Решение № 503 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20231001000145 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 88457 от 20.12.2022 година по описа на Софийски градски съд на „ТОП РЕАЛ“ ЕООД, ЕИК 121543580, срещу решение № 1349 от 30.11.2022 година, постановено по търговско дело № 20221100900715 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, с което „ТОП РЕАЛ” ЕООД,

ЕИК 121543580, е осъдено да заплати на „ТС ТРАНС 88” ООД, ЕИК 202881436, на основание чл.266, ал.1, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата в общ размер на 32 160,80 лв., представляваща дължима сума за изпълнени и приети строително - монтажни работи по договор от 26.06.2019г., сключен между „ТОП РЕАЛ” ЕООД, като възложител, и „ТС ТРАНС 88” ООД, като изпълнител, съгласно фактура №**********/07.10.2019г. /остатък/ и фактура № 0000000924/03.12.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената главница в общ размер на 32 160,80 лв. за периода от 18.04.2022г. до окончателното й плащане, и сумата общо от 5 483,01 лв., представляваща лихви за забава върху претендираните главници, включваща сумата от 4 967,87 лв. - лихва върху главницата от 25 440,80 лв. за периода 01.11.2019г. до 18.04.2022г., и сумата от 515,20 лв. - лихва върху главницата от 6 720 лв. за периода от 01.01.2021г. до 18.04.2022г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2 005,75 лв.- направени по делото разноски пред СГС.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не 1 е взел в предвид, че в счетоводството на „Топ Реал“ ЕООД, салдото по сметка 401 „Доставчици“ е по-малко, при липса на доказателства за извършено пълно плащане от страна на ответното дружество на процесните фактури, и не е можело да са обори положителния извод за наличието на задължението към ищеца.

Предвид изложеното въззивникът иска да бъде отменено изцяло № 1349 от 30.11.2022 година, постановено по търговско дело № 20221100900715 по описа за

2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, с всички произтичащи от това правни последици.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „ТС ТРАНС 88” ООД, ЕИК 202881436, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира присъждане на сторените разноски.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „ТС ТРАНС 88” ООД, ЕИК 202881436, е предявил срещу „ТОП РЕАЛ” ЕООД, ЕИК 121543580, обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата в общ размер на 32 160,80 лв., за изпълнени и приети строително - монтажни работи по договор от 26.06.2019г., сключен между „ТОП РЕАЛ” ЕООД, като възложител, и „ТС ТРАНС 88” ООД, като изпълнител, съгласно фактура №**********/07.10.2019г. – със неплатено задължение в размер на 25 440,80лв. с ДДС, и по фактура № 924/03.12.2020г. с неправено задължение в размер на 6 720лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху присъдената главница в общ размер на

32 160,80 лв. за периода от 18.04.2022г. до окончателното й плащане, и сумата общо от 5 483,01 лв., представляваща лихви за забава върху претендираните главници, включваща за дължимо междинно плащане от 25 440,80 лв. за периода 01.11.2019г. до 18.04.2022г., законна лихва в размер на 4 967,87лв. и за дължимо плащане от 6 720лв. за периода 01.01.2021г. -18.04.2022г. законна лихва в размер на 515,20лв.

Ищецът твърди, че на 26.06.2019г. между него, като изпълнител, и ответника, като възложител, е сключен договор, по силата на който изпълнителят следва да предостави, със собствени сили и средства, изкопаване и извозване на земни маси и строителни отпадъци, а при необходимост и доставка на инертни материали на обекта на възложителя жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ III-239, кв.97 и административен адрес гр.София, ж.к. „Люлин 8”. Съгласно чл.5.2 и чл.5.3 от договора, плащанията ще се извършват в срок до 20 дни след представяне на издадена фактура и двустранно подписан протокол за извършена работа. Страните сключили и анекс от 26.06.2019г. към договора и споразумение за осъществяване на безопасност и здравословни условия на труд.

Ищецът изпълнил възложените работи, същите са приети без забележки, за което са издадени необходимите документи, и за възложителя е възникнало задължение за плащането им. За възложена през 2019г. работа, приета с протокол от 2

07.10.2019г. за сумата от 35 440,80 лв., е издадена фактура № 757/2019г., по която възложителят е заплатил частично 10 000 лв. – неплатен остатък в размер на 25 440,80 лв. с ДДС. За възложена допълнителна работа, отразена в Опис/протокол от 03.12.2020 г. за сумата от 5 600 лв., е издадена фактура №924/2020г., която не е платена. Общият размер на неплатените суми по договора възлиза на 32 160,80 лв.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел исковете за допустими, а разгледани по същество за основателни, по следните съображения:

Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД - на 26.06.2019г. е сключен договор между „ТОП РЕАЛ” ЕООД, възложител, и „ТС ТРАНС 88” ООД, изпълнител, за извършване на СМР на обект жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ III-239, кв. 97, гр. София, ж.к. „Люлин” 8.

От доказателствата по делото - протокол /акт № 19/ от 07.10.2019г. и опис №1/03.12.2020г., се установява, че възложените работи са изпълнени и приети без забележки, като същите ищецът е издал на ответника процесните фактури №№ **********/07.10.2019г. и 0000000924/03.12.2020г. Неоспореното и прието заключение на съдебно - счетоводната експертиза установява, че процесните фактури са осчетоводени при ответника, включени от него в дневниците за покупки по ЗДДС за съответния отчетен период и е ползван данъчен кредит. Осчетоводяването на издадените фактури от получателя, включването им в справките-декларации по ЗДДС и в дневниците на покупките по ЗДДС, съответно ползването на данъчен кредит, има правната характеристика на извънсъдебно признание относно основанието на задължението във вида, в който е материализирано във фактурите, и относно съществуването му, т.е. ответникът по делото е признал задълженията.

Съдът е приел, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства установява изпълнението и приемането на възложените СМР от възложителя, и възникването за възложителя задължение да изплати цената за извършените СМР по сключения между страните договор, на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД.

Размера на претендираните суми се установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като непогасеното задължение за главници по процесния договор от 26.06.2019г. и фактурите възлиза в общ размер на 32 160,80 лв.

Ответникът не е доказвал плащането на претендираните от ищеца суми за изпълнените и неплатени работи.

Обстоятелството, че в счетоводството на ответното дружество салдото по сметка 401 „Доставчици“ е по-малко, при липса на доказателства за извършено пълно плащане от страна на ответника на процесните фактури, не може да обори положителния извод за наличието на задължението към ищеца в претендирания размер. Съдът е приел за основателен иска с правно основание чл.266, ал.1, вр. с чл.79, ал.1, предл.

3 първо ЗЗД за сумата в общ размер на 32 160,80 лв.

Поради основателността на главния иск за основателна е приета е акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху претендираната главница в размер на 32 160,80 лв. от датата на подаване на исковата молба до плащането й.

Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху претендираната главница в общ размер на 32 160,80 лв., считано до 18.04.2022г. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, законната лихва върху главницата по фактура №0000000924/03.12.2020г. от 6 720 лв. възлиза на 882,94 лв. за периода от 01.01.2021г. до 18.04.2022г., като не се кредитира заключението за изчисляване на законната лихва извън процесния период. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице касателно изчислената законна лихва относно задължението по фактура № **********/07.10.2019г., тъй като е изчислена законната лихва върху пълната стойност на фактурата преди частичното плащане, а в случая се претендира законната лихва за посочен период само върху остатъка по фактурата от 25 440,80лв. На основание чл.162 ГПК, с помощта на калкулатор на законната лихва, достъпен в интернет, съдът изчислява законната лихва върху претендираната главница от 25 440,80 лв. за периода 01.11.2019г. до 18.04.2022г. и същата възлиза на 6 360,20лв. Претендираната лихва е в по - малък размер от изчисления и съдът е приел, че претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважена в пълния предявен размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, и прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

4

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявеният иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, възникването и съществуването на валидно правотношение между тях, породено от договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл.ЗЗД - на 26.06.2019г. е сключен договор между „ТОП РЕАЛ” ЕООД, възложител, и „ТС ТРАНС 88” ООД, изпълнител, за извършване на СМР на обект - жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ III-239, кв. 97, гр. София, ж.к. „Люлин” 8/договор от 26.06.2019г. - л.28; споразумение към договора от 26.06.2019г.-л.31; анекс № 1 към договора от 26.06.2019г.-л.32/.

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че възложената с договора работа е изпълнена от изпълнителя и предадена на възложителя, който я е приел без възражения. В подкрепа на този извод са съставените от страните документи, удостоверяващи изпълнението на работата /опис № 1 от 03.12.2020г. - л.33; протокол от 07.10.2019г. - л.34; фактура № 924 от 03.12.2020г.- л.36; фактура № 757 от 07.10.2019г. - л.37/, и заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, което настоящият състав на съда кредитира като неоспорено от страните, обосновано и правилно според което: