Определение № 3772 от 21.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3772 гр. София, 21.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002103386 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба с вх.№ 11903 от 13.05.2024 г., подадена от Е. Г. М. и приподписана от назначения по реда на чл. 95 ГПК служебен адвокат Й. Ц. от АК – В., както и касационна жалба с вх.№ 12696 от 20.05.2024 г., подадена от Е. Н. Д. чрез адвокат В. С. от АК – В., срещу въззивно Решение № 392 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 162/2024 г. на Окръжен съд Варна.

Касаторката-ищец Е. Г. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено Решение № 3974 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 16948/2022 г. на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. М. срещу М. С. Д. осъдителен негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника М. С. Д. да преустанови действията, с които създава пречки на ищцата да ползва собствените си самостоятелни обекти (включително чрез паркиране на моторни превозни средства) в сграда с административен адрес [населено място], [улица] (гараж № 1 с идентификатор ***** и офис с идентификатор *****), както и да предостави ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата на прохода /обозначени с червен цвят на представената схема на л. 15 по делото/ в сграда с идентификатор № ****.

Постъпил е отговор на тази жалба от страна на Е. Н. Д.. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски за изготвянето на отговора.

Не е постъпил отговор от ответника по касация М. С. Д..

Касаторката-ответник Е. Н. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична 1 отмяна на Решение № 3974 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 16948/2022 г. на РС - Варна, ответницата Е. Н. Д. е осъдена да преустанови неправомерните си действия, с които препятства ползването от ищцата Е. Г. М. на собствените й самостоятелни обекти в сграда с административен адрес [населено място],

[улица], представляващи гараж № 1 с идентификатор ***** и офис с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], като й предостави ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата, поставена на границата на имота и прохода в сградата с идентификатор № **** по кадастралната карта и осигурява безпрепятствен достъп на ищцата през прохода, включително с автомобил, до собствените и обекти, на основание чл. 109 ЗС.

Постъпил е отговор на тази жалба от ответницата по нея Е. Г. М., която моли за отхвърлянето й.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Установено е, че ищцата Е. Г. М. е собственик на гараж № 1 с идентификатор ***** с площ от 21,88 кв.м. и офис с идентификатор *****, със застроена площ от 28,66 кв.м., находящи се в сградата с адм.адрес [населено място], [улица], като собствеността е придобила чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 197, том 4, рег.№ 6328, дело № 636/2016 г. Заедно със самостоятелните обекти ищцата е придобила и съответните им идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.

От своя страна ответницата Е. Н. Д. извежда правата си от следните сделки и юридически факти: с нотариален акт № 138, том 1, дело № 245 от 17.01.1991 г. С. Д. Б. и Р. С. Б. са продали на Н. Ф. С. и Т. И. С. 1/2 идеална част от жилище, състоящо се от стълбищна площадка, салон-кухня, входно антре, стая и навес, заедно с 1/4 идеална част от тоалет, баня, изолационно антре и коридор, предназначени за общо ползване, както и заедно с 1/4 идеална част от дворното място, върху което е застроена сградата, цялото с пространство 215,30 кв.м., представляващо имот пл.№ *, кв. 573 с адрес на [улица], заедно с право на ползване върху жилището, включително и върху непрехвърлената част. С нотариален акт за покупкопродажба № 129, том 25, дело № 8100 от 05.12.1991 г. А. Д. Д. е продала на Н. Ф. С. 1/2 идеална част от собствената си жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от стълбищна площадка, салон-кухня, входно антре, стая, навес, 1/4 идеална част от тоалет, баня, изолационно антре и коридор, както и 1/4 идеална част от дворното място. С нотариален акт за учредяване право на строеж № 45, том 3, рег. № 3496, дело № 464 от 09.09.2005 г. Т. И. С., Н. Ф. С. и Л. А. М. взаимно са си учредили, както и на „Спасов” ЕООД право на строеж за съответните обекти от предвидената за построяване в дворното място на [улица] жилищна сграда с 1 магазин, 2 гаража, 4 паркоместа, 1 ателие и 8 апартамента. Строежът е въведен в експлоатация на 11.04.2007 г. Н. Ф. С. е починал на 23.05.2013 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Т. И. С. и дъщеря си Е. Н. Д..

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че към момента на огледа имотът с идентификатор ***** се използва като офисно помещение /художествено ателие/, а не като гараж. Същото е преустроено, като пред помещението е направена площадка /стъпало/, на мястото на входната гаражна врата е монтирана 2 неотваряема дограма тип витрина. Вътре в помещението са изпълнени две промени в отклонение на одобрените инвестиционни проекти, а именно в дъното на помещението е изпълнена преградна стена и е променен подхода към подземното ниво /сутеренния етаж/.

Вещото лице е посочило, че поради преустройствата към момента не може да се паркира автомобил в помещението, а в случай, че бъдат извършени промени, касаещи коригиране на площадката, премахване на дограмата, поставяне на гаражна врата и премахване на преградната стена вътре в имота с цел увеличаване на полезната му площ с поне още 20 см., би могло в него да се паркира автомобил с минимални размери. Въпреки изпълнените на място преустройства, предназначението на помещението не е изменено и то все още има статут на гараж. Вещото лице е описало и подхода към гаража на ищцата, като е посочило, че в жилищната сграда и вътрешния двор се влиза през проход, в началото на който има монтирана двукрилна метална врата. Входът за пешеходци е част от тази врата – монтирано по-малко крило. Подходът към жилищната страда и двора става само единствено през тази врата. Съгласно чертеж Разпределение на първи етаж, част Архитектура, във вътрешния двор има обособени четири паркоместа, а в прохода – едно паркомясто. Вещото лице посочва, че ако в прохода има паркиран автомобил е невъзможно преминаването на друг автомобил, а предвид чистата площ за гариране могат да бъдат паркирани само 3 автомобила, като за да се ползва гаражът на ищцата като гараж, трябва да няма паркирана кола в самия проход и не трябва първите две места да се ползват.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. И.

С. – майка на ответницата Е. Н. Д.. Посочва, че знае за конфликтите между дъщеря й и съпруга й и ищцата Е. М. и те били във връзка с паркирането в имота. Ищцата искала да има достъп – тя и нейните клиенти с автомобил до офиса й във вътрешния двор на сградата, но не разполагала със собственост върху земята. Е. имала кола, като до завеждане на делото я спирала в прохода, а след образуването му – пред портата. Свидетелката и семейството на дъщеря й ползвали 2 паркоместа, но след като автомобилът им бил повреден и с оглед на спора, започнали на паркират на частен паркинг. Ищцата и нейния праводател С. не са използвали гаража по предназначение. Ищцата искала ключ за гаражната врата, но такъв имало при съседката Ж., от която винаги можело да го вземе. Споделя, че ищцата решила да счупи катинара, да влиза в двора без разрешение с нейната кола, както и да влизат колите на клиентите й. Дъщеря й паркирала в имота, докато не станал инцидент с автомобила й.

От правна страна е прието, че ищцата Е. М. твърди и доказва притежавано право на собственост по отношение на два самостоятелни обекта - гараж с идентификатор ***** и офис с идентификатор *****. Същата е суперфициарен собственик, доколкото с договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 197/2016 г., е закупила само посочените обекти, ведно със съответните им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, но не и право на собственост по отношение на земята - дворното място, в което са построени обектите й. Твърденията за създаване на пречки от страна на ответниците за ползване на самостоятелните му обекти в сградата на

[улица], изразяващи се в неосигуряване на ключ от металната врата, единствено през която е възможен достъпът до вътрешния двор, където е разположен и входа към гаража на ищцата, както и неосигуряване 3 на свободен достъп с автомобил през прохода в сградата поради паркиране в него на автомобили са такива, които могат да се квалифицират като действия и бездействия, с които се пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост. Въззивният съд е приел, че същите се явяват и доказани с оглед становищата на страните и събраните доказателства.

Обектът с идентификатор ***** по Кадастралната карта на ищцата е с предназначение гараж. Независимо по какъв начин е устроено същото понастоящем и с какви функции се ползва - гараж за превозни средства /велосипед, мотопед, инвалидна количка/, офис, ателие, работилница или друго, неговото предназначение не е променено по административен ред.

По тази причина ползването му по предназначение от собственика като гараж /дали и кога зависи единствено от неговата воля/ включва и достъпът до него, в това число осигуряването на възможност да се влезе с автомобил през входната метална врата и да се премине през прохода до вътрешния двор, където се намира входа за гаража на ищцата. Ето защо ищцата има право да получи ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата, както и да преминава безпрепятствено през прохода в сградата, свързващ улицата пред сградата с вътрешния двор, където е входа за нейния обект – гараж.

Правото й да преминава безпрепятствено през прохода кореспондира на задължението на собствениците на земята да й осигурят възможност за това в качеството й на суперфициарен собственик. Изложеното не означава, че ищцата има право – лично или чрез трети лица да паркира в някоя част на незастроеното дворно място, нито пък създава забрана за собствениците на дворното място да паркират в която и да било негова част в качеството им на собственици на земята, стига по този начин да не препятстват правата на другите собствениците, в това число суперфициарните.

Задължение да осигурят на ищцата ключ от входната автомобилна врата, както и да осигуряват безпрепятствено преминаване през прохода на сградата имат собствениците на земята, като в случая такава се явява ответницата Е. Н. Д., която се легитимира като собственик на идеална част от дворното място с идентификатор **** по Кадастралната карта на [населено място] в качеството й на наследник на баща й Н. С.. Няма спор между страните, че на ищцата не е предоставен ключ от заключващото устройство на входната автомобилна врата, както и че прохода на сградата се използва за паркиране на автомобили от собствениците на дворното място, в това число от ответницата Е. Д., в който смисъл са показанията на свид. Т. С.. Въззивният съд е приел, че са налице извършени от ответницата Е. Д. действия и бездействия, с които същата неоснователно пречи на ищцата М. да упражнява правото си на собственост, което съгласно трайно установената съдебна практика и постановките на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК обуславя извод за основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС.

По отношение на ответника М. С. Д. е прието, че не са събрани никакви доказателства, които да установяват твърдяните от ищцата неправомерни действия и/или бездействия, с които именно той да създава пречки за ползването на имота й. Не е установено М. Д. да притежава право на собственост по отношение на дворното място, за да има задължението да осигурява на ищцата ключ от входната автомобилна врата. Не е установено от ищцата по реда на пълното и главно доказване той фактически да препятства преминаването й през 4 прохода до вътрешния двор на сградата чрез паркиране на автомобил и/или отказ да премести същия с цел преминаване на автомобил на ищцата. Ето защо предявеният срещу него иск е отхвърлен като неоснователен.