Решение № 2663 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2663 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110214823 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Л.П., гражданин на Република Полша срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5489978 издаден от СДВР, с който на жалбоподателката Р.Л. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното физическо лице, което го атакува със срочно подадена жалба. В депозираната жалба от Л.П. са изложени твърдения относно това, че към датата на извършване на процесното нарушение жалбоподателката не била собственик на лекия автомобил, с който било извършено нарушението на правилата за движение по пътищата.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Л.П., редовно призована не се явява.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

От главен юрисконсулт

С.М., упълномощена от административнонаказващия орган - СДВР, са депозирани писмени бележки, в които се излагат подробни съображения за законосъобразност на атакувания електронен фиш и неоснователност на доводите в жалбата, като се прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и възражение за 1 прекомерност на претендираните в полза на жалбоподателя разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2010 г. в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“. Автоматизираното техническо средство TFR1-M с идентификационен номер 619 било преминало изследване на техническа годност на дата 07.07.2021 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 8-38-21. .

На 22.11.2021 г. в Република Полша, между жалбоподателката Л.П. и А.Р., в качеството им на продавачи, и М.Л., в качеството му на купувач, бил сключен договор за покупкопродажба на МПС, с който продавачите продали на купувача лек автомобил марка „Опел“, модел „,,***''“, рег. № ,,***'', година на производство 2008, VIN ****************.

На 16.12.2021 г., в 13:10 часа, в гр. София, бул. „Околовръстен път“ до бензиностанция „Шел“ с. Казичане, с посока на движение от бул.

„Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“ се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ,,***''. На бул.

„Околовръстен път“ до бензиностанция „Шел“ – с. Казичане горепосочената мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен номер 619 заснела горепосоченото моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 85 км/ч. при ограничение на скоростта от 60 км./ч., въведено с пътен знак В-26 в извън населено място.

Системата за видеоконтрол била временно разположена на бул.

„Околовръстен път“ до бензиностанция „Шел“ – с. Казичане, за което бил съставен протокол.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. В предсъдебната фаза било прието, че към датата на констатираното нарушение 16.12.2021 г. собственик на лекия автомобил „Опел“, с рег. № ,,***'' *****, била жалбоподателяат Л.П.. С оглед на това и бил издаден процесният Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №5489978, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателят Л.П. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост за движение била 60 км./ч., а установената скорост на движение на лекия автомобил – 82 км./ч. (след припадане на толеранс от -3 км./ч. в полза на водача), т.е допуснато било превишаване на разрешената скорост с 30 км./ч.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш Серия К №5489978;

Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р 2

България; протокол № 8-38-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M №4835“ с идентификационен № 619; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835; протокол за използване на автоматизирано техническо средство/система, вид № TFR-1M №619 издаден от Български институт по метрология, справка с данни за издаване/връчване на Електронен фиш Серия К №5489978; отчет по наряди; писмено съобщение рег. №3286р-12416/12.03.2020 г.; протокол за извършено обучение; договор за продажба, сключен в Полша, между Л.П. и А.Р., в качеството им на продавачи, и М.Л., в качеството му на купувач; справка от директора на отдел „Централен регистър на превозни средства и шофьори“ на Полша, снимков материал от АТСС, както и останалите писмени доказателства по делото, приложени в преписката.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй като същите са логични и последователни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

Доколкото доказателствената съвкупност, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл. 305, ал. 3, изр.2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да провери законността на атакувания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на Министерството на вътрешните работи. За да достигне до този извод съдът съобрази, че областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива притежават съответната териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на нарушението - гр. София, компетентността за издаване на електронен фиш в процесния случай принадлежи на СДВР.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (според редакцията на разпоредба, приложима към датата на извършване на процесното нарушение) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

3

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания процес по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН.

С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т. е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

В случая в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.

В разглеждания случай нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ с идентификационен номер 619. От приложените по делото протокол от проверка № 8-38-21/07.07.2021 г. и удостоверение № 10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване TFR1-M от Български институт по метрология, се установява, че използваното на 16.12.2021 г. АТСС е одобрен тип, както и че е преминало метрологична проверка, при която е установено съответствие с одобрения. Измерването, регистрирането и записът на нарушенията посредством горепосочената мобилна система за видеоконтрол се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе 4 ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, а именно - техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение на автомобила е била 85 км. /ч., в който случай допустимата грешка при измерването е – 3 км/ч., поради което правилно в електронния фиш е отразена скорост от 82 км. /ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.

„толеранс“, като инкриминираната скорост е намалена на 82 км. /ч., т. е. отчетено е превишаване от 22 км. /ч., което обстоятелство се явява в полза на нарушителя и именно за това превишаване същият е бил санкциониран.

Независимо от всичко до тук, настоящият съдебен състав констатира, че неправилно е бил определен субектът на отговорността за нарушението по чл.

21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата, приложима към датата на извършване на процесното нарушение) собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, в случаите, в които не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. От приложения по делото договор за продажба се установява, че на 22.11.2021 г. в Република Полша, жалбоподателката Л.П. и А.Р., в качеството им на продавачи, и М.Л., в качеството му на купувач, бил сключен договор за покупкопродажба на МПС, с който продавачите продали на купувача лек автомобил марка „Опел“, модел „,,***''“, рег. №,,***'', година на производство 2008, VIN ****************. Тази констатация налага извод, че към датата на извършване на процесното нарушение жалбоподателката Л.П. не е била собственик на лекия автомобил, с който е било извършено нарушението. По тези съображения съдът намира, че неправилно е определен субекта на отговорността, респективно е налице неправилно приложение на материалния закон и налагане на неследващо се административно наказание „глоба“, поради което електронният фиш следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.