Решение № 3845 от 18.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3845 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20251100505972 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т .1 ГПК.

С постановление от 08.04.2025г. с изх. № 3051/08.04.2025г. по изп.д. № 630/2024г. по описа на ЧСИ А. Д., е наложена глоба в размер 400 лева на длъжника М. Я. Х. с ЕГН ********** поради установено неизпълнение на задълженията по чл.528, ал.5, вр. чл.537, ал.3 ГПК, състоящо се в непредаване на детето Р.А.Н. с ЕГН ********** на 07.04.2025г. в 16,30ч. на адрес гр. София, р-н Красно село, ул. **** от майката М. Х. на бащата А.В.Н. с ЕГН **********.

В постановлението е посочено, че с решение от 05.06.2019г. по гр.д. № 46855/2017г. на СРС, 149 състав е определен режим на лични отношения между бащата А.Н. и детето Р.Н..

Посочено е, че както на предходни дати, така и на процесната, детето не е предадено на бащата, като конкретно на 07.04.2025г. в 16,30ч., на адреса гр. София, р-н Красно село, ул.

**** са присъствали Р.Н., А.Н., М. Х., Б.А., И.В., Н.В. и В.П.. Детето заявило, че не желае да се вижда с баща си, поради което процедурата приключила без предаването му. Изложени са доводи, че твърденията на длъжника М. Х., че е готова да предаде детето не са подкрепени от нейните действия. Били насрочени предходни дати за предаване на детето, които са осуетени от длъжника с различни мотиви.

Срещу посоченото постановление е постъпила частна жалба вх. №05050/23.04.2025г. от М.

Х., в която са изложени доводи, че тя е подсигурила присъствието на дъщеря си на посочената дата, час и място на предаване, детето е било с приготвен багаж, но е отказало да тръгне баща си. Доколкото тя не е имала намерение да осуети предаването на детето, налагането на глобата намира за незаконосъобразно. Изложени са подробни доводи за 1 неизпълнение на задълженията на ЧСИ във връзка с особеностите на конкретния изпълнителен способ. Жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено, делото да се разгледа в открито съдебно заседание и да се допусне разпит на двама свидетели, както и да се постанови спиране на изпълнението по изп.д. № 630/2024г. по описа на ЧСИ А. Д..

Постъпило е възражение от взискателя А.Н., с което оспорва жалбата. Излага доводи, че длъжникът не съдейства активно за изпълнение на задължението си и не е осъществено нито едно предаване на детето, поради което постановлението за налагане на глоба е законосъобразно.

В мотиви си ЧСИ А. Д. сочи, че производството е образувано по изпълнителен лист за принудително изпълнение на решение за определен режим на лични отношения на детето Р.Н. с неговия баща А.В.Н.. Посочено е, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 25.11.2024 г. лично на длъжника, като на 06.12.2024 г. от длъжника М. Я. Х., чрез адв. С., е подадено становище по чл. 528, ал.2 ГПК, а на 11.12.2024 г. по електронна поща е подадено такова от самото дете, чрез адв С.. Нова покана за доброволно изпълнение за дати на и след 10.03.2025 г. сочи да е връчена редовно на 19.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело, изложените в жалбата доводи, възраженията на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното от фактическа страна:

Производството по изп.д. № 630/2024г. по описа на ЧСИ А. Д. е започнало на 20.11.2024г. въз основа на изп. лист от 14.07.2022г., с който е определен режим на лични отношения между бащата А.Н. и дъщеря му Р.Н. по молба на взискателя А.Н. срещу длъжника М. Х. – майка на детето, упражняваща родителските права.

На 06.12.2024г. е постъпило становище по чл.528, ал. 2 ГПК от длъжника, в което изтъква, че отношенията между бащата и детето са били сравнително нормални, виждали са се и са пътували заедно. През 2023г. се породило напрежение между детето и бащата, тъй като бащата искал да ограничи социалните й контакти. През 2024г. отношенията между двамата се влошили, особено след като той не дал съгласие детето да пътува в чужбина с баба си и сестра си и така провалил планирана ваканция в Турция. След този случай Р. не искала да се вижда с него. На 04.12.2024г. Р. имала презентация в училище, която трябвало да изнесе със свои съученици пред родители и гости, поканени от училището. Р. искала на презентацията да присъства съпругът на майка й, тъй като той помагал при подготовката, но се притеснявала, че бащата ще дойде и ще провали участието й. Действително Николов се появил на презентацията и се скарал със съпруга на майката, което провалило участието на детето.

На 11.12.2024г. по изпълнителното дело е постъпило писмено изявление от Р.Н., в което е посочила, че не желае да се вижда с баща си, притеснява се и се страхува от поведението му.

С разпореждане от 03.02.2024г. ЧСИ А. Д. е разпоредил насрочване за предаване на дете на 7 дати в периода 10.03.2025г. – 11.04.2025г., включително на процесната дата 07.04.2025г.

2

Разпореждането е връчено чрез процесуалния представител на длъжника на 19.02.2025г.

На 07.04.2025г. е съставен протокол за предаване на дете, видно от който на 07.04.2025г. в 16,30ч., на адреса гр. София, р-н Красно село, ул. **** са присъствали Р.Н., А.Н., М. Х., Б.А., И.В., Н.В. и В.П.. Детето заявило, че не няма да тръгне с баща си и не желае да контактува с него. Детето било с приготвен багаж, състоящ се от бельо, козметика и дрехи.

На 08.04.2025г. е постъпило искане от взискателя за налагане на глоба на длъжника по чл.527, ал.3 ГПК във връзка с неизпълнение на задължение за предаване доброволно на детето Р.Н.. Във връзка с искането е постановено обжалваното постановление.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 1 от ГПК, касаеща налагането на глоба.

С частната жалба е направено искане за насрочване на делото в открито съдебно заседание и изслушване на свидетели. Настоящият съдебен състав намира, че не е необходим разпит на свидетели, предвид приложените писмени доказателства.

С частната жалба е направено бланкетно искане за спиране на изпълнението. Съдът намира, че по делото не се установяват обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК.

Разгледана по същество, подадената жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК. В този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност.

Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. Съгласно чл.528, ал.4 ГПК съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Дали се налага съдействие по реда на чл.528, ал.4 ГПК се преценява въз основа на 3 предоставените от длъжника по реда на чл. 528, ал. 2 ГПК данни.В случая такива данни са представени, като е постъпило становище и от самото дете. Детето към 07.04.2025г. е било на навършени 17г. и при девет предходни насрочени дати за предаване е заявило, че няма да тръгне с баща си и не желае да го вижда. При тази обстановка ЧСИ е бил длъжен да упражни правомощията си по чл.528, ал.4 ГПК, което той е сторил едва при последващо предаване, насрочено за 05.05.2025г., тоест след процесното. Видно от протокол от същата дата, при предаването, насрочено на 05.05.2025г., е присъствал социален работник, който е констатирал, че от страна на майката не е проявено действие на забрана или възпрепятстване на предаването на детето.

По делото се установява, че на датата, часа и мястото на предаването на 07.04.2025г. в 16,30ч., на адреса гр. София, р-н Красно село, ул. ****, присъствието на детето е било осигурено и то е било с подготвен багаж. Единствената причина да не се осъществи предаването е изразеното нежелание от страна на детето да тръгне с баща си. Хипотезата на чл. 528, ал.5 ГПК, свързана с налагане на глоба и принудително отнемане, е неизпълнение на личното задължение на длъжника, каквото неизпълнение в случая не се установява.

Установява се, че за процесното предаване ЧСИ не е извършил правилна преценка относно необходимостта от съдействие по реда на чл.528, ал.4 ГПК, както и че длъжникът не е създал пречки за предаване на детето, поради което налагането на глоба е незаконосъобразно и обжалваното постановление следва да бъде отменено.

По претендираните в настоящото дело разноски: на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за държавна такса пред СГС и такси пред ЧСИ общо в размер на 73.00 лева. Доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение не са представени, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя М. Я. Х. с ЕГН **********, гр.

София, р-н Красно село, ул. ****, за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание, за допускане на разпит на двама свидетели, както и за спиране на изпълнението по реда на чл.438 ГПК.

ОТМЕНЯ постановление изх. № 3051/08.04.2025 г. по изп.дело № 20248530400630 на ЧСИ А. Д. за налагане на глоба в размер на 400 лева на М. Я. Х. с ЕГН **********, гр. София, рн Красно село, ул. ****, за неизпълнение на задължение за предаване на дете на 07.04.2025г.

ОСЪЖДА А.В.Н. с ЕГН **********, гр. София, бул. ****, да заплати на М. Я. Х. с ЕГН **********, гр. София, р-н Красно село, ул. **** сторените от нея разноски в настоящето 4 производство в размер на 73 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5