Решение № 253 от 05.11.2025, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 427/2025
- Вид
- Решение № 253
- Подписан
- 05.11.2025
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 19, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 253 гр. Тетевен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100427 по описа за 2025 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителя - К. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 93, която е сезирал съда с искане за издаване на заповед за защита срещу С. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 127, който е син на сестрата на молителя М. и негов племенник. В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо него домашно насилие на дата 01 и 02.02.2025 г. Твърди, че е О. излязъл на двора с брадва в ръка и започнал да се заканва на молителя, че ще го ликвидира, че ще го насече с брадва, ако си позволи да премине през двора на недвижимият имот, както и изричал нецензурни думи и закани по адрес на молителя, което предизвикват в него страх и безпокойство, тъй като може да се стигне и до по-тежки прояви на насилие. Моли съда да му бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, с която на ответника бъде забранено да доближава молителя и жилището му, да контактува по какъвто и да е начин с него.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителя е възпроизвел изложените от него твърдения в молбата му за защита от домашно насилие.
Декларацията е подписана от молителя.
В заключителното съдебното заседание молителят се явява лично, като поддържа молбата.
Ответникът - С. И. О. от с. Галата, област Ловеч, в заключителното съдебно заседание се явява лично, както и с процесуален представител. Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК ответникът О. заявява, че съжалява за стореното. Сочи, че конкретните действия били извършени в състояние на силно раздразнение, породено от битово-имуществен спор между страните. Заявява, пред съдебният състав, че занапред ще се въздържа от подобни прояви, както и споровете между страните ще се разрешават със законови способи.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на 1 свидетели. По делото е разпитан Радослав Асенов Георгиев. В съдебно заседание свидетелят сочи, че С. говори за него и молителя К., че ще ги бие. Миналата година с К. носили земя за градинката, Симо и негов приятел си работели, а свидетеля си работил с К., и тогава С. казал „още малко ще ви изчакам и ви започвам“. Свидетелят си замълчал, свършил си работа и се прибрал. Свидетелят заявява, че вечер се прибира от работа, С. е по кафетата, системно пиян и само говори, че ще ги бие. Един път С. карал кола, няма книжка, пиян показал, на свидетеля, в багажника си пушка флоберка и каза, че ще я пробва на тях. Това било преди около година. Постоянно само това говорел, че ще ги „започва“, тоест ще ги бие. Свидетеля заявява, че изпитва страх от това негово поведение на О..
На следващо място по делото е разпитан свидетелят М. С. Д., която заявява, че С. живеел на адреса на К. в село Галата на улица хххххххх, сега не знае къде живее. Не е присъствала на техни разправии. Свидетеля има заведение и К. ходел при нея и седял до 1:30 - 2:00 ч. през нощта, защото се страхувал да не стане някоя беля, затова и свидетеля ходела с него да преспива у тях, за да не е сам. Сочи, че с К. гледали на камерите какво прави С.. Свидетелят била бях отгоре вкъщи при К. и я било страх да излезе. Там изкарала 24 часа горе в стаята. С. буйствал, тоест крещял и псувал на камерата по адрес на К.. Свидетелят е присъствала само един път на тези неща, защото било по-рано. С. пред свидетеля нищо не е говорил. К. го било страх да се прибере вкъщи, защото е сам. На камерата С. бил агресивен, псувал К. на майка. Свидетеля видяла на камерата какво прави, махал с брадва и удрял по асмата и псувал, а те с К. седели вътре. К. имал телефон в себе си, но не звъннал на 112. Това се случило през деня. С. цял ден седял на двора, той живял там на долният етаж.
На следващо място по делото е разпитан свидетелят Д. Д., дъщеря на молителя, която заявява, че от както С. и семейството му се преместили да живеят на адреса на молителя, при майката на С. от тогава започнало да назрява напрежение между С. и неговото семейство и бащата на свидетеля Д.. Сочи, че причината за спора е заключена баня, която се ползвала от всички, но от както О. и семейството му заживели на адреса от банята започнали да изчезват вещи и да сменя по собствена инициатива неща в банята. На следващо място свидетелят сочи, че таванското помещение, където баща й държал вещи, също било отключвано и от него липсвали определени неща, собственост на семейството на М.. Тези причини били в основата на конфликта, в който С. О. заплашвал молителя с брадва, както и че ще го върже за трафопоста. Сочи, че при тези прояви са се обаждали на 112 и са викали полиция.
На следващо място по делото е разпитан свидетелят Т. Стефанова О.а, съпруга на соченият за извършител на домашно насилие и ответник по делото, която заявява, че са се преместили със съпруга си и децата си в къщата на майката на С. О., тъй като там имало подобри битови условия. Заявява, че конфликтът между семействата се породил от това, че молителят М. заключил общата баня и О.а и децата й нямало къде да използват баня. В този момент С. О. не бил в селото, а на работа, в друг град. След като съпругата му и свидетел Т.
О.а му се обадила, О. се прибрал в селото, където семейството на К. М. и свидетеля Д. извикали полиция, преди още С. О. да се е прибрал. Свидетеля заявява, че след издаване на заповедта за защита М. сложил катинар на тяхната порта и О.а нямало как да се прибере в домът на свекърва си, в който до този момент живее със семейството си. На въпрос от къде са минава, М. и отговорил да заобикаля през съседите. Това принудило свидетеля да си събере вещите и да напусне адреса на свекърва си и да отиде да живее при роднини в с.
Джурово.
На следващо място по делото е разпитан свидетелят М. Маркова М., която заявява, че по време на празненство на С. О. и негов приятел била извикана полиция от Д. и баща й М..
Полицаите извикали С., за да му направят забележка за музиката, в този момент излязъл молителя М. и започнал да вика „откраднаха ми бащинията и майчинията“ и така станали конфликтите. В следващ момент свидетеля видяла как отново дошла полиция, за да 2 уведомят С. О. за издадената заповед. След извеждането му от жилището, К. М., сложил синджир и катинар на портата от която влизали О. и семейството му. Свидетеля сочи, че не е виждала заплахи с брадва.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на Д. Д. и Т.
О.а по реда на чл. 172 ГПК, предвид факта на роднински връзки между свидетелите със страните по делото, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
По искане на молителя М. и процесуалният му представител адв. К. по делото са представени компакт дискова със свалени видео записи от охранителна камера и мобилен телефон, за които се твърди че съдържат разигралата се сцена на насилие, извършена на 0102.02.2025 г. преди да ги приеме по делото съдебният състав е назначил на основание чл. 195 ГПК Съдебно – Компютърно Техническа експертиза, със задача, да се установи автентичността на представените видео записи. С депозирано заключение от 16.10.2025 г. експертът инж. Б. е отговорила на всички поставени от съдебния състав въпроси. В заключение експертът инж. Б. заявява, че представените записи от охранителна камера и снети от мобилен телефон на дъщерята на молителя М. не са манипулирани. Преди да ги приеме по делото съдът по реда на чл. 204 ГПК е извършил оглед на видео записите в съдебна зала, в присъствието на присъстващите в залата страни и техните процесуални представители. След това и предвид липсата на възражения и оспорване автентичността на същите съдебният състав си е приел и приобщил, в кориците на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН шестмесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 6 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е пострадалият е в роднински отношения, а именно пострадалото лице е вуйчо на извършителя на домашното насилие. Посочените обстоятелствата не са спорни по делото, а именно ответникът не е оспорил същото.
От приложената Справка за съдимост на ответника С. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Галата, област Ловеч, ул. „хххххххх“ № 127 се установява, че същият е осъждан еднократно, преди повече от 10 години.
От изисканите справки от „ДПБ – Ловеч“ от 07.05.2025 г. се установява, че страните по делото не се водят на диспансерно лечение и не са лекувани в ДПБ – Ловеч до настоящия момент.
Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от РС- Тетевен, се установи, че на страните по настоящото дело няма наложени мерки по ЗЗДН.
По делото са представени от молителя доказателства, в подкрепа на молбата му.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в т. 9 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая не е 3 спорно, че соченият за извършител е племенник на молителя М. и следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 6 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които молителя твърди да са извършени от ответника, и изразили се в това, че на дата 0102.02.2025 г.‚ същият му отправял обидни реплики и заплахи по повод зародилият се спор между страните, касаещ собствеността правото на ползване на наследственият им имот, както и в последствие се установи от доказателствата по делото, а именно изследваните видео записи, че О. държи брадва и удря с нея по предмети и вещи от жилището, както и изрича нецензурни думи и закани по адрес на молителя М. – негов вуйчо. Дори и да бъде кредитирана защитната теза на О. и неговият процесуален представител, че в момента на извършване на тези действия, М. не е бил в жилището и е думите са изречено единствено срещу монтираната видео камера, то същата не би могла на се разглежда в насока оневиняване на О.. На първо място не бе доказано твърдението, че М. в процесният момент е отсъствал от жилището си. Част от свидетелите сочат, че М. е бил в жилището, другата част сочат, че не е бил вътре. Но дори и да се приеме, че не е бил в жилището /което не е доказано/, то думите и действията на О. са насочени вербално и пряко срещу М., чрез охранителната камера. О. сипейки обиди и закани срещу М., в посока охранителната камера на последния, ясно съзнава, че казаното от него и показните действия с брадвата в ръка ще срещнат своя адресат – М. и ще породят желаните последици, а именно всяване на страх у молителя. Очевидно това е породило желаният ефект, тъй като именно то е поводът за иницииране на настоящето производство по закона на защита от домашно насилие. Предвид изложеното извършеното от О. действие следва да бъде третирано като акт на домашно насилие, още повече, че самият О. заяви, че съжалява за стореното и че то е било извършено в момент на силно раздразнение от негова страна.