Определение № 693 от 13.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20225300900074 по описа за 2022 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД, ЕИК 040451865, чрез адв. Б. Б., с която моли да бъде допълнено постановеното определение за прекратяване на делото, като му бъдат присъдени направените в производството разноски за адвокатска защита. Представя договор за правна защита и съдействие, сключен с Адвокатско дружество „Т. и Б.“ гр. София.

Съгласно приложения към молбата Договор за осъществяване на правна защита, съдействие и процесуално представителство, сключен с Адвокатско дружество „Т. и Б.“ гр. София, е уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 4 332,97 лв., определено по реда на чл. 2, ал. 5 НМРАВ, платимо по банков път. От представените към молбата фактура и преводно нареждане от 11.05.2022 г. е видно, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло.

В дадения от съда срок, съгласно чл. 248 ГПК, е постъпил отговор от ищеца „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ООД, ЕИК 040495089, чрез управителя П. П., в който прави възражение за нередовност на молбата, с която се иска допълване на определението, тъй като в мотивната част на молбата вместо ОС – Пловдив е посочен ОС – Варна, което счита, че прави искането недопустимо. Евентуално счита, че същото е неоснователно и недоказано, тъй като липсва списък на разноските по чл. 80 ГПК, и отново при условие на евентуалност, ако съда не остави без уважение, като неоснователно, искането на ответника за присъждане на разноски, прави и възражение за прекомерност на претендираните разноски. Счита, че при уважаване на искането, следва да бъдат приложени критериите на чл. 36, ал. 3 ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от ЗА.

Съдът счита, че молбата за допълване на определението за прекратяване на делото с присъждане на разноски за производството в полза на ответника е допустима – подадена е в срока за обжалване на постановеното определение за прекратяване на производството, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, от заинтересована страна. Тъй като открито съдебно заседание и съдебно дирене не е провеждано, доказателствата за сторени в производството разноски не са представени след срока по чл. 80 ГПК.

Представянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК е условие за допустимост на искане за изменение на акта, с който са присъдени разноски в полза на страната, а не условие за допустимост или основателност на искането за допълване на акта на съда, с 1 който приключва производството, без да е налице произнасяне по въпроса за разноските.

За преценка основателността на молбата, съдът съобразява следното - с Определение № 53 / 13.01.2026 г. производството по делото е било прекратено, поради приета от съда недопустимост на иска. С определението съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските, въпреки направеното искане от ответника в подадения отговор на исковата молба.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. За да бъдат възложени разноските на насрещната страна, то следва по делото да са налице доказателства за реалното им извършване.

Съгласно трайно утвърдената практика на съдилищата и касационната инстанция, вкл. Определение № 234 от 27.05.2021 г. по ч. т. д. № 962 / 2021 г. на ВКС, 2 ТО, Определение № 439 от 25.11.2020 г. по ч.т.д.1389/20 г., ВКС и др., при прекратяване на производството по делото, правото на разноски произтича от чл. 78, ал. 4 от ГПК и чл. 81 от ГПК, като в чл. 81 от ГПК не се съдържа срок за предявяване на искането за присъждане на разноски. Ако производството по делото е прекратено в закрито заседание, ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски в срока и по реда на чл. 248 от ГПК, доколкото няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито да представи с отговора на исковата молба доказателства за извършените разноски. Условие за присъждане на сторените по делото разноски е те да са сторени във връзка с прекратеното производство и да са извършени до момента на прекратяване на производството по делото.

В конкретния случай ответникът, с молбата си по чл. 248 ГПК, представя доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение за сумата от 4332,97 лв. с ДДС, заплатени по договор за правна защита и съдействие на Адвокатско дружество „Т. и Б.“ гр. София, на 11.05.2022 г., преди постановяване на определението за прекратяване на производството. Поради това и съдът приема, че всички предпоставки за възлагане на разноски в полза на ответника са налице, като молбата за допълване на определението за прекратяване на производството с присъждане на разноски в полза на ответника е основателна.

Действително, уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е за една съдебна инстанция, за първоинстанционното производство пред ПОС, което не се е развило изцяло. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, като по делото липсват твърдения и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. С оглед решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C‑438/22, съдът не може да бъде ограничаван в преценката си от установени с нормативен акт минимални възнаграждения, доколкото със същите се нарушава забраната в ДФЕС за ограничаване на конкуренцията. Или предпоставка за съдебна преценка за редуциране на сторените от ответника разноски за заплащане на 2 адвокатско възнаграждение, въведена от закона в цитираната норма на чл. 78 ГПК, е направено в срок мотивирано възражение за прекомерност на изплатеното от насрещната страна възнаграждение, каквото е налице.

Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършените правни действия по делото, без да се дава оценка на същите, както и вида на производството, в които са извършени. Така определения размер следва да бъде достоен и съобразен с висококвалифицирания характер на труда на адвоката, като следва да се вземе предвид вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която то е приключило, което позволява по-обективна преценка на обема, интензитета и продължителността на защитата, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея. В конкретния случай предявените искове са оценяеми, с висок материален интерес – с цена 71 937,50 лв. и 13 089,68 лв., производството е търговско, с двойна размяна на книжа, с правна и фактическа сложност, а квалификацията и опита на всеки един от упълномощените процесуални представители на ответника е безспорна, което от своя страна също е част от критериите за определяне на възнаграждение за извършена работа, прието в разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА, и следва да се съобрази от съда. От друга страна производството е приключило пред насрочване за първо по делото съдебно заседание, тъй като е било спряно, поради приет за преюдициален спор със същия предмет, като извършената работа по настоящото производство от пълномощника на ответника е подаване на отговор на исковата молба и допълнителен отговор. Поради изложените съображения съдът счита, че следва да бъде определен размер на разноските за адвокатска защита от 1200 евро с ДДС, като ползва като критерий за пазарната стойност на услугата разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, с оглед отчитане от съда на фазата на прекратяване на производството, но и поетия ангажимент за осъществяване на процесуално представителство, вида на производството – по чл. 367 и сл. ГПК, при двойна размяна на книжа, обема на извършената работа от пълномощника на ответника, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и наличие на друго производство със същия предмет и страни. Ето защо приема, че разноските, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца и заплатени от него на ответника, са в размер на 1200 евро с ДДС, в какъвто размер и следва да бъде уважена молбата на ответника за допълване на определението за прекратяване на производството.

С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Допълва, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, Определение № 53 от 13.01.2026 г., по търговско дело № 74 по описа на ПОС за 2022 г., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „БАРТЛИНК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, ЕИК 040495089, с.Войводиново, община Марица, област Пловдив, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА” АД, ЕИК 040451865, гр.София, със съдебен адрес гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № 25, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 евро (хиляда и двеста евро), на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с частна 3 жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4