Определение № 267 от 22.06.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Разград, 22.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500172 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 вр. с чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 1516/02.06.2023 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД“ чрез пълномощник, против определение № 200 от 23.05.2023 г., постановено по ч.гр. д. № 167/2023 г. по описа на Районен съд-Кубрат, с което съдът е върнал частна жалба поради невнасяне на определената от съда държавна такса. Твърди, че чл.413 ал.2 ГПК сочи вида на акта, с който се обжалва разпореждането за отказ за издаване на заповед за изпълнение-частна жалба и е указател за реда по който тя се разглежда - гл. XXI ГПК. Според чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, дължимата такса е 15лв.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

РС-Кубрат е сезиран със заявление вх.№653 от 01.03.2023г. по реда на чл.410 ГПК депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против П.

П. Д. от гр.Разград, с искане за издаване заповед за изпълнение за заплащане 1 на сумата 19 215,44лв. главница за представляващи главница по неплатени вноски за периода от 15.02.2021г. до 15.07.20230г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от датата на получаване на уведомлението - 09.11.2022г. сумата 2542,25лв. договорна лихва за периода 15.02.2021г. до 15.02.2023г., обезщетение за забава н размер на 2525,71лв., считано от 26.04.2022г- до датата на подаване на заявлението в съда. С Разпореждане №471/28.04.2023г. съдът е отхвърлил заявлението, тъй като искането за разпореждане за заплащане на претендираните суми, е в противоречие със закона и добрите нрави и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в договора. В мотивите на този акт съдът е посочил, че с оглед неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовности по отношение на извършени плащания от длъжника, размер, погасяване на задълженията по погасителен план, включващ част „застрахователна премия“, препятства извършването служебно на проверка за противоречие със закона или с добрите нрави, основаност на неравноправни клаузи - чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба вх.№1219/03.05.2023г. от заявителя. С разпореждане от 04.05.2023г. частната жалба е оставена бе движение като на жалбоподателя е указано в едноседмичен срок, да заплати държавна такса в размер на 242,84лв. С молба вх.№1355/18.05.2023г. е заплатена сумата от 15лв., като е посочено, че същата е на основание чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират пот съдилищата по реда на ГПК. С разпореждане №573/19.05.2023г. съдът е указал на жалбоподателя, че повторно му дава възможност да заплати в едноседмичен срок, като довнесе сумата 227,84лв. за достигане дължимия размер за държавна такса от 242,84лв. В срока е депозирана молба от частния жалбоподател, за това, че дължимата държавна такса от 15лв. е наредена своевременно. С определение №200 от 23.05.2023г. жалбата е била върната поради неотстраняване на нередовности.

В случая е правилна констатацията на съда, че държавната такса е в посочения размер от 242,84лв., от които са внесени 15лв., дължат се още 227,84лв. Това е така, тъй като същата се следва на основание чл.18 ал.2 т.2 вр. с чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират по реда на ГПК. В случая е постановен акт по чл.413 ал. 2 ГПК, с който е отхвърлено заявлението, като по съществото си е отказ от издаване на заповед за изпълнение, а съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.411 ал.2 т.2 и 2 т.3 ГПК. Сочената от жалбоподателя разпоредба на чл.19 от Тарифата в случая е неприложима, тъй като такса в размер на 15лв. се дължи по частни жалби срещу разпореждания по чл.419 ГПК, но не и по такива по чл.413 ал.2 ГПК, както е в случая, като в този смисъл е константната практика на ВКС/Определение №277/3.05.2012г. ч.т.д.№220/2012г. I т.о. ВКС и др./ Воден от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 200 от 23.05.2023 г. постановено по ч.гр. д.№ 167/2023 г. на Районен съд –Кубрат.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3