Решение № 1344 от 20.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 803/2024
- Вид
- Решение № 1344
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 03.03.2026
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1344 гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000500803 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 5772 от 13.11.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 5782 от 13.11.2023 г., постановени по гр.д. № 7091/2021 г. от Софийски градски съд е:
ПРОГЛАСИЛ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД нищожността на сключения между ВРИД Началник на поделение № 18780 - СЕПНИ София и Л. А. С., ЕГН ********** предварителен договор изх. № 110/16.02.1994 г. за покупко-продажба на апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСИЛ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД нищожността на сключения между ВРИД Началник на поделение № 18780 - СЕПНИ София и 1
Л. А. С., ЕГН ********** договор за отдаване под наем на недвижим имот: апартамент апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата, поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛИЛ предявения от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829 против Л. А. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на ответника, че недвижим имот - апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата е частна държавна собственост и да осъди ответника да предаде владението на ищеца върху посочения имот.
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Л. А. С., ЕГН ********** срещу Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829, че Л. А. С., ЕГН ********** е собственик (в режим на съпружеска имуществена общност с М. Г. С., ЕГН **********, на основание придобивна давност на недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата.
ОСЪДИЛ на основание чл. 59 ЗЗД Л. А. С., ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829 сумата от 13 386.85 лева, дължима за периода 01.06.2016 г. 31.12.2017 г., с която ответника се е обогатил за сметка на ищеца поради неоснователно ползване на апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с 2 площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата, като е ОТХВЪРЛИЛ иска, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 44 678.67 лв. и за периода от 01.01.2018 г. - 31.05.2021 г.
ОСЪДИЛ Л. А. С., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 2 922.27 лева.
ОСЪДИЛ ищеца - Изпълнителна агенция “Военни клубове и военнопочивно дело”, ЕИК 129008829 да заплати деловодни разноски на Л. А. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 2 712.54 лева.
Решението на първоинстанционния съд е постановено при участие на Министерство на отбраната, конституирано като подпомагаща страна по молба на ищеца Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829 в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС; в ЧАСТТА, в която по насрещния установителен иск е признал за установено, че Л. А. С., ЕГН ********** е собственик, при режим на СИО на апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата; в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД, за разликата над уважения размер /13 386.85 лева, дължима за периода 01.06.2016 г. 31.12.2017 г./ до пълния предявен размер от 44 678.67 лв. и за периода от 01.01.2018 г. - 31.05.2021 г. с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
3
Жалбоподателят оспорва фактическите и правни изводи, че в полза на ответника по иска с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, едновременно с това и ищец по предявения от него насрещен иск е изтекла 10 –годишна придобивна давност.
Поддържа, че всички събрани по делото доказателства не обосновават да е текла давност, предвид нормативно установена забрана за придобиване по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост до решението на Конституционния съд.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и вместо това да отхвърли предявения насрещен установителен иск за собственост; да признае, че процесният имот е собственост на ищеца и се владее от ответника без правно основание, поради което да го осъди да предаде владението; да уважи осъдителния иск по чл. 59 от ЗЗД в пълния предявен размер.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от подпомагащата страна – Министерство на отбраната в частта, в която е отхвърлен иска по чл.
108 от ЗС и е уважен насрещния установителен иск за собственост в полза на първоначалния ответник.
Жалбоподателят поддържа, че придобивна давност не е текла в полза на ответника и последният не е могъл да придобие правото на собственост върху процесния имот.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и да осъди ответника на основание чл. 108 от ЗС да предаде владението на имота.
Ответникът Л. А. С., ЕГН **********, чрез процесуалния представител е подал общ отговор, с който оспорва основателността на двете жалби и моли въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд в атакуваните части.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
4
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:
Ищецът – от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно- почивно дело”, ЕИК 129008829 е предявил против Л. А. С., ЕГН **********:
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, имащ за предмет да се обяви нищожността на сключения между ВРИД Началник на поделение № 18780 - СЕПНИ София и Л. А. С., ЕГН ********** предварителен договор изх. № 110/16.02.1994 г. за покупко-продажба на апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата, поради противоречие със закона.
Иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, имащ за предмет да се обяви нищожността на сключения между ВРИД Началник на поделение № 18780 - СЕПНИ София и Л. А. С., ЕГН ********** договор за отдаване под наем на недвижим имот: апартамент апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата, поради противоречие със закона.
Иск с правно основание чл. 108 от ЗС, имащ за предмет да се признае правото на частна държавна собственост на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829 по отношение на ответника, че недвижим имот - апартамент № *, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата е частна държавна собственост и да осъди ответника да предаде владението на ищеца върху посочения имот.
Иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, имащ за предмет осъждането на Л.
А. С., ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК 129008829 сумата от 44 678.67 лв. за периода от 5
01.06.2016 г. до 31.05.2021, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца поради неоснователно ползване на апартамент № *, находящ се в гр.
***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата.
Ищецът твърди в исковата молба, че процесният апартамент № 8, находящ се в гр. ***, р-н „***“, кв. ***, парцел *, ул. „ ***“(стар № **), ет. 4, самостоятелен обект с идентификатор ***., с площ от 104.94 кв.м., ведно с мазе № 8 с площ от 6.75 кв.м., ведно с 4.461 % ид. части от общите части на сградата е със статут на частна държавна собственост, с първоначално предоставени права за стопанисване и управление на Министерство на отбраната, а след това, на основание ПМС 123/2015 г., обн.
ДВ, бр. 37/22.05.2015 г., в сила от 01.07.2015 г. на Изпълнителната агенция.
Министерството е отговаряло за настаняването под наем на военнослужещи и цивилни служители в имоти от жилищния фонд на МНО /МО/, организиране на управлението, експлоатацията и разпореждането с имотите от фонда и на движимите вещи в тях.
Ответникът бил настанен в процесния имот в качеството му на наемател, като военен служител, на основание сключен Договор за отдаване под наем с дата 02.02.1994 г. за срок до загубване на качеството на военнослужещ.
На 16.02.1994 г. бил сключен Предварителен договор за покупкопродажба на същия имот въз основа на Заповед № 946/30.12.1993 г. на министъра на отбраната.
Ищецът твърди, че Заповедта за възникване на наемното правоотношение и за сключване на предварителния договор били невалидни поради противоречие със закона, което влече нищожност и на сключените договор за наем и предварителен договор за продажба на недвижим имот.
Поддържа, че действащия към 1994 г. Указ 463/07.09.1950 г. за създаване на военножилищен фонд и Наредбата за изменение на „Правилника“ за военния жилищния фонд са предвиждали настаняване под наем и продажба на имоти само на военнослужещи или военни служители, но не и на цивилни лица, каквото качество винаги е имал ответника.
6
Поддържа, че ответникът сам писмено е признал факта, че е цивилно лице в негова молба до министъра на отбраната с вх. № 14104/31.10.2017 г.
Освен това Наредба за военно-жилищния фонд не е била обнародвана в „Държавен вестник“, което изключва нейното качество на подзаконов нормативен акт с регулираш ефект за визирания кръг обществени отношения.
Твърди се ответникът владее процесния имот без правно основание, считано от 23.11.2017 г. със залепено е уведомление на входната врата и връчването на поканата за доброволно предаване на имота на съсед Д. Г., който поел задължение да предаден поканата на адресата.