Решение № 825 от 25.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 825 гр. Пловдив, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20265300500073 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. К. Б., ЕГН ********** чрез адв. Е. С. като особен представител против решение № 4945/15.11.2025г., постановено по гр. д. № 18771 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., с което се признава за установено в отношенията между страните, че М. К. Б., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, следните суми: 489, 29 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 12.12.2022г. – 14.03.2024г. за имот, находящ се в гр. *** и 24, 88 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.02.2023г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.06.2024г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4928/11.06.2024г. по ч. гр. д. № 10238/2024г. на ПРС, XIX гр. с.

Осъжда М. К. Б., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, следните суми: общо 575 лева – разноски за производството и общо 75 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 10238/2024г. на ПРС, XIX гр. с.

Решението се оспорва като неправилно и необосновано, постановено въз основа на негодни документи за отчитане на потреблението на водоснабдявания обект.Прави 1 се оплакване, че ищецът не е доказал обема на предоставената услуга, т. е. количеството доставена питейна вода.Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

С отговора по възиввивната жалба се изразява становище, че същата е допустима, но неоснователна.Моли се въззивната жалба като неоснователна да се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, останала недоволна от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът М. К. Б., ЕГН **********, носейки отговорност по силата на закона за задълженията си, възникнали при доставка на ВиК услуги, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.

Пловдив, ЕИК 115010670, сумата от

489, 29 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 12.12.2022г. до 14.03.2024г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 28.02.2023г. до 30.04.2024г. в размер на 24, 88 лева.Твърденията в исковата молба са, че за периода 12.12.2022г. – 14.03.2024г. ответникът има непогасени задължения към водоснабдителното дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в претендираните размери, за което били издадени описаните от ищеца фактури.Твърди се, че ответникът е „потребител“ на ВиК услуги и фигурира в базата данни на оператора под № **********.Отчета в имота на потребителя бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ09 от 11.08.2014г. – при условията на липсващо измервателно устройство, като се начислявали по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за топлофицирано жилище на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство. В случая било начислявано количество вода за двама обитатели – 10 куб. м. Срещу показанията от 15.08.2023г. и 16.10.2023г. имало положени подписи от ответника или негов представител от домакинството, поради което се твърди, че той е знаел за задължението си за подмяна/монтаж на измервателното устройство с отговарящо на законовите изисквания.

2

Назначеният особен представител на ответника по делото е подал писмен отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но е оспорил същия по основание и размер.

По делото не е спорно, че ответникът има качеството „потребител“, като наемател на общинско жилище през процесния период, както и че имотът е бил водоснабден и обитаван от него и семейството му през същия период.

Районният съд е приел за неоснователни възраженията, че месечните количества не са определяни надлежно и правилно, съотв. че не отговарят на изразходваната вода.Счел е, че необходимите данни се съдържат в представените карнети, в които са посочени дати и месеци на проверките. Посещенията били правени ежемесечно, а карнетите били водени редовно, поради което абонатът дължал претендираните суми.

Допълнително първоинстанционният съд е обосновал, че в действащите ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл. 18, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ОУ/, като водоснабдителното дружество няма законово задължение да уведомява потребителя за този му ангажимент.

Горните изводи не се споделят от настоящия състав на съда, предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

От приложения карнетен лист с исковата молба, в случая е видно, че за процесния период е начислявано служебно количество вода по 10 куб. м. за жилището, обитавано от ответника и семейството му. На две места в карнетния лист фигурира подпис в графа „потребител“, но не са записани имената и качеството на лицето, което се е подписало.Съответно за тези месеци също са начислени по 10 куб. м. Попълнени са имената на абоната /ответник пред съда/, адреса на жилището и номер на водомер – 00104233182.

В приложените писмени доказателства по делото – протокол-опис от 26.02.2015г. и протокол-опис от 23.08.2016г., съставени от домоуправителя на ОП „Жилфонд“, е отразено, че в жилището има 1 бр. водомер, намиращ се в баня, перално помещение и 1 бр. водомер в тоалетна. Не е установено тези водомери да са били неизправни, да са давани предписания за подмяната им съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата, съотв. да е налице неизпълнение. Не е установено изобщо да са правени проверки на място.

3

При тези данни не може да се приеме, че ищецът е доказал изправността си по договора с ответника, а именно, че е доставил начислените количества питейна вода и отведена вода, както и че са били налице предпоставките за служебно начисляване при липса на измервателно устройство.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че искът не е доказан по размер, респ. същият се явява неоснователен. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция разноските за ДТ за въззивното производство, в размер на 25, 56 евро, следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4945 от 15.11.2025г., постановено по гр. д. № 18771 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М. К. Б., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, следните суми: 489, 29 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 12.12.2022г. – 14.03.2024г. за имот, находящ се в гр. *** и 24, 88 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.02.2023г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.06.2024г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4928/11.06.2024г. по ч. гр. д. № 10238/2024г. на ПРС, XIX гр. с., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да заплати ДТ за въззивното производство в размер на 25, 56 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5