Определение № 1599 от 18.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1599 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501350 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, чрез адв. Х. М., против определение №3897/26.03.2026 г., постановено по гр.д. №10160/2026 г. по описа на РС Пловдив, VII гр.с., с което е оставена без уважение молба вх. №13211/09.02.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от жалбоподателя, за изменение на решение №223/16.01.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се откаже присъждане на разноски на ищеца, а при евентуалност – да бъдат намалени значително. Излага съображения, че не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното дело. Отбелязано е единствено, че адвокатското възнаграждение ще се изплаща при изключението на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв., но без да е посочено конкретното дело, спорещи страни и предмет.

Уговорено е подаване на една искова молба, а са подадени дванадесет.

Представеният ДПЗС не установява безспорно, че страните се намират в близки отношения. Поддържа, че ищцовата страна е упражнила превратно правото си на иск единствено с цел да се възложат повече разноски на ответното дружество и същото да бъде увредено. Твърди, че са подадени 12 1 искови молби с идентично съдържание – обстоятелствена част и петитум, макар и делата да касаят различни правоотношения. Неправилно са присъдени разноски по всеки от исковете. Позовава се на практика на други съдилища, които приемат, че в тези хипотези се касае за злоупотреба с право и отказват присъждане на разноски. Излага и съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/22, както и решение от 13.07.2023 г. на СЕС по дело С-35/22 и решение от 21.03.2024 г. по дело С-417/22 на СЕС. Правят се и доказателствени искания – за задължаване на насрещната страна да представи декларация, че е в близки отношения с пълномощника си и за прилагане на искови молби и списъци по чл.80 ГПК. Прилага за сведение и цитирана в жалбата практика.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в определения от съда срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С определение №11297/04.09.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, на основание чл. 213 ГПК са съединени гр.д.

№8690/2025 г., гр.д. №9538/2025 г., гр.д. №10161/2025 г., гр.д. №9997/2025 г., гр.д. №10160/2025 г. и гр. д. №12835/2025 г., всички по описа на Районен съд Пловдив, за разглеждането им в едно производство под №10160/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, VII гр. с-в.

С решение №223/16.01.2026 г., постановено по гражданско дело №10160/2025 г. на Районен съд – Пловдив, са уважени изцяло три и частично – един, от предявените от Н. Г. искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както и изцяло двата предявени иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит.

„Сити кеш“ ООД е осъдено да заплати на адв. С. Н. сумата от общо 1000 лева (равняваща се на 511.29 евро), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в производството за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите е посочено, че при определяне размера на 2 следващото се възнаграждение следва да се съобразят разясненията, дадени в решение по дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение, чл. 101, §1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е посочено и, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като е съобразил цената на иска, липсата на фактическа сложност на делото, обстоятелството, че по делото са събирани единствено писмени доказателства, но се касае за шест обективно кумулативно съединени иска, съдът е приел, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. С. Н. следва да се определи възнаграждение в размер на 1000 лева (равняващо се на 511,29 евро).

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Сити кеш“ ООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, с идентични съображения като тези в частната жалба. Не е постъпило становище от насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като изложил съображения, че в постановеното решение е посочено поради каква причина следва да се присъдят разноски в полза на процесуалния представител на ищеца именно в този размер, съобразена е фактическата и правна сложност по делото, извършените по него процесуални действия. Отбелязано е, че договорите за 3 правна защита и съдействие, представени по делото, са относими към производството именно предвид прилагането им към исковите молби. Липсва конкретно изискване в договора за правна защита и съдействие да се посочва номера на делото с оглед неговата относимост към конкретното производство.

Още повече, че съдът е присъдил едно адвокатско възнаграждение, независимо, че по всички обединени дела са представени договори за правна защита и съдействие. За съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже такава по отношение на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, за което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания, като се е позовал и на съдебна практика. Съобразено е, че всички образувани дела от ищеца срещу ответника, независимо от конкретния им предмет, са били обединени в едно производство, по което е присъдено едно възнаграждение. Дори да се приеме, че е налице опит за злоупотреба с права, с обединяването на делата същият е преустановен.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение.

Производството по чл.248 ГПК е специфична фаза в процеса, в която са приключили както събирането на доказателствата, така и устните състезания, като е постановен и краен акт, чието изменение в частта за разноските се иска. Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението решаващият съд сам да може да промени решението си в частта за разноските, за да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който не е основен по делото. Нещо повече – да не се генерират допълнителни разноски за страните, които не могат да бъдат възмездени. Това обаче означава, че не могат да се събират нови доказателства, както и не могат да се правят нови възражения, които не са били направени до приключване на устните състезания. Ето защо правилно първоинстанционният съд не е уважил направените доказателствени искания. Недопустимо е същите да бъдат уважавани и в настоящето производство, още повече, че се иска събиране на 4 доказателства, с които страната разполага – твърди се, че е страна и в производствата, за които се иска да се приложат искови молба. Нещо повече – производството по първоинстанционното дело е разгледало исковете по още пет образувани дела.

Неоснователни са доводите, че не е посочен номер на делото в договора за правна защита и съдействие. Същият, както и пълномощното, са подадени с исковата молба, като към онзи момент не е имало образувано дело, респективно – не може да се посочи номер на такова.

Фактът дали са били налице предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ в настоящия случай е ирелевантен, тъй като, когато е уважен искът на страната и са налице предпоставките за присъждане на разноски, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на процесуалния представител. Единствената разлика при заплатено възнаграждение от страната е възможността да се възразява за необосновано висок размер, докато при предоставена безплатна правна помощ размерът на възнаграждението се определя от съда.

Относно доводите в частната жалба, касаещи основанието на предоставената безплатна правна помощ - страната не е длъжна да доказва конкретното основание, на което се оказва правна помощ, но е длъжна да го посочи.

В този смисъл е и виждането, застъпено в определение №1150/17.05.2023 г. по ч.гр.д. №1612/2023 г. на ВКС, III г.о., което, позовавайки се на съдебната практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 50370 от 17.10.2022 г. по ч. гр. д. № 35/2022 г., IV г. о., определение № 118 от 17.03.2022 г. по ч. т. д. № 390/2022 г., II т. о. и др., посочва, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 2, т. 1 -3 ЗАдв., без да е необходимо страната да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ. Адвокатското възнаграждение се определя според действащия нормативен акт към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие (в този смисъл е определение № 465 от 15.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4206/2015 г., I г. о., определение № 178 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о., определение № 118 от 17.03.2022 5 г. по ч. т. д. № 390/2022 г., II т. о. и др.).

Неоснователно е оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на множество идентични дела, доколкото, видно и от изложеното в частната жалба, се касае за различни правоотношения. Нещо повече – първоинстанционния съд е обединил за съвместно разглеждане шест дела и се е произнесъл по шест иска, като пет от тях са изцяло уважени, а шестият – частично. Разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове. Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, във връзка с множество договори помежду им, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, тъй като се касае за самостоятелни правоотношения и исковете по тях, макар и при идентичност на страните и сходство в обстоятелствената част и петитумите, не са свързани или обусловени.