при дадено нещо на отпаднало основание и последващото му възмездно отчуждаване, базата за остойностяване на заместващата престация следва да е съпоставена с пазарната цена, без да бъдат отчетени конкретните обстоятелства. Цитира се съдебна практика в този смисъл (решение № 31/28.04.2015 г. на ВКС по гр.д.

№ 5214/2013 г. IV гр. и определение № 313/19.04.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 4084/2021 г., III гр. о.).

Относно цената на имота, посочена от вещото лице, счита, че това е стойност на пазарно предлагане, а не на действително осъществени продажби на сходни имоти. Поради това е хипотетична и не следва да бъде приемана за безспорна.

Намира решението за правилно и за законосъобразно и моли да бъде потвърдено, и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Също не сочи нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия Х. А. М. за осъждане на въззивника Р. А. М. да заплати на ищеца, след приетото в хода на делото увеличение на предявените искове, сумите от: 115 280 лв -дължимо обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника поради невъзможността да върне на ищеца имота по развален договор за издръжка и гледане; ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 08.08.2022 г. до окончателното й изплащане; и 683,34 лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 18.05.2022 г. - 07.08.2022 г.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.8667/2021 г. по описа на РС Бургас е бил развален договора между страните за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/**.**.**** г. на нотариус с рег. № *** на НК, с който ищецът е прехвърлил на ответника 5 негов внук 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 07079.1.****, находящ се в гр. Б., кв. “С.“, м. “К.“. Заявено е, че след влизането на съдебното решение за ищеца е възникнало правото да претендира връщане на прехвърления имот на основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, но такова връщане е било невъзможно, тъй като още преди вписването на исковата молба за разваляне на договора ответникът бил отчуждил имота с две дарения и две покупко-продажби, сключени на 28.06.2021 г. и на 04.08.2021 г.

Ищецът е поддържал становището, че тъй като договорът е бил развален поради неизпълнение на задължението на преобретателя за издръжка и гледане на прехвърлителя, ответникът е съзнавал това неизпълнение, поради което следва да се счита недобросъвестен по отношение на отчуждаването и дължимото обезщетение следва да се определи по реда на чл.57, ал.2, изр.1 от ЗЗД. Твърди се, че дори съдът да приеме, че ответникът е бил добросъвестен при разпоредителните сделки, и дължимото от него обезщетение да се определи съобразно чл.57, ал.2, изр.2 от ЗЗД, следва да се приеме, че дължи връщане на пазарната цена на имота към датата на влизане в сила на решението за разваляне на договора за издръжка и гледане. Заявено е възражение за симулативност на цените по продажбените сделки, посочени в нотариалните актове.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3, вр.чл.57 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. В представения в законовия срок писмен отговор, ответникът признава, че договорът за издръжка и гледане е бил развален с влязло в сила решение, както и, че се е разпоредил с имота с посочените в исковата молба сделки, сключени преди предявяването на иска за разваляне, което препятства реалното връщане на имота.