Определение № 647 от 10.09.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. Перник, 10.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500487 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Настоящето производство е образувано по частна жалба рег. № 13473 / 18. 06. 2024г. от малолетния П. Р. С., представляван от своя баща Р. Е. С., чрез адвокат П. П. С., срещу определение № 1750 от 23. 05. 2024г. по гр. д. № 2047/2024г. по описа на Пернишкия районен съд, с което не е освободен П. Р.

С. от заплащането на половината държавна такса в размер на 300лв. по делото.

С нея се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и П. Р. С. да бъде освободен от заплащането изцяло на държавна такса по делото. Позовава на съдебна практика – ТР № 6 от 06. 11. 2012г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1 от 9. 12. 2013г. на ОСГТК на ВКС.

На насрещните страни не е изпращан препис от частната жалба, тъй като производството е оставено без движение и на тях все още не са им изпращани преписи от исковата молба.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна – подадена е в срок и по нея не се дължи държавна такса, тъй като частният жалбоподател е освободен от заплащането от половината държавна такса и определението в тази му част е влязло в сила. Същата е подадена в срок от 1 активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, който подлежи на обжалване. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е нищожно и не е недопустимо.

По отношение правилността и законосъобразността на същото, намира следното :

Видно от представената декларация за материално и гражданско състояние, подписана от Р. С. :

И той и съжителстващата с него Д. Е. С., са управители на търговски дружества, т.е. извършват търговска дейност. Дружествата са „***“ ООД и „***“ ЕООД. Като управители на тези дружества те получават ежемесечни доходи в размер на 940лв. за него и в размер на 1150лв. за съжителстващата с него. Не заплащат наеми за упражняване на търговската дейност на двете търговски дружества, тъй като притежават в *** помещение – офис с площ от 50 кв.м.

Същите притежават дялове в тези търговски дружества – съответно на стойност 40лв. от първото и 50лв. от второто.

Имат апартамент от 60 кв.м. в ***, на ул. „***“ /централната част на града, а не в кварталите/.

Притежават два леки автомобила „Ситроен 4“ произведен 2003г. и „Ситроен С4“ произведен 2011г.

Издържат 2 души като явно единият от тях е П. С., а другият едва от частната жалба се разбира, че е друго тяхно дете, но без да е посочен пол и възраст.

Р. С. е на *** години, а с съжителстващата с него няма данни на колко години е, поради което съдът приема и за нея такава възраст.

И двамата възрастни и двете деца, нямат здравословни проблеми.

При това положение именно изхождайки от Тълкувателно решение № 6 от 06. 11. 2012г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава частният жалбоподател „..за да бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски страната следва да е в невъзможност да ги поеме, а не само да е затруднена; че разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК дава защита на социално 2 слаби лица, които поради своята възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да е било начин необходимите им средства за водене на делото……….“, съдът намира, че самият ищец действително е малолетно дете, но неговите родители не попадат в посочените хипотези на Тълкувателното решение и могат да осигурят заплащане на държавна такса в размер на 300лв. /половината от 600лв./. Следователно частната жалба се явява неоснователна.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Тъй като цената на иска е 15 000лв. и решението на въззивната инстанция независимо от изхода по делото би подлежало на касационно обжалване, то и настоящето определение подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1750 от 23. 05. 2024г., постановено по гр. д. № 2047/2024г. по описа на Пернишкия районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, при предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 7 дневен срок от връчването му на частния жалбоподател, чрез адвокат П. С..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3