Решение № 342 от 08.12.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Варна, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николина П. Дамянова

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000456 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приети са за общо разглеждане съединените въззивни жалби, подадени от името на Л. У. и Н. У., и от името на И. Т. - синдик на "Авмор шипинг енд трейдинг" ООД срещу ЧАСТ от решение №260002/22.03.2023 г. на Окръжен съд Силистра по т.д. №147/2018 г., с която е бил отхвърлен основния предявен от тях иск срещу „К.А. Инвестмънтс“ ЕООД и „Авмор Шипинг Енд Трейдинг“ ООД /в несъстоятелност/ за установяване на нищожност на договор за покупко-продажба, сключен между „Авмор шипинг енд трейдинг“ ООД и „К.А.Инвестмънтс“ ЕООД с нотариален акт № 104, том ХХII, дело № ХХХХ/ХХХХ год. на СВ – Варна, поради алтернативно посочени пороци на сделката: нарушение на добрите нрави при договаряне на съществено нееквивалентни престации (чл. 26 ал.1 пр. 3 ЗЗД), липса на валидно изразено съгласие на продавача, формирано и изявено чрез органи, чието овластяване не е съществувало (чл. 26 ал.2 пр. 2 ЗЗД) или привидно договаряне изявено формално без намерение за обвързване (чл. 26 ал.2 пр. 4 ЗЗД). Въззивни жалби са подадени и от „К.А. Инвестмънтс“ ЕООД срещу другата ЧАСТ от същото решение и ЧАСТ от решение

№260005/07.03.2022 г. на Окръжен съд Силистра по т.д. №147/2018 г. , с които са били уважени алтернативно предявения иск на кредиторите У.и за установяване на недействителност на същата сделка на осн. чл. 40 ЗЗД по отношение на увредена от действия на представител представлявана страна "Авмор шипинг енд трейдинг" ООД и евентуално съединения иск за 1 обявяване на продажбата за относително недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността като увреждаща ги разпоредителна сделка на длъжника на осн. чл. 647 ал.1 т.3, вр. чл. 649 ТЗ, вр.

135 ЗЗД.

Предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производството са разгледани в поредица от определения след приключване на преюдициалното производство, приключило с обжалваемия акт по същество на обуславящия иск и присъединяването на подадените по него жалби за общо разглеждане (л. 70). Наред с частичното прекратяване (определение №549/21.07.2023) при подготовка на въззивното производство, съставът е изложил и съображения по неоснователните оплаквания за процесуалните нарушения по попълването на делото с доказателства и са докладвани по-подробно оплакванията на страните (определение № 703/29.09.2023г.).

Претенции за определяне на разноски за въззивна инстанция са заявили въззивниците У.и и "К.А.Инвестмънтс" ЕООД, които са ги уточнили по размер и основание в списъци по чл. 80 ГПК(л.113 и 116).

І. По претенците за абсолютна и относителна нищожност, разгледани в решение №260002/22.03.2023 г.:

Въззивниците ищци Л. У. и Н. У. , чрез пълномощника си адв. В., излагат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за отричане на пороците на сделката, като поддържат доводите си за доказано наличие на всяка от алтернативно посочените хипотези: съзнавана от насрещна недобросъвестна страна (сънародник на мним управител) липса на валидно изразяване на волята за продажба от лице, чието овластяване като органов представител е било отречено с влязло в сила решение (като знанието за липсата на валидно представителство е индикирано с установеното значително отклонение на параметрите на продажбата от обичайните такива); уговаряне на продажба на имот с пазарна стойност над 16 пъти и данъчна оценка повече от 10 пъти надвишаващи уговорената цена по процесната сделка, с което били покрити критериите, утвърдени в съдебната практика за степен на нееквивалентност, която е несъвместима с добрите нрави като граница на свободата за валидно договорно обвързване; липса на деклариране на разпореждането и придобИ.ето на имота в данъчните декларации на договарящите се субекти като индиция за абсолютна привидност на сделка, уговорена само за да изключи правата на кредиторите на продавача върху този актив. В пледоарията си по същество пълномощникът поддържа искането си за установяване на нищожността на сделка, сключена при нарушение на добрите нрави, като в подробни писмени бележки обосновава и липсата на валидно съгласие, както и признат в задължителна практика правен интерес на кредиторите като трети лица, засегнати от нищожното разпореждане със собственост на длъжника да търсят със свой иск установяване на липсата на валидност на такъв договор. Моли за уважаване на установителната претенция на тези основания след отмяна на обжалваната отхвърлителна част от допълнителното второ решение. Като въззиваеми страни оспорват оплакванията, изложени в жалбата на ответника, като сочат, че това тяхно становище е евентуално, доколкото допустимостта на разглеждането на тези искове е обусловено от потвърждаването на 2 обжалваната от тях част от решението. Сочат, че намерението на легитимирания с вписване в регистъра представител за увреждане на дружеството е несъмнено при категорично доказаното неправомерно „овладяване“ на предприятието от управител, легитимиран с неистински документи и предприетото от него разпродаване на активи под придобивната им себестойност на цени много по-ниски от обичайни пазарни нива в хода на процеса по разкрИ.е на узната от собствениците „кражба на фирма“.

Позовават се и на правилно и в съответствие със съдебната практика преценено субективно отношение и на купувача (новоучредено от сънародник на мнимия управител с минимален капитал дружество), който не може да не осъзнава че уврежда продавача като придобива имот на стойност надхвърляща 16 пъти уговорената цена.

Въззивникът И. Т., като съищец-синдик (служебно конституиран задължителен другар на ищците, предявили искове в полза на масата на несъстоятелно предприятие), излага самостоятелни оплаквания за недопустимост на постановеното решение, с което са разгледани по същество исковете на кредитори на несъстоятелен търговец без процесуална легитимация извън исковете по чл. 649 ал.1 ТЗ. Като въззиваем оспорва жалбата на ответника, но поддържа и доводи за недопустимост на иска по чл.

40 ЗЗД, предявен от лице, различно от увредена чрез представителство страна, наред с общите оплаквания за недопустимост на цялото решение.

Този въззвиник не е пледирал по същество пред съда.

Въззиваемият ответник "К.А.Инвестмънтс" ЕООД , чрез адв. Р., оспорва жалбата на У.и с доводи за правилно приложена норма на чл. 10 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ спрямо добросъвестно договарящ се купувач с публично оповестен законен представител на продавача и правилно приложени критерии за преценка на значението на нееквивалентността на насрещните престации. Като въззивник по своята жалба същият ответник излага оплаквания за недопустимо разглеждане с допълнителното решение на претенция по чл. 40 ЗЗД, предявена от трети за представляваното дружество лица – негови кредитори. Евентуално се излагат оплаквания за необосновани изводи по елементите на фактическия състав на относителната недействителност, които приобретателят счита за недоказани. Възражение за недопустимост на допълнителното решение в цялост поради липса на активна легитимация на кредитори да водят искове за попълване на маса както с установителни претенции, така и с личен иск на мнимо представлявана страна по сделка се поддържа и от новия пълномощник адв. Х. в пледоарията по същество, като се иска обезсилване на недопустимото произнасяне.

Въззиваемото несъстоятелно дружество „Авмор Шипинг Енд Трейдинг“ ООД /в несъстоятелност/ , чрез назначения особен представител (заместващ законните представител, упражнили правото на иск) не е заявило становище по тези искове.

За да се произнесе по тази първа група от въззивните жалби(вх.

260266/12.04.2023г. и вх.№ 260257/11.04.2023г. и вх.№ 260313/03.05.2023 г., първоначално образувани в присъединеното в.т.д.№354/2023г на АС – Варна), съдът съобразява следното:

Решение №260002/22.03.2023 г. на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в 3 мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). С обжалваните от насрещните страни части от акта е била обявявена недействителност на процесната покупко-продажба по отношение на ответника "Авмор шипинг енд трейдинг" ООД на осн. чл. 40 ЗЗД и са били отхвърлени „исковете в останалата част“, т.е. всички претенции, предявени по т.д. №147/2018 г. на Окръжен съд Силистра, извън разгледания с първоначалното решение №260005/07.03.2022 г. конститутивен иск. Това произнасяне е извършено от първата инстанция в изпълнение на указанията, дадени от въззивен съд с определение по в.ч.т.д. № 200/2021г. на АС- Варна, с което е било отменено първоначалното прекратяване на производството по исковете на У.и за установяване на нищожност на сделка за покупко- продажба на недвижим имот, сключена между "Авмор шипинг енд трейдинг" ООД като продавач и „К.А. Инвестмънтс“ ЕООД като купувач на алтернативно посочени основания за абсолютна нищожност: нарушение на добрите нрави (чл. 26 ал.1 пр. 3 ЗЗД), липса на валидно изразено съгласие на продавача (чл. 26 ал.2 пр. 2 ЗЗД) или привидно договаряне (чл. 26 ал.2 пр. 4 ЗЗД), както и по иска им за установяване на относителна недействителност на същата сделка на осн. чл.

40 ЗЗД по отношение на увреденото от действия на представител дружествопродавач. Въззивният състав при разглеждане на частна жалба е отрекъл да са налице пречки за упражняване на право на иск от кредитори на несъстоятелно предприятие, като е възприел интересът им според очакваните последиците за масата на несъстоятелността на продавача. Дадените указания за разглеждане на предявени от кредитори на несъстоятелния продавача искове са преценени като обвързващи по задължителен начин първоинстанционния съд по повод отмяната на повторното прекратяване на производството по тези претенции с определение №851/20.12.2022г по ч.т.д. №614/2022г. на АС – Варна, но тези указания не са задължителни за настоящата инстанция, която е сезирана с контрол върху постановен акт по същество и е длъжна на осн. чл. 269 ГПК на самостоятелно основание служебно да осигури приложението на процесуалноправните норми, обезпечаващи допустимостта на производството (Определение № 4451 от 29.12.2022 г. по к. ч. гр. д. № 3650/2022 г. на ВКС, I г. о., Определение № 119/11.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2233/2017 г. на ВКС, II г. о., Решение № 10 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2018 г., II г. о.).

На първо място, подлежи на изследване правният интерес на конкретния ищец да води установителен иск, основан на твърдения за абсолютна нищожност на сделка, в която не участва пряко, доколкото такъв се предполага само за страните по облигационна връзка и лицата, в чиято сфера договорът би могъл да породи пряко рефлексно действие (бенефициенти, съпрузи неучастващи в разпореждане със неделима съпружеска общност, съсобственици с малцинствени права, неучаствали в наемен договор и др. подобни). Както последователно се поддържа в поредица уточнителни изявления (молба от 15.11.2018г. на л.25, молба от 20.10.2020г на л. 86) и в жалбите срещу прекратителните определения, ищците твърдят че са засегнати от сделката като кредитори на несъстоятелния търговец и затова търсят установяване на абсолютна недействителност, която да ползват като основание за попълване на масата на несъстоятелността. Само по себе си обаче подобно установяване изисква специална легитимация, която законът предоставя изрично в полза на органа по управление на имуществото от масата, а не на индивидуалните кредитори. Това е така, защото именно 4 синдикът като изразител на колективния интерес на всички заинтересовани от установяване на действителните права на длъжника върху всички известни активи, формиращи масата за удовлетворяване на кредиторите в универсалното производство е снабден с правомощия да опише вещи, държани от трети лица, върху които длъжникът не е загубил собственост (чл.