Решение № 60 от 04.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Ловеч, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500002 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази :

Постъпила е въззивна жалба № 19347/12.08.2022 г. от Д. Г. Д. против съдебно решение № 960/27.06.2022 г. по гр.д. №686/2021 г. на РС-Плевен, което обжалва като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и моли да бъде отменено. Посочва ,че е упражнил установеното в чл. 45 от Конституцията на Република България право на всеки гражданин да подаде молба до компетентните органи..Обсъжда действията на адв. Н. и уговорките при нейното упълномощаване за защита на правата му по казуса с допълнителното възнаграждение и уволнение по трудовото му правоотношение. Заявява, че независимо, че молбата му е приета като неоснователна, това не води до автоматично противоправност на действието му да я депозира, нито съставлява злоупотреба с право.

Конкретизира, че районния съд неправилно е посочил, че е била подадена жалба, а се е касаело до молба за проверка. Твърди, че липсват доказателства за причинно следствена връзка между неговите действия и настъпило влошаване на здравословното състояние на въззиваемата. Акцентира на констатациите по амбулаторен лист от 06.10.2019 г., които са вписани един месец преди подаването на молбата му до АК-Плевен. Прави извод, че деликта не е повлиял на здравословното състояние на адв. Н. и изводите на съда са неверни.Възразява по размера на присъдената сума за обезщетение като неимуществени вреди, което смята за изключително завишено.Цитира гр.д. 7349/2019 г . на РС-Плевен и счита, че със завеждане на няколко дела въззиваемата извършва злоупотреба с право. Моли въззивната жалба да бъде уважена и да бъдат отхвърлени предявените имуществени искове.

Постъпил е писмен отговор №24763/21.10.2022 година от въззиваемата.

1

Подробно се аргументира становище, че предявеният иск е основателен и доказан и моли атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено.

Въззивникът в съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована , пред въззивна инстанция се представлява от адвокат В. М. . Поддържа отговора и моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна.

От представените писмени доказателства по гр.д. 686/2022г. на ПРС, от вложените във въззивна инстанция доказателства, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност, настоящата инстанция приема за установени следните обстоятелства:

Постановено е съдебно решение №960/27.06.2022 г. по гр.д. 686/2021 г. на ПРС, с което е осъден ,на основание чл. 45 от ЗЗД, Д. Г. Д. да заплати на Д.

Н. К., сумата от 3000 лева за неимуществени вреди и 500лв за имуществени вреди, причинени от молба с характер на жалба № 320 от 06.11.2019 г. по описа на АК – Плевен С цитираният съдебен акт Д. е осъден да плати и сумата в размер на 800 лв. за деловодни разноски, както и по сметка на ПлРС - държавна такса в размер на 140 лв.

Настоящата инстанция счита, че атакуваното съдебно решение №960/27.06.2022 г. по гр.д. 686/2021 г. на ПРС е валидно и допустимо, но при анализ на вложените документи като инстанция по същество намира,че е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.Съдът констатира,че липсва произнасяне относно законната лихва, но доколко се касае до хипотеза на чл. 247 от ГПК или 250 от ГПК е въпрос на преценка и компетентност на районния съд.

С искова молба №1211/28.01.2021 г. Д. Н. К. е предявила против Д. Г. Д. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер съответно на сумата 3000 лева и 500 лева. Изрично, в основание на исковете, е изложено, че деянието касае подаване на молба на 06.11.2019 г. против нея с №320 пред Адвокатска колегия –Плевен,с която е поискал ревизия на работата и по упълномощаване на 01.04.2019 г. и проц.представителство по гр.д. №194/2019 г. на РСНикопол. Изтъква , че Д. Д. е посочил ,че не си е свършила работата , всичко било съчинено по исковата молба на случаен принцип и не е приложена представени от него доказателства. Заявява, че е подала обяснения пред ОКПлевен и поради обидните и уронващи доброто и име факти по молбата от 06.11.2019 г. е получила главоболие, световъртеж, и високо кръвно, наложило се да ползва продължителен отпуск – около два месеца и половина.

Фактическите обстоятелства, които се твърдят по исковата молба съдът обсъжда предвид възражението по допустимост на исковете.

Съдът съобрази направеното възражение от въззивника за наличие на отрицателна проц.предпоставка – сила на присъдено нещо, но счита, че то е неоснователно. Предявена е искова молба от Д. Н. К. против Д. Г. Д.

№31659/13.11.2019 г. с правно основание чл. 45 от ЗЗД и цена на двата обективно съединени иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лева, а за имуществени вреди в размер на 500 лева, по която е образувано гр.д. 7349/2019 г. на ПРС. В исковата молба е посочено, че 2 на 07.06.2019 г. е депозирана от Д. жалба №143 пред АК-Плевен относно липса на адвокатска етика, загуба на доверие и жалба –допълнение №165/24.06.2019 г. до АК-Плевен. В последствие Д. К. е представила писмена молба №3758/11.02.2020 г. по делото, в която е уточнила,че Д. е подал нова молба-с характер на жалба с №320/06.11.2019 г. до АК-Плевен и подробно е описала изявленията в документа. Тя е заявила, че това е довело до главоболие, кръвно, психически стрес и тя неколкократно е ползвала отпуск.

С последваща писмена молба №12118/19.06.2020 г. К. е поискала да се допълни проекто-доклада , като периода на търпените вреди да включи и молба №320/06.11.2019 г. С писмена молба 15427/20.0.7.2020 г. К. отново е поискала да бъде изискано гр.д. №1227/2019 г. на НРС, тъй като държи да се съобрази и жалбата на Д. от 06.11.2019 г.В съдебно заседание на 22.07.2020 г.

ПРС е обявил изготвения с определение №518/04.02.2020 г. проекто-доклад по чл. 146 от ГПК за окончателен, без да се извърши допълване относно периода в т.ч. и молбата от 06.11.2019 г. Определението от 04.02.2020 г. на ПРС не съдържа обстоятелства относно молбата –жалба от 06.11.2019 г.

Районният съд - Плевен е произнесъл съдебно решение 0260352/22.10.20 Г. ,с което отхвърлил исковете по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 2500 лева, изразяващи се в главоболие, световъртеж, вдигане на кръвно, продължаващи дълъг период от 10.06.2019 г. до 11.09.2019 г. ,вследствие уронване на честта, достойнството и качествата и като юрист и адвокат и за имуществени вреди в размер на 500 лева-платен адв.хонорар за защита в дисциплинарното производство, представляващ частичен иск от 10000 лева ,ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба, до окончателно изплащане. В мотивите на съдебния акт е било посочено „ установява се от молба № от 06.11.2019 г. отправена до АК-Плевен, че ответникът по делото е отправил искане да бъде извършена ревизия на работата на адв. Д. Н. ...“/к.ц./ На цялата стр.4 от съдебния акт от 22.10.2020 г. са обсъдени писмото от 07.11.2019 г. на АК-Плевен, обяснение от 12.11.2019 г. и протокол от 23.01.2019 г., но в диспозитив липсва включване на периода относим към молбата от 06.11.2019 г. Въззиваемата е подала въззивна жалба №266058/03.11.2020 г., включително и с искане за произнасяне относно молбата/жалба/ от 06.11.2019 г. С влязло в законна сила съдебно решение №153/08.11.2021 г. по гр.д. в.х. №254/21 г. на Габровски окръжен съд е прието, че представените доказателства относно молбата от 06.11.2019 са неотносими, тъй като периода не е включен в исковата претенция и не е предмет на предявения иск и съдебното решение от 22.10.2020 г. на ПРС е потвърдено. При това положение настоящата инстанция приема, че не е създадена сила на присъдено нещо, предвид произнасянето на двете инстанции и настоящето производство е допустимо.

Установява се в хода на производството, а фактите не се оспорват и от въззивника, че на 06.11.2019 г. Д. Д. е подал писмена молба №320/06.11.2019 г. против адвокат Д. Н. К. до Адвокатска колегия – Плевен.В цитираната молба е поискано от въззивника да бъде извършена „ревизия на работата на адв.Д. Н.“/к.ц./. Посочва, че той я е упълномощил с адв. пълномощно да го представлява по гр.д. №194/2019 г. на Никополски районен съд срещу възнаграждение в размер на сумата 1360 лева и делото касае неизплатени допълнителни трудови възнаграждения. Заявява,че се е доверил на адв. Н. да 3 защити неговите интереси, но в последствие адвокатите от адв. дружество „******“ – София го уведомили, че първоначалният иск е заведен неправилно и е неправилно основанието по него, което се „разминава със закона“/к.ц./.Заявява,че въззиваемата „абсолютно неправилно е дефинирала сумата предмет на финансовата претенция като командировъчни“ /к.ц./, а не като допълнителни възнаграждения и посочила паричната сума ,“съчинена от нея на случаен принцип при доста по-висока от реалната стойност“/к.ц./.

Твърди, че не са представени доказателства , които и били предадени от неготаходиск с дигитална информация за 2018 г. Посочено е ,че бил уведомен от адв. дружество „******“-София ,“че не могат да изменят двата казуса, основание и парична претенция“/к.ц./ , ако въобще бъде допуснато от съда и това би имало ефект на увреждане върху него. Стигнали до заключението, да оттегли иска преди първо заседание, за да не плати голям размер разноски на ответника и този факт да го превърне от качеството на ищец в качеството на длъжник на ответника. Искането на въззивника е, че моли да бъде направена „ревизия на адв. Н. по горепосоченото дело“/к.ц./ , да му бъде предоставено писмено становище-резултати и се надява адвокатския съвет „като отговорен орган, контролиращ защитниците на гражданите да влезе в ролята на регулатор“/к.ц./ и да получи адекватен и компетентен отговор. С ръкописен текст е допълнено, че на адв. Н. са били предоставени два броя дискове, като тя не е приложила акт за 150 лева платен на нея хонорар за обжалване. Д. е посочил, че адв Н. имала неадекватни действия на юрист, тъй като оправила към него покана да получи документи от нея на 21.07.2019 г. в почивен деннеделя.

Съдът намира ,че вложените като доказателство покана от 12.06.2019 г.,извадки от съобщения на 22.04.2019 г.,21.05.2019 г.,копия на медицинска документация до 06.11.2019 г. ,преписка по жалба №143/07.06.2019 г. не касаят процесния период и не следва да бъдат съобразявани в настоящето производство. По фактите , установени с тях е произнесено влязло в законна сила съдебно решение от 22.10.20120 г. на ПРС по гр.д. 7319/2019 г.

Адвокатската колегия – Плевен е изпратила писмо № 412 от 07.11.2019 г. до въззиваемата, с което е уведомена за подадената молба с вх. № 320 от 6.11.2019 г. и е даден седемдневен срок за отговор. С писмено обяснение №155 от 12.11.2019 г. до Председателя на АК- Плевен, въззиваемата е дала конкретни писмени обяснения,както и приложила доказателства.Изготвен е доклад от адв. Н.Я. по жалбата от 06.11.2019 г.,в който са обсъдени всички процесуални действия на адв. К. и е дадено заключение,че исковата молба по гр.д. 1227/2019 г. на РС-Бяла Слатина отговаря на изискванията на закона, първоинстанционният съд е допуснал доказателствени средства и работата на въззиваемата е извършена, съгласно договора за правна помощ. Предложено е на АС на АК –Плевен да бъде прието решение ,с което жалбата да бъде оставена без уважение. На 23.01.020 г. на Адвокатски съвет на Плевенска адвокатска колегия , на основание чл. 137,ал.5 от Закона за адвокатурата, е прието решение за отказ да бъде образувано дисциплинарно производство по постъпилата молба №320/06.11.2019 г. на Д. Г. Д. за дисциплинарно нарушение от адв. Д. Н. К.. С писмо №33/06.02.2020 г. , връчено на 10.02.2020 г. Д.К. е била уведомена за решение №13 по протокол №1/23.01.2020 г.