Решение № 13625 от 09.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13625 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20211110126622 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу К. М. Н. и И. К. Н., в която се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Западен парк“, бл. 6, вх. Б, ет. 2, ап. 6, аб. № 292090, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е доставял топлинна енергия на стойност 1 131,52 лева, която ответниците не са заплатили, поради което и изпаднали в забава и дължали обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 264,46 лева, за периода от 15.09.2017 г. до 08.07.2020 г. Развиват се съображения, че ответниците му дължат и сума за главница за услугата дялово разпределение в размер на 32,18 лева за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2018 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 8,00 лева за периода от 01.05.2017 г. до 08.07.2020 г., както и законната лихва от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.07.2020 г., до окончателното изплащане. Моли се съдът да признае за установено, че ответниците му дължат посочените суми при условията на разделна отговорност от квоти от по ½ всеки. Претендира се присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците, чрез назначения им особен представител, са подали общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца, възникнали до 16.07.2017 г. Посочва се, че Общите условия, на които се позовава ищцовото дружество в исковата молба – тези от 2016 г., не са действали през целия процесен период. Твърди се, че за вземанията, възникнали по време на действието на Общите условия от 2014 г., не били 1 представени констативни протоколи относно публикуването на фактурите касателно същите, нито доказателства за предоставяне на изравнителните сметки на упълномощен за сградата представител по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия от 2014 г., поради което лихва за забава не била дължима. Ищецът не представял и доказателства за обявяване на фактурите съгласно Общите условия от 2016 г., според които месечните дължими суми за топлинна енергия се заплащали от клиентите в 45 дни от датата им на публикуване на интернет страницата на ищеца. Оспорено е количеството топлинна енергия, което се твърди да е доставено до процесния недвижим имот и разпределението на топлинна енергия, като са изложени твърдения, че в процесния недвижим имот топлинна енергия за отопление не се ползва, а се доставя единствено такава за битово горещо водоснабдяване. Излагат се подробни съображения за неравноправност на клаузите, предвидени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца, тъй като падежът на задълженията бил обвързан от задължението за публикуване на интернет страницата на продавача на фактурите, което предполагало потребителят да разполага със специални технически средства, с достъп до интернет и постоянно да извършва справки за публикуването им. Молят за отхвърляне на исковите претенции.

Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не е взело становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 3036040/16.07.2020 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за исковите суми. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за сумите, като в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том I , рег. № 8636, дело № 67 от 2000 г., с който на 18.04.2000 г. на К. М. Н. е бил продаден процесния недвижим имот. Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, на 21.07.2004 г. К. М. Н. и И. К. Н. са учредили върху процесния имот имотека, при отбелязване че същият е придобит по време на брака и представлява СИО. С Нотариален акт № 27, том I, вх. рег. № 1082, нотар. дело от 2017 г. на 02.03.2017 г. К. М. Н. и И. К. Н. са прехвърлили правото на собственост върху имота на трето лице за производството, като са си запазили правото на позлване. С декларация от 16.04.2018 г. К. М. Н. и И. К. Н. са извършили отказ от учреденото вещно право на ползване. Предвид представените титули за собственост съдът счита, че е доказано, че от началното на исковия период 01.05.2016 г., до 01.03.2017 г. ответниците са били собственици на процесния имот. От 02.03.2017 г. до 16.04.2018 г. ответниците са били вещни ползватели на процесния имот. С молба – декларация, находяща се на л. 25 от делото, на 04.10.2002 г. К. М. Н. е направила искане за открИ.е на партида за процесния имот, като не са представени доказателства за промяна на обстоятелствата, а 2 напротив – видно от индивидуалните справки, представени от третото лице – помагач, партидата за процесния имот се е водила на името на К. М. Н..

С Договор от 03.06.2020 г. ищцовото дружество е възложило на третото лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. От представеното по делото копие от Договор от 27.09.2002 г. между третото лице – помагач и етажната собственост на сграда, в който се намира процесният апартамент, става ясно, че на дружеството е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата. Под № 18 в списъка към протокола за Общото събрание е вписана К. М. Н..

По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.

Според изводите на вещото лице дължимата сума от изравнителните сметки за процесния период са в размер на 13,35 лева за доплащане при фактурирани суми за исковия период от 1236,26 лева. Дължимите суми, без изравняването, за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. са в размер на 585,92 лева.

По делото е изготвено и прието заключение по назначена съдебносчетоводна експертиза. От нейните изводи се установява, че няма данни за извършени плащания. Според вещото лице сумата за дялово разпределение за исковия период е в размер на 32,18 лева, отговарящо и на справката на л. 36 от делото.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към фактури.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна 3 енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, за да се приеме, че те са клиенти на топлинна енергия. От представените доказателства се установява, че до 02.03.2017 г. ответниците са били собственици на имота, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. От 02.03.2017 г. до 16.04.2018 г. ответниците са били носители на учредено право на ползване. През времето, в което имотът е бил в бездялова съсобственост, е била приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК касателно солидарната отговорност на съпрузите за общите задължения. След прехвърлянето му – от 02.03.2017 г., ответниците са имали учредено право на ползване, като вече не са отговаряли солидарно, доколкото по делото се представят доказателства, че само ответницата К. М. Н. е направила искане за открИ.е на партида за имота и няма данни за промяна на тези обстоятелства впоследствие. Следователно този ответник е изразил едностранно волеизявление, при публично известни общи условия, да бъде клиент на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, последното се е съгласило с оглед воденето на партидата на името на ответницата, поради което именно ответницата от 02.03.2017 г. дължи на топлопреносното предприятие цялата цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище и дялово разпределение.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други. Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти не променя статута на лицето като потребители (клиент) на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за исковия период са приложими Общите условия на ищцовото дружество от 2014 г. и 2016 г. Съгласно Общите условия на ищеца от 2014 г., влезли в сила на 12.03.2014 г. и действали до 30.07.2016 г., купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в 4 сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.

1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 (т.е. за месечната дължима сума) и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, поголяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача.