Решение № 620 от 21.09.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Русе, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200854 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Атанасов – Атанас Атанасов“, ЕИК:

117520241, със седалище и адрес на управление в ***, чрез адв. К. А. от АК – Хасково, със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504473422, с което на жалбоподателя му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл.

102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита електронния фиш за незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не било уредено да бъде издаван електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, такава възможност била предвидена от законодателя само и единствено за нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Поради това неправилно била ангажирана 1 отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП като е бил издаден електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП. Нормите на тези санкционни разпоредби имали и различно съдържание и различни субекти. Налице било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административнонаказателното производство следвало да бъде образувано със съставянето на АУАН, срещу който санкционираното лице може да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. Разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 ЗДвП не била правна норма с административнонаказателен процесуален характер, систематически се намирала в Глава пета на ЗДвП – „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“ и не уреждала реда за санкциониране на установените нарушения. Разпоредбата единствено предвиждала задължения за АПИ да създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП. Редът за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата бил уреден едва в Глава седма и именно там систематически се съдържали както съставите на административните нарушения, санкциите, така и редът за реализиране на този вид юридическа отговорност. Действително в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП е предвидено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3-3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10 ЗДвП, но тази норма също не предвиждала изрично възможността да бъде ползвана на този етап от редакцията на ЗДвП облекчената процедура за налагане на санкция с електронен фиш за нарушение като процесното. Разпоредбата предвиждала единствено влизането в сила на вече издадени електронни фишове, а не редът за тяхното издаване и нарушенията, които можели да се санкционират с тях.

Разширително тълкуване на този вид разпоредби било недопустимо във вреда на санкционираните субекти, което било основен принцип в правото.

Цитираните разпоредби били също толкова непрецизни, колкото и чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, доколкото се предвиждало АПИ да създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3б (167а, ал. 4 ЗДвП), но същевременно чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП не предвиждала изобщо влизане в сила на електронен фиш за нарушения на чл. 179, ал. 3в, което било още един аргумент да се приеме, че за нарушения, различни от изрично предвидените в 2 чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, на този етап не била предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Не можело да се приеме, че при положение, че и четирите разпоредби били обнародвани в един брой на ДВ бил налице законодателен пропуск при определяне на нарушенията, за които може да се издаде електронен фиш, тъй като съставите на тези нарушения били създадени заедно с приемането и на разпоредбата, предвиждаща издаване на електронен фиш само за някои от тях. Законодателната техника, изразяваща се в добавяне на нови алинеи в чл. 179 ЗДвП била в пълен разрез и осъществена в противоречие и незачитане на ЗНА и Указа за неговото прилагане. Законодателната непрецизност довеждала до още по-голяма неяснота при правоприлагането, която обаче не можело да се тълкува в ущърб на административнонаказателно отговорните лица. Нямало съмнение обаче, че съставите на чл. 179, ал. 3а до 3в ЗДвП не били част от ал. 3, а били отделни алинеи, независимо от неправилното им номериране, не можели да бъдат приети за точки на ал. 3 и респективно не можели да бъдат обхванати от приложното поле на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, който бил единствената разпоредба, уреждаща възможността нарушения да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш. Незачитането на предвидения в ЗНА и Указа за прилагането му уреден ред за строеж на нормативните актове довел до непрецизно формулиране и обозначаване на релевантните разпоредби, които, макар и създадени в разрез с установените правила за нормотворчество, били достатъчно ясни, както пределно ясен бил и чл. 189ж, ал. 1. Не намирал приложение чл. 189, ал. 4 ЗДвП, който уреждал издаване на електронен фиш за всички нарушения на ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство или система, за което не било предвидено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или отнемане на контролни точки. В случая чл. 189ж, ал. 1 бил специален и предвиждал издаването на електронен фиш, заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, какъвто бил и настоящият случай. Евентуални пропуски на законодателя не били основание за прилагане на закона по аналогия или разширително тълкуване. На следващо място липсвали задължителните реквизити за този вид акт. Електронният фиш не съдържал отбелязване на административнонаказващия орган издал правораздавателния акт и мястото на извършване на нарушението. Словесно описание на извършеното нарушение на практика липсвало, а отразеното в електронния фиш било в разрез с императивната материалноправна 3 санкционна разпоредба. Отразеното в съдържанието на електронния фиш не отговаряло на нарушението, за което се ангажирала административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а същото оставало и недоказано. Не можело да се направи преценка за компетентност с оглед на факта, че липсвали данни за издателя на акта, поради което електронният фиш бил издаден от некомпетентен орган. Не било удостоверено в санкционния акт по несъмнен начин в чии административни граници било извършено нарушението, липсвали данни за компетентността на издателя. Всеки акт на властническо волеизявление следвало да съдържа точни данни за неговия издател, както и имена и длъжност, за да бъде проследена неговата компетентност.

Вместо това административнонаказващият орган предварително бил определил кой е компетентен да разгледа жалбата срещу електронния фиш съд, като освен, че мястото на извършване на твърдяното нарушение, било едностранно посочено от административнонаказващия орган по неясен и неразбираем начин, не били представени никакви други факти и обстоятелства, респективно доказателства, установяващи, че именно на територията на определения град е извършено твърдяното нарушение. Така се накърнявало правото на защита на жалбоподателя, което нарушение водело до отмяна на обжалвания санкционен акт. Посоченото като „път I-5 км 25-914“ място на извършване на нарушението се явявало неясно, неточно и неправилно, тъй като не били отразени действителните имена на обектите, чрез които се индивидуализирало, поради което можело да се приравни на пълна липса на посочване на същото. Пътищата, за които се събирала пътна такса, били описани в Приложение към т. 1 на Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г., а в цитираното приложение никъде не бил посочен визирания в електронния фиш път. Липсвало означаване на посоката на движението, в коя област се намирал пътят и всякакви други белези, които биха спомогнали за индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението и по този начин се нарушавало правото на защита, включително и във връзка с постановеното Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС, съгласно което описанието на нарушението имало съществено значение за защитата на нарушителя и поради това то трябвало да е означено по начин, който да е ясен и разбираем за нарушителя. Неяснотата за описанието на нарушението се задълбочавала с изречението, че „… за ППС няма валидна маршрутна карта 4 или валидна тол декларация за преминаването“. Това било индикация за допуснати съществени нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, тъй като обвинението следвало да бъде безспорно доказано. В случая за дружеството оставало непонятно какво нарушение е извършило – нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му. Недопустимост било да се съдържа алтернативност при изпълнителното деяние и по този начин да се ангажирала административнонаказателната отговорност. Липсата на словесно описание водело до недействителност на обжалвания акт, поради което и електронният фиш се явявал незаконосъобразен. Текстът на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, под чиято диспозиция било подведено нарушението, гласял, че жалбоподателят е допуснал превозното средство да се движи, без да са били изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. В случая съставът не бил осъществен, тъй като жалбоподателят не допуснал/разрешил преминаването на превозното средство, без да бъдат заплатени пътните такси, за което свидетелствали приложените към жалбата доказателства. Заплащането на тол такса ставало по два начина – чрез закупуване на маршрутна карта или с абонаментен договор към националните доставчици на услуги. Налице било явно разминаване между описание на нарушението и изписаната правна квалификация, тъй като съгласно словесното описание дружеството не било заплатило дължимата такса за ползването на платената пътна мрежа, а съгласно правната квалификация – било допуснало управлението на ППС по платената пътна мрежа, без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащането на съответната такса.

Жалбоподателят изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 102, ал.

2 ЗДвП да не допуска превозно средство да ползва платената пътна мрежа без заплатена съответна тол такса за преминаването през платената пътна мрежа, независимо от избрания от него начин, било то чрез закупуване на маршрутна карта или чрез сключване на договор с национален доставчик на услугата. С оглед систематичното тълкуване на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и чл. 179, ал. 3б ЗДвП се обуславял единствено верният извод, че имало пълна неяснота относно факта в какво действителност се изразявало неправомерното поведение на наказаното лице, а това било необходима предпоставка да му бъде наложено 5 административно наказание. Не се установявало безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал.

2 ЗДвП като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Това било основание за отмяна на електронния фиш поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението. Електронният фиш не бил издаден по образеца, съответстващ на датата на извършване на нарушението, което било съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Той следвало да отговаря на образеца, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на УС на АПИ, тъй като нарушението било заснето и установено на 26.02.2021 г., но той отговарял на образеца, утвърден със Заповед № РД-11983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ в изпълнение на решение на УС на АПИ по Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 г. Така не била спазена формата на електронния фиш, което означавало, че същият страдал от найтежката форма на незаконосъобразност на един властнически акт, още повече че и самият образец бил утвърден еднолично от председателя на УС на АПИ, а не на заседание на целия управителен съвет. Властническият акт не отговарял и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл.