Определение № 3864 от 30.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3864 гр. София, 30.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002103465 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 5968/17.06.2024 година, подадена по пощата на 14.06.2024 година, от П. Я. А. и касационна жалба с вх. № 5165/23.05.2024 година, подадена от Прокуратурата на Република България, двете против решение № 90/30.04.2024 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 472/2023 година.

С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Бургас е изменил първоинстанционното решение № 673/08.06.2023 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 2142/2022 година, при което като краен резултат Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на П. Я.

А. сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на неоснователно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан, заедно със законната лихва върху сумата за периода 07.12.2019 година-07.12.2022 година в размер на 3047.22 лева и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-09.12.2022 година до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 40 000.00 лева за главница и за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 12 189.86 лева за законна лихва за периода 07.12.2019 година-07.12.2022 година исковете са отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България е посочено, че въззивното решение на Апелативен съд Бургас, в осъдителната му част, е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на П. Я. А. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намален. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от 1

ГПК Прокуратурата на Република България е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по тази касационната жалба П. Я. А. не е подал отговор на същата, но предвид това, че е подал касационна жалба срещу отхвърлителната част на въззивното решение, трябва да се счете, че я оспорва.

В подадената от П. Я. А. касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 40 000.00 лева. Твърди се, че в тази част решението на Апелативен съд Бургас е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен до пълния претендиран размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, П. Я. А. твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационна жалба Прокуратурата на Република България не е подал отговор на същата, но предвид подадената от негои касационна жалба срещу осъдителната част на решението, трябва да бъде прието, че я оспорва.

Прокуратурата на Република България е била уведомена за обжалваното решение на 15.05.2024 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 5165/23.05.2024 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

П. Я. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 25.05.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 5968/17.06.2024 година, като е подадена по пощата на 14.06.2024 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Апелативен съд Бургас е изложил съображения, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.

1 от ЗОДОВ, Държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъдело оправдано. Въззивният съд намирал за доказано по делото наличието на всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата за репариране на причинените вреди на П. Я. А.–същият бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 283а, т. 1, във връзка с чл. 282, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК; обвинението било повдигнато пред съд; с влязла в сила присъда № 64/28.03.2016 година, постановена по н. о. х. д. № 257/2015 година по описа на Окръжен съд Бургас, А. бил оправдан по повдигнатите му обвинения; за него били настъпили имуществени и 2 неимуществени вреди вследствие на проведеното наказателно преследване. Отговорността на държавата била обективна, безвиновна, тъй като отговаряла и при липса на проявена вина на съответното длъжностно лице (чл. 4 от ЗОДОВ). Спорно по делото било настъпили ли са за П. Я. А. твърдените от него вреди в личен и в професионален план, в какъв размер, налице ли била пряка причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение за извършените престъпления. Спорно на последно място било, налице ли било основанието по чл. 5 от ЗОДОВ за освобождаването на Прокуратурата на Република България от отговорност или за намаляване на обезщетението на А. за вреди. При установяване на обема на понесените от последния неимуществени вреди, определени от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване на изброените в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 година конкретни обективно съществуващи обстоятелства, въззивният съд констатирал, че в случая П. Я. А. бил привлечен като обвиняем за престъпления от общ характер по чл. 283а, т. 1, във връзка с чл. 282, ал. 2, пр.1 и пр. 2, във връзка с ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от НК, за което било предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба от три до пет хиляди лева и лишаване от права-лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Наказателното преследване срещу П. Я. А. от привличането му като обвиняем на 08.11.2013 година до окончателното приключване на съдебната фаза с влизането в сила на оправдателната присъда на Окръжен съд Бургас на 14.12.2017 година, било продължило около 4 години и 1 месец, което въззивният съдебен състав също както и първоинстанционния съд, приемал, че било в рамките на разумния срок, още повече, че съдебното производство било преминало два пъти през въззивен контрол, и веднъж през касационен. На следващо място въззивният съд отчитал обстоятелството, че независимо от това, че по повдигнатото против А. обвинение се предвиждало наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, срещу него не били предприети мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Преценявайки интензитета и продължителността на преживените от П. Я. А. душевните болки, страдания и неудобства на пострадалия-в личен и професионален план, въззивният съд съобразявал приетото в съдебната практика, че при обикновеното засягането на неимуществени права (право на свободно развитие на личността, право върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение и други), пострадалият не следвало да доказва всяко свое негативно изживяване и поради което съдът трябвало да определи обезщетението по справедливост. Независимо от това въззивният съдебен състав приемал за доказано от събраните гласни доказателства, че в резултат от наказателното преследване, А. се бил променил, бил притеснен за себе си и за близките си, бил огорчен и обиден от промененото отношение на хората към него. Тревогите и притесненията се били отразили негативно и на здравословното и на психичното му състояние-започнал да вдига кръвно налягане, страдал от безсъние, станал раздразнителен и нервен, започнал да пие хапчета за кръвното налягане и за успокояване на нервите.

Въззивният съд приемал за доказано, че в продължение на четирите години наказателно преследване А. бил изпитвал притеснение и несигурност и неизвестността от това какъв 3 щял да бъде крайният резултат от наказателното производство срещу него. Този извод на съда не се променял от изявленията на П. Я. А. през медиите, че бил невинен и вярвал в българския съд, както и от спокойното му поведение пред медиите. Въззивният съд споделял изводите на първоинстанционния съд, че било нормално и житейски логично А. да бил преживял психически притеснения и страх от вмененото му чувство за вина и предприетата наказателна репресия срещу него, особено предвид заеманата от него висока обществена позиция до този момент. В случая съдът отчитал, че към момента на повдигане на обвинението и на наказателното преследване А. бил публична личност, бил е кмет на [населено място] в продължителен период от време (от 2002 година до 2011 година), ползвал се бил с авторитет сред съгражданите си, поради което наказателното производство срещу него било накърнило доброто му име и в професионален аспект. При преценка на негативното отражение на проведеното срещу А. наказателно преследване върху професионалната му реализация обаче въззивният съд отчитал, че за обема на настъпилите вреди в голяма степен били допринесли и други обстоятелства. Въззивният съд намирал за недоказано твърдението на А., че ниската избирателна подкрепа за него на местните избори през 2015 година, била резултат от (или единствено от) повдигнатото обвинение и проведеното наказателно производство. От показанията на свидетеля Д. се установявало, че слухове за разрешена от П. Я. А. сделка през 2005 година за продажба на имот на цена пониска 14 от общоприетата, се били разпространявали още преди привличането на същия като обвиняем, т. е. в града този случай бил обсъждан още преди да се разгласи наказателното преследване срещу А.: „след това отново се разнесе из Ц. 2013 година-2014 година и до такава степен започна да се раздухва, това повлия на кандидатирането му за кмет“. Същият свидетел твърдял, че „раздухването на въпросната сделка“ било извършено от политическите опоненти на П. Я. А. абсолютно съзнателно, тъй като нямали други аргументи против него. Въззивният съд отчитал и обстоятелството, че П. Я. А. бил обект и на предходно наказателно преследване за друго деяние, извършено през 2004 година, по което му било наложено административно наказание. На последно място, спад в изборните резултати на А. в сравнение с местните избори през 2007 година бил налице още на местните избори през октомври 2011 година, т. е. преди привличане му като обвиняем.

Прокуратурата на Република България не можела да носи отговорност за медийното отразяване на наказателното преследване срещу А., тъй като в случая нямало данни това медийно отразяване да било инициирано от представители на прокуратурата. По тези съображения въззивният съдебен състав приемал, че справедливо за репариране на претърпените от П. Я. А. неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от посоченото наказателно преследване, било обезщетение в размер на 10 000.00 лева като при определяне на този размер въззивният съд съобразявал и икономическите условия в страната към момента на причиняване на вредите. Съдът намирал за неоснователно позоваването на Прокуратурата на Република България на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ. Възражението по чл. 5 от ЗОДОВ в отговора на исковата молба било обосновано с изявление от страна на адвоката на П. Я. А. в статия през 2016 година: „Дори да признаем, че има превишаване на правата и нарушение на служебните задължения, 4 категорични сме, че от това не са настъпили вредни последици за [община]“, както и с приетото в мотивите на наказателния съд, че с действията си по сключване на договора от 16.09.2005 година за продажба на придаваемите се 424.00 м2