Решение № 475 от 04.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Пловдив, 04.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330109347 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ж. Д. П., ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 125.68 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за заем № ****/14.06.2019 г., както и сумата от 634.58 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за заем № ****/14.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и в уточняваща молба от 29.07.2022 г. се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****/14.06.2019 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1200 лева. Била уговорена договорна лихва от 40 % и ГПР – 47.31 %, като общата дължима сума била в размер на 1333.53 лева, платима на 27 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 49.93 лева.

Счита, че сключеният между страните договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от вноските, посочени в погасителния план. Освен това, договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не е спазена нормата, изискваща в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ.

1 общо дължимата сума по него. Това означавало, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не било посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. В конкретния случай, всяка вноска включва главница, възнаградителна лихва, ГПР и неустойка. В погасителния план, обаче е посочено само разпределението между неустойката и сборът от главницата, възнаградителната лихва и ГПР, но нямало разпределение между последно изброените три компонента.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, кредитополучателят следвало да подпише всяка една страница от Общите условия към договора за потребителски кредит.

Ищцата не е подписвала Общи условия, поради което, счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК и договорът бил недействителен.

На следващо място, излага съображения, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Сочи, че поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора, следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Неустойката била прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Сочи, че всички преки или косвени разходи, възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, били покрити от ГПР. Затова неустойката била начислена за покриване, именно на тези разходи.

Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл.

21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК – ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Клаузата за неустойка, противоречала и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, като с неустойката се искало, единствено натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон.

Клаузата за неустойка, противоречала и на императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба, поради което счита, че е нищожна.

Заявява, че договорът е бил изплатен изцяло на ответника, като признава извършените плащания.

Твърди, че заплатените от ищцата суми за възнаградителна лихва и неустойка, били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че в сключения договор е посочен фиксиран лихвен процент, поради което липсвало задължение да се съдържа визираната в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК информация. Излага твърдения за правилно формиран ГПР, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Неоснователно било твърдението за недействителност, поради неизпълнение на 2 изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В договора било записано, че размерът на седмичната погасителна вноска е 49.39 лева, като броят на седмичните вноски бил 27. От изложеното следвало, че погасителният план бил инкорпориран в самия договор.

Неоснователно било твърдението на ищеца, че в противоречие на чл. 11, ал. 2 ЗПК към договора няма подписани Общи условия. Неоснователно било твърдението на ищеца и, че в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, заемателят не е подписал всяка страница от Общите условия към договора. Твърди, че в договора се съдържа подробна информация за правата и задълженията на страните, начина на прекратяване на договора, други общи разпоредби, сред които съгласие за изпращане на информация по електронен път, съгласие за обработване на личните данни, информация за сключване на договор от разстояние и др. Излага, че Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и са инкорпорирани в него и следователно били подписани с подписването на всяка страница от договора за заем, с оглед на което било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК да се подпише всяка страница от Общите условия, тъй като същите са инкорпорирани в договора.

Оспорва твърденията за нищожност на неустойката, поради противоречие с добрите нрави и прекомерност. Твърди, че в случай, че кредитополучателят е изпълнил вмененото му в договора задължение, нямало да се начисли неустойката. Поддържа, че в годишния процент на разходите не се включват разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, каквато е неустойката. Твърди, че за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение, не се претендира обезщетение за забава.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните е бил подписан Договор за заем № ****/14.06.2019 г., по който ищецът е усвоил сумата от 1200 лева и впоследствие – погасил.

Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 47.31 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 27 седмични погасителни вноски, в размер 49.39 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1333.53 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за заем, страните се споразумяват, в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. Уговорено е, че двете физически лица – поръчители, всяка от които следва да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от 401 „Редовен“.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 803.25 лева, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 29.75 лева.

3

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.

23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.