Протокол № 127 от 12.10.2022, Окръжен съд - Силистра

ПРОТОКОЛ

№ 127 гр. Силистра, 11.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Съдия:

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова

Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20223400500209 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: А. И. К. – редовно призовани чрез процесуален представител адв.Д. – не се явява, вместо него се явява АДВ.Д..

ОТВЕТНИК: „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД – редовно призовани, не се явява законен представител, вместо тях се явява АДВ.С., надлежно упълномощен и приет в първоинстанционното производство.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ.Д. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ.С. - Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Проектът за доклад се съдържа в Определение №293 четено в закрито съдебно заседание на 06.07.2022г.

А Д В . Д . – Запознати сме с определението на съда. Поддържам въззивната жалба. Нямам искания. Нямам възражения против доклада.

АДВ.С. – Жалбата е неоснователна. Нямам доказателствени искания.

Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения по същия.

СЪДЪТ, като се запозна със становищата на страните

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А за доклад по делото,

№293/06.07.2022г. съдържащ се в определение

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.Д. – Уважаеми Окръжни съдии, моля да имате предвид подробно изложените от мен съображения във въззивната жалба, относно противоречието на първоинстанционното решение със закона. Ще резюмирам съвсем накратко основанията си за протокола:

При постановяването на първоинстанционното решение е нарушен един от основните принципи на гражданския процес, а именно диапозитивното начало, тъй като съдът е постановил решението си основавайки се на факти, които не са били доказани пред него.

2

В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е негов клиент, че е присъединен към електропреносната мрежа, че между страните е налице правновалидно правоотношение, че ответникът е собственик на сграда, която е стопанска постройка, което му предава качеството на небитов клиент. На тези твърдения в писмения ни отговор съм отправила възражения, че не е доказано качеството на клиент на ответника, не е доказано с писмен договор, че е налице валидно правоотношение между страните, не е доказано, че същият е собственик на стопанска сграда, което му предава качеството на небитов клиент, както и че въобще липсва доказателство за потребление на електрическа енергия.

Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК - „всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите искания“ Това са изложените факти, които аз изрично съм оспорила, но въпреки това ищецът не проведе доказването им пред първата инстанция. Такава е и непротиворечивата практика на ВКС решение №139 от 15.06.2022г. по гр.д.№3840/21г. на IV – ГО, където е прието, че:“При оспорването на факти или обстоятелства от страна по спора, то страната, която черпи права от този факт или от това обстоятелство носи тежестта да го установи с допустимите за това доказателствени средства. При липса на проведено надлежно доказване в зависимост от твърдения факт или обстоятелство, съдът ще следва да го приеме за доказан или недоказан“ Въпреки моите възражения, съдът е възприел и се е доверил на всички твърдения направени от страна на ищеца, без да ги е установил по надлежния ред, чрез събиране на доказателства. Единственото изключение от принципа на диспозитивното начало е посочено в чл.155 от ГПК, а именно: „не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти“. В този случай обаче, ако са налице такива факти, съдът следва да уведоми за това страните, което не е направено. Едва ли може да се приеме за общоизвестен факта и едва ли е бил известен на съда факта, че ответникът има сключен валиден договор с ищеца, че той е собственик на сграда, което му предава качеството на небитов клиент и че дължи процесните суми. Ето защо, искът се явява недоказан и като такъв следваше да бъде отхвърлен от СсРС.

Освен това ще вметна, че липсва основание за начисляване на процесните суми. Същите се начисляват въз основа на решение на Комисията 3 за енергийно и водно регулиране, което влиза в противоречие с императивна правна норма, а именно чл.118 от Законът за енергетиката, където се казва, че:“Операторите са длъжни да осигурят достъп до електропреносната мрежа при условие на равнопоставеност за ползвателите“, т.е. възприемането на различен подход, спрямо различните категории клиенти - битови и небитови, при начисляване на такса „достъп до електропреносната мрежа“ е незаконосъобразно, поради което решението на Комисията в тази му част, не следва да се изпълнява.

Моля, като имате предвид изложеното от мен днес, както и подробно изложените ми съображения във въззивната жалба, да отмените решението на СсРС и да постановите такова, с което да отхвърлите иска на „Енерго - Про продажби“АД.

АДВ.С. - Уважаеми Окръжни съдии, аз ще бъда по – кратък. На първо място, ще отбележа, че няма как, след като не са в облигационни отношения жалбоподателят и енергодружеството, съответно на него да му бъде предоставена електрическа енергия.

На следващо място, много е относително твърдението, че видите ли, той не употребявал електрическа енергия и затова не дължи суми към дружеството. В един момент изпадаме в ситуацията: нямаме облигационна връзка, но твърдим, че не потребяваме електрическа енергия, т.е. не дължим нищо на енергодружеството.

Законодателят е предвидил част от ДКЕВР, че въпреки факта, че не се потребява електрическа енергия, дължи цена за мрежовата услугата, която се предоставя, а именно това е достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа.

В случая са резервирани 39 Kw, т.е няма значение дали е потребявал или не, той дължи сума за тези резервирани 39 kW мощност. Предвидена е възможност, ако не желае да ги получава, т.е. не желае да му бъдат резервирани като мощност, той да подаде до енергодружеството искане, с което да прекрати договора и съответно това му задължение за заплащане и тези резервирани 39 kW ще изчезнат.

На следващо място считам, че по безспорен начин сме доказали, че претендираната сума се дължи от страна на ищеца.

4

Считам, че Районен съд правилно е постановил своето решение, съобразявайки се с тези наши мотиви и ще Ви моля, да се съобразите с това, което съм изложил в отговора на жалбата и да се произнесете с решение, с което да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Моля за присъждане на направените по делото разноски, за което представям Списък по чл.80 от ГПК.

АДВ.Д. - Запознах се със Списъка по чл.80 от ГПК. Нямам възражения.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Заседанието приключи в 10.13 часа.

ПРОТОКОЛЪТ е воден в съдебно заседание и изготвен на 12.10.2022г.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5