Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 14.04.2021, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 83/2021
Вид
Решение № 7
Подписан
14.04.2021
В сила
29.09.2021
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 11, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 281, ал. 4 · Кодекс на труда
  • чл. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 7 гр. Царево , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200083 по описа за 2021 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-0003084 от 18.11.2020 г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Би Ай Ес Ко“ ЕООД, ЕИК *********, основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от КТ, вр. чл. 3, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и се иска от съда да бъде отменено, алтернативно-размерът на наложената санкция да бъде намален в предвидени от закона минимум.

В съдебно заседание не изпраща представител. Поддържа жалбата в нарочно писмено становище.

1

За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше актосъставителят.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 20.08.2020 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители на Инспекция по труда, посетили търговски обект в гр. Приморско, обл.

Бургаска, като при извършената проверка установили, че обектът се стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка по документи, на работещите в дружеството лица. Проверяващите установили в хода на проверката, че лицето **** работи като „***“.

Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта към момента на проверката. Било установено при проверката, че на лицето не е направен начален инструктаж за безопасност на работното място. Констатираното мотивирало актосъставителят, за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез неговия представител и е подписан от него без възражения.

Наказващият орган, въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят е допуснал до работа ****, без на лицето да е направен начален инструктаж за безопасност на работното място. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от КТ, вр. чл. 3, чл.

11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и санкционирано на осн. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, като е наложено административно наказание „имуществена 2 санкция“ в размер на 1500,00 лв.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, и устните доказателства - показанията на актосъставителя. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.

Същите са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост или предубеденост. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в показанията на свидетеля, така и в добросъвестността на същия при изпълнението на служебните му задължения. Свидетеля заедно с колегите си е възприел лично факта, че непълнолетното лице работи в проверявания обект. Контролните органи са разполагали с достатъчно време да се запознаят детайлно с обстановката на обекта, да възприемат присъстващите в търговската зала лица и въз основа на извършваните от тях действия да преценят дали лицата полагат труд на обекта или са клиенти

Показанията на актосъставителя, че лицето е полагала труд на обекта, кореспондират напълно с вписаните обстоятелства в Списъка на работещите в обекта, а именно: че лицето полага труд на обекта, с определено работно време и възнаграждение, за което работника лично е положил подпис.

Списъкът на работещите в обекта съдържа реквизитите на декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, изготвен е в хода на проверката и след като работника надлежно е положил подписа си срещу вписаните обстоятелства, с което е удостоверил верността на вписаните обстоятелства, Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице, посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да 3 представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице- правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: **** е полагала труд за жалбоподателя. Заради липсата на проведен начален инструктаж, към момента на проверката съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗАНН, съставен е в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя. Той е подробен и обоснован. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на КТ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно наказателна отговорност спрямо него. Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.

Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното 4

НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.

Посочените фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.

Съдът намира, че жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар. 1, т. 1 от ДР от КТ, който предвижда, че "работодател" е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Това обстоятелство не се оспорва и от дружеството- жалбоподател.

Съгласно нормата на чл. 281, ал. 4 от КТ, не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието като ал. 1 определя, че всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.

Съгласно чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В чл. 11, ал. 1 се предвижда, че работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост; 2. командировани работници и служители; 3. работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието; 4. лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с които се провежда производствена практика; 6. всички други лица, които ще 5 посещават производствени звена на предприятието. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5.

Санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 15 000,00 лв. а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000,00 до 10 000,00 лв.

В случая, санкцията която е наложена е в размер на 1500,00 лева, което е предвидения от закона минимум. Следва да се оцени, че в случая се касае за по-висока степен на обществена опасност на деянието- касае се за полагане на труд и боравене с хранителни продукти- при наличието на епидемична обстановка на територията на страната, във връзка с разпространението на заразата от Ковид 19, като извършваната от работника работа в место за хранене, поставя във висока степен на риск здравето както на работещия, така и на лицата които консумират храна, поради което и предварителния инструктаж за безопасна и здравословна работа е задължителен и изключително важен.

Извършеното нарушение съдът счита, че не може да се определи като маловажно, доколкото не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от този вид, а напротив характеризира се с по- висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за епидемична обстановка на територията на страната като многократно е изтъквано от здравните органи, че отрасълът, в който се полага труд в случая е рисков.

По тези съображения НП- като правилно и законосъобразно- следва да се потвърди изцяло. В подобна насока е и практиката на касационната инстанция– Решение № 598 от 03.04.2017 г. по к. а. н. д. № 298/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 348 от 27.02.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 3421/2017 г. и Решение № 1441 от 18.07.2018 6 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1600/2018 г. Решение № 1284 от 8.07.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1171/2019 г. и мн. др.